Тялото на Франсиско Франко беше ексхумирано днес от мавзолея в Долината на падналите, където беше положено след смъртта на диктатора преди повече от четири десетилетия, за да бъде погребано в малка семейна крипта северно от Мадрид, предадоха световните агенции.

Телевизионни кадри показаха как членове на семейството изнасят ковчега след ексхумацията, която бе извършена при закрити врати.

Ако някой турист се чуди защо едно тихо обикновено гробище край Мадрид изведнъж беше започнало да се нуждае от денонощна полицейска охрана, отговорът е прост: празно гробно място очакваше тленните останки на генерал Франсиско Франко, който 44 години след смъртта си се събра отново със съпругата си, пише Ариц Пара от Асошиейтед прес.

Запазеното тяло на испанския диктатор беше превозено с хеликоптер до личния параклис на семейство Франко в гробищния парк "Мингорубио". Това е по-дискретно място в сравнение с Долината на падналите - помпозен мавзолей и базилика, построени от Франко, където той досега беше погребан. В криптата на параклиса беше отслужена меса в тесен кръг, на която присъстваха единствено 22 роднини на Франко и шепа официални лица.

Временно управляващото левоцентристко правителство на премиера Педро Санчес беше планирало с педантична точност подробностите около ексхумирането на тленните останки и последващото им препогребване, така че всичко да бъде "семпло, уважително и дискретно, но в същото време да се покаже ясно на света, че диктаторът вече не е положен в държавна гробница", каза високопоставен съветник на Санчес, пожелал анонимност.

Санчес поведе сложна съдебна и пиар битка, за да изпълни желанието на много хора в Испания, които смятат, че мавзолеят е оскърбление към жертвите му и накърнява образа на страната като модерна европейска държава.

"Никой враг на демокрацията не заслужава място за отдаване на почит, да не говорим за отдаване на институционална почит", каза премиерът, който е и лидер на испанските социалисти, в коментар на съдебното решение от миналия месец, направило възможно разкопаването на гроба на диктатора.

Санчес и социалистите горяха от желание да доведат ексхумацията докрай преди парламентарните избори в Испания на 10 ноември. Всички, които ще присъстваха на днешната литургия в тесен кръг, бяха претърсени за записващи устройства, за да се избегне всяко нещо, което би превърнало диктатора в мъченик.

В гробищния парк "Мингорубио" са погребани и други спорни политически фигури като диктатора от Доминиканската република Рафаел Трухильо. Тялото на Франко беше положено недалече от това на посочения от него за наследник Луис Кареро Бланко и на Карлос Ариас Наваро, който впоследствие поема управлението като последния премиер от времето на диктатурата, след като баските сепаратисти взривяват колата на Кареро Бланко. На 20 ноември 1975 г. Ариас Наваро обявява с треперещ глас новината за смъртта на Франко, телевизионна сцена, запечатала се в паметта на много испанци.


Въпреки демократичния напредък на Испания оттогава Долината на падналите няма много аналози в Европа, където голяма част от следите от бившите авторитарни режими отдавна са заличени. Сгушен сред скалистите хълмове, огромният комплекс привлича както туристи, така и изпитващи носталгия към времето на ултракатолическия испански национализъм на Франко.

Мавзолеят, в който досега бяха тленните останки на Франко.

Диктаторът почиваше, заобиколен от неподдържани гробове, повечето анонимни, в които са положени 34 000 души, умрели по време и след Испанската гражданска война (1936-1939 г.), изправила едни срещу други подкрепящите демократичното републиканско управление и разбунтувалите се националистически настроени военни, предвождани от Франко.

Досегашният гроб на диктатора.

Мавзолеят е смятан за оскърбление от левите партии и роднините на жертвите му. Комплексът, върху който се издига 152-метров гранитен кръст, виждащ се от километри, все още е обект от Националното културно наследство на Испания. Въпреки натиска на асоциациите на роднините и приетия по този повод през 2007 г. Закон за историческата памет още от войната и последвалите години на режима на Франко тленните останки на приблизително 100 000 души продължават да бъдат неидентифицирани и все още непогребани, често пъти намиращи се в безименни масови гробове.

Пол Престън, историк от Лондонското училище по икономика, заяви, че сегашната стъпка е "отдавна закъсняла", защото подобен мемориален комплекс "би бил немислим в Германия".

"Политическите последици от запазването на мавзолея са различни в страна, в която не е имало процес на денацификация", каза британският историк, който е автор на биографична книга за Франко.

Автократът умира на 82-годишна възраст, надживявайки повечето от своите европейски еквиваленти, и "под негово ръководство е осъществено голямо промиване на мозъците, наричано още социологически франкизъм", заяви Престън.

"Дори и при демокрацията Испания не мина през период на "дефранкизация", добави той.

Освен че там почива съпругата на Франко, Кармен Поло, правителството избра гробището "Мингорубио", защото се намира в края на път, минаващ през поделения на армията и полицията, и е близо до двореца, който някога Франко наричал свой дом.

Старите ловни терени в съседното село все още носят отпечатъка на диктатора, а и не са много местните жители, които възразяват срещу завръщането на своя стар съсед.

"Ако не могат да намерят място къде да го погребат, аз лично ще разкопая гроба на моя покоен съпруг, за да се отвори място за каудильото (от "каудильо де Еспаня" - водач на Испания)", каза Хуанита Панеро, докато метеше падналите есенни листа пред къща с веещо се над нея испанско знаме.

Деветдесет и една годишната жена, чийто покоен съпруг е бил член на гвардията на Франко, се преместила в община Мингорубио през 60-те години, както направили много от работещите в двореца "Ел Прадо".

Единственото нещо, което загатваше за предстоящото препогребване на Франко, бяха полицейските автомобили около гробището. Предпазливи полицейски служители проверяваха документите за самоличност на външните хора и фанатично следяха репортерите, които се движеха из гробището, а навън трениращи военни курсанти тичаха с пълно бойно снаряжение покрай преминаващи в същия момент велосипедисти, облечени в колоездачни трика. Малко по-надолу градинари подрязваха клонките на дръвчета.

В местната кръчма 68-годишният Рамон Муньос заяви, че на повечето хора в общината не им се нрави това нежелано внимание, на което са станали обект заради завръщането на Франко.

"Много от хората тук се радваха на добро отношение от страна на диктатурата. Впоследствие да живеят тук дойдоха и други, но те дойдоха единствено заради това прекрасно място", каза пенсионираният държавен служител. "Всички харесваме спокойствието, което цари тук", добави той.

Преводът е на БТА