В хода на бюджетната процедура, но пък два дни преди изборите, финансовото министерство публикува проекта за Бюджет 2020 и тригодишната рамка. В него се залага ръст от 10 на сто на заплатите в бюджетната сфера, както и планираният скок на минималната работна заплата на 610 лева. Както Клуб Z писа, предвижда се и от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 на сто.

"Приоритетите на Бюджет 2020, които надграждат вече заложените в средносрочната бюджетна прогноза от пролетта приоритети и допускания за развитие на секторните и хоризонталните политики, са: образованието, здравеопазването, отбраната, пенсионната политика и политиката по доходите", посочват от ведомството на Владислав Горанов.

Накратко - МФ планира да събере и изхарчи общо 46,8 млрд. лв. през 2020 г. Увеличението на прихода спрямо тази година се равнява на около 3,3 млрд. лв., които би трябвало да дойдат от повишените постъпления от данъци и осигуровки, както и от добрите прогнози за ръст на икономиката. Планираният държавен дълг бележи двоен ръст спрямо предходните две години и ще достигне до нови 2,2 млрд. лв. 

Голямата изненада е, че за първи път от години финансовото ведомство не смята да регистрира бюджетен излишък, а да предвижда балансиран бюджет. Както многократно сме писали - ставянето на огромни бюджетни излишъци е стара практика на управляващите. Това означава, че в края на всяка година, когато се създава бюджетът за следващата, властта винаги залага по-малко реални приходи, отколкото наистина очаква. Така накрая се образува буфер, който не е залегнал в закона за държавния бюджет и който не е разпределен предварително. Правителството може да се разпорежда с него, както реши. 

В разходната част най-много средства се залагат за социално осигуряване, подпомагане и грижи - 14,8 млрд. лв., следват икономическите дейности (7.8 млрд. лв.), здравеопазване (5,7 млрд. лв.), отбрана и сигурност (5,3 млрд. лв.), образование (4,8 млрд. лв.).

Приходи

Данъчните и осигурителни ставки се запазват на вече познатите нива. Въпреки това МФ очаква да събере с близо 3 млрд. лв. повече от тези постъпления, най-вече заради повишението на разходите за заплати на чиновниците и учителите, както и от ръста на минималната работна заплата, която става 610 лв. Според плана на министерството тя се вдига плавно през последните години като трябва да достигне до 650 лв. през 2022 г. Минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица също се вдига до 610 лв., включително и за земеделските стопани и тютюнопроизводители. Това е новост в този проектобюджет, защото до момента изброените категории плащаха вноски към държавата върху 400 лв. Очаквано това предизвика гнева и на синдикатите, които се очаква да оспорят промените. Отпор се очаква и от опозицията. 

Очакват се и по-високи постъпления от въвеждането на тол-таксите.

Заложеният ръст на брутния вътрешен продукт е в размер на 3,3%. 

При другите пера, отговорни за генерирането на приход към държавната хазна, не се забелязват съществени разходи с тазгодишния бюджет. 

Разходи

Общо разходите за заплати в бюджетния сектор трябва да нараснат с близо милиард лева. 360 млн. лв. от тях отиват за повишаване на заплатите на учителите. В мотивите към решението си от МФ пишат, че целта е да се повиши привлекателността на учителската професия и да се стимулира мотивацията на действащите педагози. Насърчаването на зрелостниците с високи образователни резултати да получат педагогическо образование и да постъпват на работа в образователната система също е сред приоритетните мерки.

Парите, както всяка година, се увеличават и в сектор здравеопазване - този път с почти 500 млн. лв. Целта на поредното увеличение е да се осигури финансова устойчивост и обезпеченост на здравната система, с цел подобряване здравето на населението, пишат от МФ. Прави впечатление, че са предвидени допълните пари и за изграждането на т.нар. Национална здравна информационна система, чието създаване катастрофира няколко пъти. 

Очевидна е амбицията на правителството да поддържа висок процент от очаквания приход за 2020 г. за отбрана. Въпреки че той няма да надхвърли тазгодишния, нивото ще остане на около 1,5% от БВП, което продължава да е по-ниско от нивото, което сме задължение да харчим в НАТО. В тригодишната средносрочна рамка се предвижда, че за отбрана ще отидат малко над 670 млн. лв. Част от тях ще бъдат насочени към закупуването на допълнителна техника за батальонните бойни групи, а с 240 млн. лв. ще бъде осигурено закупуването на още един нов боен самолет през 2022 г. 

Както вече се знаеше от известно време, ръстът на пенсиите ще бъде с 6,7% и ще влезе в сила от 1 юли на следващата година. Повишението следва т.нар "швейцарско правило" за постепенно увеличение на пенсионните плащания. 

По отношение на бюджетните взаимоотношения между отделните общини и централния бюджет - тенденцията към повишаване на преводите продължава. Очакваният ръст, предвиден в проектозакона, е в размер на 450 млн. лв., а общата сума достига 4,2 млрд. лв. Общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия – с 13 млн. лв.; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 5 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи – с 20 млн. лева.

Дълг

За разлка от предходната година, в проектобюджета на МФ 2020 година, лимитът на държавния дълг, който може да бъде поет е повишен двойно до 2,2 млрд. лв. През тази година правителството емитира дълг чрез Държавни ценни книжа за почти един милиард лева. Размерът на целия държавен дълг е получил таван от 23,1 млрд. лв., а фискалния резерв не може да пада под 4,5 млрд. лв.