Article_top

"Ние сме безпардонни, ненаказуеми, на нас всичко ни е позволенo. Това е манталитет на ненаказуемото безобразие."

С тези думи световноизвестната оперна певица Александрина Пендачанска описва "новата нормалност", която вижда при честите си завръщания в България.

От близо две години оперната прима се е дистанцирала от политическите събития в България. В интервю за списанието Клуб Z, което ще излезе на 15 ноември, тя коментира разочарованията си в политиката и общуването между хората, омразата, страховете и усещането за безпътица.   

"Това, че няма реално работеща съдебна система. Това, че някакъв човек, който разби всичко, върху което стои правовата държава, като постановка, като постамент, обяви, че няма разделение на властите. Как може такъв човек да бъде следващият главен прокурор. Това, което сега свършва, едвам го издържахме. А какво се задава – нещо още по-страшно. И виждате ли колко е странно - отново чакаме, в последния момент се надяваме на нещо. Дали Бойко няма каже: „Не, бе, няма да е тоя. Ще сложиме друг“.

Очевидно обаче това няма да се случи, защото вече всичко до такава степен е оплетено и самият Борисов е зависим от всички тези кръгове, че и той вече не е в състояние. Съвсем не съм сигурна до каква степен той реално управлява в момента, с което не го оправдавам. Не съм сигурна, че всичко зависи от него, както зависеше преди. Но това е безумие. Това е страшно.", разказва тя пред Клуб Z.

Александрина Пендачанска смята, че българското общество допусна и създаде като "част от нормалността" да се говори общува чрез "ужасяващи неща" - "че може на стадиона да се правят нацистки знаци". И добавя, че вината за това е във всички нас. 

"Представете си българите в Англия в последните дни. Сестра ми живее и работи в Англия, представете си как се чувства в момента тя там, когато на страниците на всички вестници за България се говори като за животни и расисти. А ние не можем дори да се обидим, защото това е реалността. Но и това не значи, че това ни е приятно и трябва да го приемем. Въпросът е, че трябва да се промени. Трябва да ни писне, да се впрегнем, защото нещо трябва да се направи.", коментира оперната прима. 

Утре - 17 октомври (четвъртък), Александрина Пендачанска излиза на сцената на зала "България", където заедно с концертмайстора на Виенската филхармония Албена Данаилова и румънския диригент Хориа Андреску ще изпълнят любими произведения на Рихард Щраус и Ерик Корнголд в “Divas in Concert”. Идеята да бъдат събрани заедно е на директора на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров.

"Ще бъде представено последното произведение на Рихард Щраус. И затова се казва „Четири последни песни“. Пише го точно една година преди да почине през 1948 г. След идването на Хитлер на власт и по време на Втората световна война той има една доста противоречива позиция към негови режим, до някаква степен е бил толериран от Третия райх, защото е директор на тяхната Музикална камара през 1933 г. След което обаче напуска, вероятно в един момент си дава сметка какво се случва в Германия. Но така или иначе не напуска своята страна, не осъжда и публично фашизма, нацизма и това, което се е случвало в Германия. И това става, въпреки че сам страда от режима – съпругата на сина му е еврейка, семейството й, неговите внуци, са били гонени. Но след войната тези четири песни са едно помирение със света, едно приемане и даване на прошка. Той е бил атакуван, защото не е бил достатъчно категоричен в подкрепа на режима или затова, че не бил категоричен в неговото отричане. За всичко са го обвинявали. 

Вече доста възрастен – на 83 години, той пише тези четири песни. В тях има цялата мъдрост на човек, който вижда колко по-високо и светло нещо има над човешките дребни отношения, когато си прага на смъртта. Колко голям и по-красив е светът. И тази музика е толкова изпълнена с въодушевление за живот и в същото време омиротворение какво си причиняваме на тази земя. И да мога да изпълнявам тези песни за мен е голяма привилегия и съм много благодарна на Софийската филхармония, че успя да ги направи. Това са произведения, които ни карат да надскочим злободненивието и да отидем в едни други пространства, в които има много светлина и мъдрост.", разказа Александрина Пендачанска. 
 

Цялото интервю с Александрина Пендачанска очаквайте в следващия брой на сп. Клуб Z през ноември.  

 

"Ние сме безпардонни, ненаказуеми, на нас всичко ни е позволенo. Това е манталитет на ненаказуемото безобразие."

С тези думи световноизвестната оперна певица Александрина Пендачанска описва "новата нормалност", която вижда при честите си завръщания в България.

От близо две години оперната прима се е дистанцирала от политическите събития в България. В интервю за списанието Клуб Z, което ще излезе на 15 ноември, тя коментира разочарованията си в политиката и общуването между хората, омразата, страховете и усещането за безпътица.   

"Това, че няма реално работеща съдебна система. Това, че някакъв човек, който разби всичко, върху което стои правовата държава, като постановка, като постамент, обяви, че няма разделение на властите. Как може такъв човек да бъде следващият главен прокурор. Това, което сега свършва, едвам го издържахме. А какво се задава – нещо още по-страшно. И виждате ли колко е странно - отново чакаме, в последния момент се надяваме на нещо. Дали Бойко няма каже: „Не, бе, няма да е тоя. Ще сложиме друг“.

Очевидно обаче това няма да се случи, защото вече всичко до такава степен е оплетено и самият Борисов е зависим от всички тези кръгове, че и той вече не е в състояние. Съвсем не съм сигурна до каква степен той реално управлява в момента, с което не го оправдавам. Не съм сигурна, че всичко зависи от него, както зависеше преди. Но това е безумие. Това е страшно.", разказва тя пред Клуб Z.

