Въпросът #Кой придоби остра актуалност след вчерашния ден, в който за главен прокурор бе избран Иван Гешев. И трябва да бъде зададен в различни посоки.

#Кой върна времената на Виденов?

Полицейската охрана около сградата на Висшия съдебен съвет (ВСС) бе сравнима с охраната около парламента по времето на Жан Виденов. Дори я надмина по своите безпрецедентни мащаби. Колите на полицията и жандармерията бяха толкова много, че някои от тях бяха паркирани чак пред Министерския съвет.

#Кой полицейски ботуш гази свободата на словото?

Властта у нас често се чуди защо България е на 111-о място по свобода на словото. Ако се съди по случилото се вчера около ВСС, отговорът е лесен. Полицейският ботуш, който гази критичните към статуквото у нас медии, ще натиска България още по-надолу в тази класация.

На единия от пропускателните пунктове репортер, който имаше глупостта да каже на висок глас пред полицаите, че иска да отрази протестите срещу Иван Гешев, изобщо не бе допуснат, въпреки че си показа журналистическата карта. Включително бе изблъскан най-безцеремонно при опита си да влезе в периметъра около ВСС. На другия пункт пък той трябваше да стои и да чака да влязат първо привържениците на Гешев, които бяха бутани вътре след грижливо преброяване като овце в кошара. Когато репортерът все пак успя да влезе вътре и започна да предава по телефона какво се случва с акцент върху свирепите полицейски мерки, полицаите, които го чуха, започнаха да го обграждат, да го прекъсват, да го побутват, без да му кажат къде точно може да застане.

Такова чудо нямаше дори по времето на протестите срещу Пламен Орешарски. И тогава парламентът бе обсаден от охрана, и тогава полицаите също бяха извънредно строги. Но в момента, в който репортер си покажеше журналистическата карта, те само дето не му козируваха.

#Кой организира привържениците на Иван Гешев?

Отговорът на този въпрос е ясен. Организатор беше една т.нар. информационна агенция, чието име е гнусно дори да бъде споменавано. По-интересното е кои бяха т.нар. привърженици на Гешев. Предимно млади момчета, може би дори ученици, подозрително приличащи на онези, които на мача България–Англия се прочуха по цял свят с расисткото си поведение. И тогава, и вчера полицията не направи нищо срещу тях. Напротив - постара се да ги обслужи максимално.

#Кой се опитва да разделя и владее гражданите?

Когато протестиращите срещу Гешев решиха да се прехвърлят на Орлов мост, след като не бяха допуснати от полицията до сградата на ВСС, те почти бяха ескортирани от същите тези полицаи, които преди това ги блъскаха. Това беше изключително съмнително поведение, чиято цел бе прозрачна. Полицията им освободи трасето, изгони колите от кръстовището още преди протестиращите да стигнат до там. Целта беше ясна – да предизвикат у гражданите на София омраза към протестиращите, които блокират Орлов мост и цяла София. Доколко успяха е въпрос, чийто отговор зависи изцяло от същите тези граждани. Те са в правото си да изберат кого да мразят – тираничната власт или онези, които протестират срещу нея.

#Кой се страхува от шепа хора?

Чисто формално блокадата на Орлов мост бе незаконна. Въпреки това полицията не посмя да влезе в правомощията си и да изгони протестиращите. Цял ден коли на органите на реда обикаляха около протеста, но нямаше нищо друго освен няколко инцидента и преговори между униформени и протестиращи.

Отговорът на въпроса защо полицията не направи нищо е ясен. Законът е на тяхна страна, но правото, авторитетът и силата са на страната на протестиращите. Полицаите знаят, че ако употребят сила, това означава край за онези, които охраняват.

И така стигаме до въпроса #Кой няма да бъде главен прокурор? С голяма доза сигурност може да се каже, че това е избраният вчера Иван Гешев. Нито една личност в историята на прехода, която е предизвикала толкова много обществена енергия срещу себе си, която е разчитала на полицейска бруталност и на организирани контрапротестиращи граждани за подкрепа, не е успявала да се задържи дълго.