СТРАСБУРГ

Еврокомисията не предвижда нов доклад за напредъка на България.

Това става ясно от огласения днес доклад на Брюксел в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). В него не се съдържат и никакви препоръки към България.

Това би трябвало да означава, че ЕК от своя страна не смята да продължи мониторинга на страната ни.

"Мониторингът категорично пада", коментира специално за Клуб Z веднага след огласяването на доклада евродепутатът Емил Радев - зам.-председател на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи.

Преди обаче да вземе окончателно решение за прекратяване на МСП, Комисията ще вземе предвид становищата на Съвета на ЕС и Европарламента. Такъв бе коментарът на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер.

Според Радев няма определена процедура, при която ЕП и Съветът да вземат становища. Така че теоретично това би могло да стане и по време на следващата Еврокомисия, която по план трябва да встъпи в длъжност на 1 декември. Юнкер обеща спадането на мониторинга да стане по време на оглавяваната от него комисия. Емил Радев баче отбеляза, че, от една страна, времето е малко. Но, от друга - отхвърлянето на трима кандидати за еврокомисари може да удължи още мандата на комисията "Юнкер".

Наблюдението за Румъния остава.

В днешния доклад се разглежда постигнатият през изминалата година напредък в изпълнението на последните 17 препоръки, дадени от ЕК в доклада ѝ от януари 2017 г. В него се изтъква последователната работа на България по изпълнението на тези препоръки.

Комисията е на мнение, че напредъкът на България по линия на МСП е достатъчен за изпълнението на ангажиментите й, поети към момента на присъединяването ѝ към ЕС. Необходимо е България да продължи да работи последователно за превръщането на отразените в доклада ангажименти в конкретно законодателство и за трайното му изпълнение.

София трябва да осъществява мониторинг на трайното изпълнение на реформите чрез новосъздаден съвет, който ще функционира след приключване на мониторинга на ЕК, като достигнатите заключения ще се използват в бъдещия диалог с Комисията в рамките на всеобхватния механизъм за върховенството на закона. Както вътрешният мониторинг, така и механизмът, обхващащ целия ЕС, следва да подпомагат устойчивостта и необратимостта на реформите дори след края на МСП за България.

От последния си доклад през ноември 2018 г. комисията наблюдава консолидиране на правната и институционалната рамка, въведена през предходните години. За постигането на резултати в дългосрочен план ще бъдат необходими решимост и последващи действия преди всичко на национално равнище чрез съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга и ще бъде съпредседателстван от заместник министър-председателя, отговарящ за съдебната реформа, и от представител на Висшия съдебен съвет (ВСС). Отговорността за осигуряване на зачитането на върховенството на закона и безпроблемното функциониране на държавата е вътрешна конституционна отговорност на всички национални правителства към техните граждани. Това е отговорност и към Европейския съюз и останалите държави членки. В тази връзка въпросите, разглеждани от съвета, който ще функционира след приключване на мониторинга, ще бъдат използвани и в диалога с комисията в рамките на бъдещия механизъм на ЕС за върховенството на закона.

В допълнение към ангажимента за продължаване на реформите, свързани с борбата с корупцията, комисията отбелязва по-специално ангажимента на българското правителство да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително с цел запазване на независимостта на съдебната власт в съответствие с препоръките на Венецианската комисия. Комисията отбелязва също така ангажимента на българските органи да приемат законодателство за отмяна на разпоредби на Закона за съдебната власт, изискващи автоматично временно отстраняване от длъжност на магистрати в случай на наказателно разследване срещу тях и деклариране на членство в професионални сдружения.

Провалът на Румъния

След последния си доклад за Румъния през 2018 г. Еврокомисията неведнъж е изразявала пред страната безпокойството си за върховенството на закона, свързано със съдебните реформи и борбата с корупцията. При всеки от тези случаи от ЕК са отбелязали отстъпление от постигнатия в предишните години напредък.

Властите в Букурещ не са се ангажирали с допълнителните препоръки на Брюксел от ноември 2018 г. Тези препоръки са част от пътя към падането на мониторинга.

Еврокомисията ще продължи да следи отблизо развитието на нещата чрез Механизма за сътрудничество и проверка.