Пълководецът Александър Македонски, известен и като Александър Велики, цар на античното Македонско царство и хегемон на Коринтския съюз, умира едва 32-годишен. И не в битка, нито вследствие на раняване или политическо покушение – общоприето мнение сред историците е, че Алексантър е починал в леглото си – от естествена смърт. Но дори и естествената смърт трябва да има някаква причина.

Досега различни изследователи са предлагали различни версии за вероятните причини за ранната смърт на царя, подкрепена от научни проучвания – малария, пневмония или западнонилска треска.

Александър Македонски умира в резултат на сепсис, причинен от панкреатична некроза. Това е заключението на група учени от Аристотеловия университ в Солун под ръководството на професора по медицина Томас Герасимидис, съобщава гръцкото издание „Грийк Рипортър”.

Герасимидис започва да изучава причините за смъртта на Александър през 1995 г. В хода на работата той отхвърля една по една няколко различни теории, като се съсредоточава върху подробно описаните симптоми, които великият завоевател проявява в последните дни от живота си. След като в продължение на повече от 2 десетилетия заедно с колегите си проучва всички налични източници, които описват живота на царя през последните му дни и като комбинирали всички данни, учените успяват да реконструират картината на болестта, продължила две седмици. В резултат на това са стигнали до извода, че царят е развил панкреатична некроза поради холелитиаза (жлъчно-каменна болест), следствие от прекомерна консумация на мазни храни и алкохол.

В началото на заболяването Александър развил силни стомашни болки след консумация на храна и вино; в първия ден те били съчетани с висока температура, а на третия получил дихателни затруднения. След това се появила жълтеница и халюцинации. Учените стигат до извода, че това не може да е малария, тъй като интервалите на редуване на усещания за жега и студ не съответстват на тези, които се случват с това заболяване. Освен това маларията обикновено не води до смърт толкова бързо. Пневмонията била отхвърлена, защото рядко причинява толкова силни коремни болки, а тифозната треска – защото трябвало да започне с диария, за което биографите не съобщават. Теорията за западнонилската треска също е приета за несъстоятелна, тъй като в описанията от последните дни на Александър не са открити симптомите на енцефалит, придружаващ това заболяване.

Площад Славейков