Александрина Пендачанска смята, че българското общество допусна и създаде като "част от нормалността" да се говори общува чрез "ужасяващи неща" - "че може на стадиона да се правят нацистки знаци". И добавя, че вината за това е във всички нас. 

"Представете си българите в Англия в последните дни. Сестра ми живее и работи в Англия, представете си как се чувства в момента тя там, когато на страниците на всички вестници за България се говори като за животни и расисти. А ние не можем дори да се обидим, защото това е реалността. Но и това не значи, че това ни е приятно и трябва да го приемем. Въпросът е, че трябва да се промени. Трябва да ни писне, да се впрегнем, защото нещо трябва да се направи.", коментира оперната прима. 

Утре - 17 октомври (четвъртък), Александрина Пендачанска излиза на сцената на зала "България", където заедно с концертмайстора на Виенската филхармония Албена Данаилова и румънския диригент Хориа Андреску ще изпълнят любими произведения на Рихард Щраус и Ерик Корнголд в “Divas in Concert”. Идеята да бъдат събрани заедно е на директора на Софийската филхармония маестро Найден Тодоров.

"Ще бъде представено последното произведение на Рихард Щраус. И затова се казва „Четири последни песни“. Пише го точно една година преди да почине през 1948 г. След идването на Хитлер на власт и по време на Втората световна война той има една доста противоречива позиция към негови режим, до някаква степен е бил толериран от Третия райх, защото е директор на тяхната Музикална камара през 1933 г. След което обаче напуска, вероятно в един момент си дава сметка какво се случва в Германия. Но така или иначе не напуска своята страна, не осъжда и публично фашизма, нацизма и това, което се е случвало в Германия. И това става, въпреки че сам страда от режима – съпругата на сина му е еврейка, семейството й, неговите внуци, са били гонени. Но след войната тези четири песни са едно помирение със света, едно приемане и даване на прошка. Той е бил атакуван, защото не е бил достатъчно категоричен в подкрепа на режима или затова, че не бил категоричен в неговото отричане. За всичко са го обвинявали. 

Вече доста възрастен – на 83 години, той пише тези четири песни. В тях има цялата мъдрост на човек, който вижда колко по-високо и светло нещо има над човешките дребни отношения, когато си прага на смъртта. Колко голям и по-красив е светът. И тази музика е толкова изпълнена с въодушевление за живот и в същото време омиротворение какво си причиняваме на тази земя. И да мога да изпълнявам тези песни за мен е голяма привилегия и съм много благодарна на Софийската филхармония, че успя да ги направи. Това са произведения, които ни карат да надскочим злободненивието и да отидем в едни други пространства, в които има много светлина и мъдрост.", разказа Александрина Пендачанска. 
 

Цялото интервю с Александрина Пендачанска очаквайте в следващия брой на сп. Клуб Z през ноември.  

Коментари

ефрейтора от 50130's picture
ефрейтора от 50130
ефрейтора

Момето ,

дистанцирало се от България , /и срамуващо се от Родината си / , с голямо великодушие е решило да ни просвети с безценните си мисли. Паднали сме на колене , четем , плачем и оплакваме гОрката си участ ...
ефрейтора от 50130's picture
ефрейтора от 50130
ефрейтора

P.S

А аз ще си публикувам снимка като бебе...

И тая....

стана политически коментатор, пенкилер! Що не си гледа пеенето? Всички имаме лични мнения, но не ревем по ТВ-та и медии, коментираме си, спорим,.....
Gotse Delchev's picture
Gotse Delchev
Gotse Delchev

Да се чуди човек как някои пилитически активни и образовани


граждани се нахвърлят брутално и грозно върху много успялата в музиката г-жа Пендачанска.

За такива успели сънародници трябва да милеем, да ги пазим като национално богатство, да постъпваме с тях така, както постъпваме например с Григор Димитров. Всички тържествуваме при победите му, всички помръкваме п ри загубите му.

Г-жа Пендачанска никога не се е дистанцзирала от проблемите в България, тя,освен музикално, е и политическо бижу. Заявява точно и ясно позицията си, не е безлична, навярно боледува от обстоятелството, че незрелия в политическо отношение народ на избори, където може да заяви волята си, продължава да одобрява политици като, Сидеров, Валери Симеонов, „войводите”, Борисов, който ако не беше дошъл от подземния свят и запазил маниерите на мафията, ако не бе участвал в създаването на мафиотско-олигархичния модел на управление, ако не беше русоугодник, България щеше да дръпне напред и тогава г-жа Пендачанска нямаше да бъде толкова остра към политическото безразсъдство.

Може ли будната съвест на г-жа Пендачанска да се довери на премиер като Борисов, който се готви да удави българите в Беленския гьол, президент – като Радев, и основна опозиция като БСП?. Никой не вярва например, че с този политически елит половината пенсионери няма да са недояли.Сравнете пенсиите в Гърция, Орбанова Унгария и ще видите колко струва родната политическа класа.

Уважаеми колеги коментиращи, ние сме анонимни, но не бива да сме декапитирани и безчестници, трябва уважително да зачитаме чуждите мнения!

Безпощадност само къв тези, които ни докараха до това дередже – бедстващи клошари!
Иван Митев's picture
Иван Митев
Иван Митев

За подсигурявания провал на премиера Бойко Борисов

Злокобният проблем на г-н Бойко Борисов е неговата политическа отговорност за щетите от грешката на централната банка по неправилен начин да емитира пари.
При наличната банкова грешка премиерът Бойко Борисов е с подсигуряван политически провал.
Устойчивият просперитет на българския премиер е възможен, когато българската централна банка осъществява правилно емитиране на лева.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията