Криворазбраното дясно и криворазбраният Запад. Крайно време е да ги разберем правилно.

Не е дясно, казват някои, да се бунтуваш, когато властта увеличава публичните разходи, когато бърка допълнително в джоба на гражданите в своя полза. Едва ли не всеки десен трябва да приема безропотно всяко увеличение - на данъци, такси, цени и т. н. Напротив, няма нищо по-дясно от това да си недоволен, когато държавата те товари. Свиването на публичните разходи с цел у гражданите да остават повече пари, оптимизирането на администрацията - това са възможно най-десните политики. И фактът, че почти няма българско правителство в последните 30 години, което да е провеждало подобна политика, е доста показателен за това имало ли е въобще истинска десница на власт у нас.

Не е дясно, казват някои, да изискваш от работодателя си да ти увеличи заплатата. Едва ли не всеки десен трябва да си мълчи и да е благодарен, че изобщо има някаква работа. Факт - настояването за по-високи заплати е ляво, ама истинско ляво, европейско ляво. Не като нашенското ляво на "Позитано" 20, което обслужва неколцина олигарси и е пета колона на Москва.

От друга страна обаче и в подобно поведение могат да се открият десни елементи. Ако приемем, че наемните работници са предприемачи, чиито продукт са техните умения и труд, то съвсем нормално е те да се опитват да продават този продукт на възможно най-високата цена. И когато тук им се плаща малко, а отношението към тях е като към роби, те да отиват да работят в ЕС. Така правят всички предприемачи. Освен това отново стигаме до момента, в който е хубаво гражданите да имат повече пари. Защото това предполага повече възможности за правене на бизнес - типично дясно въжделение. На босия цървулите няма как да вземеш, независимо колко ти е добър продуктът, който се опитваш да му продадеш.

Трябва да се отбележи, че сегашният премиер Бойко Борисов, който по етикет се води десен политик, в последните месеци демонстрира, че разбира колко е важно хората на наемния труд да получават по-високи заплати. Докато обикаля с джипа и открива заводи, фабрики и цехове, той не пропуска да напомни на работодателите да дават по-високи заплати. Може да е само пиар, но все пак Борисов е първият премиер, който го прави. Преди него всички, включително такива, които по етикет са леви, изтъкваха евтината работна ръка като основно предимство на България за привличане на инвестиции.

Спорно е дори доколко плоският данък е дясна политика. Както е известно, периодично американски милиардери публично заявяват, че искат да плащат колкото е възможно по-високи данъци. Нима тези хора са комунисти? Не, разбира се. Те са практични бизнесмени, които знаят, че няма как да бъдат щастливи, ако са обкръжени от недоволни от живота си хора. Нашенските бизнесмени имат доста път да извървят, докато стигнат до това ниво.

Що се отнася до Запада. Няма нищо западно в това да си създаваш идоли, дори те да са Брюксел, Лондон, Вашингтон. Хората на Запад са събаряли идоли, рязали са кралски глави, бунтували са се срещу папи... И това са били първите им стъпки, за да стигнат днешното си положение на образец за целия свят.

У нас, за съжаление, често Западът се представя като идол, който трябва само и единствено да се обожествява. При това от хора, които имат репутацията на "умни и красиви". Последният такъв случай бе покрай расисткия скандал на мача България - Англия. Случилото се на трибуните, разбира се, не трябва да се подценява и мерки срещу него трябваше да се вземат още преди години. Да се твърди, че у нас изобщо няма расизъм, също е невярно.

Но е факт, че точно Англия - бивша колониална империя, която в последните години разтърси целия европейски ред с Брекзит само и само за да изгони нежеланите емигранти - да се прави на най-големия защитник на хората с цвят на кожата, различен от белия, е меко казано, лицемерие. Трябва да се признае, че статии в този дух, се появиха дори в английската преса, при това в сериозни издания. Мнозина нашенски умнокрасивци обаче обявиха едва ли не за интелектуални дегенерати всички българи, които обърнаха внимание на този факт.

Изключително опасно в България е демокрацията да се промотира само и единствено като привнесен от Запада продукт. На нашенските умнокрасивци това също им се случва твърде често. Би било добре, например, европейският мониторинг да отпадне като основен аргумент в публичния дебат за съдебната реформа. Основното, което трябва да се изтъква е, че върховенството на закона е най-важното условие, за да се развива една държава. Цитати от Васил Левски например, който има не едно и две изказвания в тази посока, ще свършат много повече работа, от цитирането на докладите на ЕК.

С влизането си в ЕС и с установяването на демокрацията ние днес не просто се измъкнахме от комунизма. А реализирахме идеала на възрожденците ни. Това е най-важното за нас, а не какво ни казват от Брюксел. Всеки, който ни дърпа към Евразия или отрича върховенството на закона, е най-обикновен национален предател.

Няма нищо западно и в това да хулиш безогледно собствения си народ. Едва ли ще чуете някой англичанин, германец, французин, италианец, да говори как всички англичани, германци, французи, италианци са невиждани по целия свят тъпанари. Докато у нас подобно говорене продължава да се възприема като висша проява на интелигентност. Освен това  изниква един въпрос - кой има интерес от това българите да мислят сами за себе си, че са глупави и неспособни да се оправят сами. Отговорът на този въпрос би трябвало да се търси в посока североизток, не в посока запад.