На 23 август посред бял ден в центъра на Берлин е застрелян мъж от грузински произход. Зелимхан Хангошвили върви пеша през парка „Тиргартен“, когато зад него се приближава колоездач, стреля два пъти в тила му и бяга. Грузинецът умира на място. Ученик вижда малко след това как един колоездач хвърля пистолет и перука в реката и бяга. Благодарение на свидетелството му полицията успява бързо да залови нападателя.

Убийството в берлинския парк на по-малко от два километра от канцлерството и Бундестага предизвика международен скандал, който обаче няколко месеца по-късно сякаш е забравен. Германското правителство се опитва да заличи темата от дневния ред и тя присъства сякаш само и единствено в медиите. В края на август германските медии разкриват, че най-вероятно убийството е извършено по поръчка на руската държава. Няколко месеца по-късно със случая се заема и Си Ен Ен.

Интересът на журналистите е оправдан. Убийството твърде много наподобява атентата с отрова срещу бившия шпионин на КГБ Сергей Скрипал в Лондон през 2018 година.

Кой е убитият Хангошвили?

Той се бие във втората чеченска война срещу Русия. По-късно става агент и посредник на грузинските и украинските антитерористични власти. ЦРУ също ползва услугите му и той е незаменим посредник в труднодостъпния кавказки регион, както и сред чеченската общност в чужбина.

Животът му многократно е заплашван, срещу него има дори един неуспешен атентат в Кавказ и той бяга със семейството си в Украйна, а оттам в Германия. „Шпигел“ открива, че е подал молба за убежище, но тя е отхвърлена от германските власти.

Какво се знае за убиеца?

„Шпигел“ в сътрудничество с други германски медии разкрива, че той пътува с фалшива идентичност. Пристигнал е в Германия от Москва, минавайки през Варшава и Париж. Според паспорта, който е открит у него, той е руски гражданин на име Вадим Соколов. Но в руската паспортна система не съществува такъв човек. Паспортът обаче доказано е издаден от руското МВР, и то от отдел, който в миналото се заема с издаването на фалшиви документи на руски агенти и е част от военното разузнаване на Русия.

Рзследващите портали Bellingcat, The Insider и Dossier Center твърдят, че руската държава е помогнала за издаването на този паспорт и създаването на фалшива идентичност на наемния убиец. Те успяват да се доберат до данни, според които до името Вадим Соколов руските власти са отбелязали: „Защитен от закона, свържете се с администратор, за да получите досието му.“

Същата бележка има и в досиетата на убийците на Скрипал. Другата странност в досието на така наречения Вадим е, че той се появява в базата с данни за първи път на 16 юни 2019 г. на възраст 49 години. Два месеца по-късно извършва убийството. Тъй като в тази база данни руските граждани са регистиррани автоматично със започването на работа, то излиза, че за почти 50 години Вадим Соколов никога не е работил. По-вероятно обаче е да му е създадена нова самоличност, за да получи по-лесно визи за Шенгенското пространство.

За него е известно още, че е имал добри връзки с руското посолство в Берлин. Медиите научават, че в ареста, където той все още се намира, мъжът се държи изрядно и с дисциплината на опитен военен. Според разследването на властите пък убийството не е свързано нито с криминалните среди в Берлин, нито има личен мотив за него. Вестник „Ди Цайт“ научава подробности за оръжието, с което е убит грузинецът. То е получено от Соколов във Варшава, произведено е през 1986 година в Австрия, оттам попада в Естония, която по онова време още е част от СССР.

Германските власти признават обаче, че всичко това все още не е пряко доказателство за връзката между убиеца Соколов и Кремъл.

Странно е и поведението на германските власти. В подобни случаи с разследването трябва да се заеме главната прокуратура, която се намесва при престъпления, извършвани от чужди агентурни служби, тъй като по презумпция те застрашават германската държавност.

Не е ясна и съдбата на семейството на убития. По закон те би трябвало да бъдат експулсирани. Депутати от Бундестага обаче обявиха, че това противоречи на хуманността, след като е ясно, че в Грузия животът на жената и децата на убития ще са в опасност. Въпреки всичко официален Берлин продължава да мълчи. Кремъл пък отрича каквато и да е връзка с това убийство. Странното е, че дори продържавните руски медии мълчат по този случай, което съвсем не бе така при атентата срещу Скрипал. Остава впечатлението, че Берлин и Москва заедно се опитват да заметат случилото се под килима, вместо да изяснят всички детайли около него.

До този извод стига и Си Ен Ен. Специален екип на телевизията прави свое разследване, което бе излъчено вчера.

40-годишният Хангошвили е убит на път за молитва в джамията, съобщава американската медия. Смъртта му е уплашила десетки хиляди чеченци, живеещи в емиграция в западни държави. Според Си Ен Ен Хангошвили е подавал молба за убежище в Германия не един, а цели три пъти и трите пъти молбата е отхвърляна. Това става ясно от разговорите ми с лидери на чеченската общност в чужбина.

„В шок сме. Това напомня за убийството на Умар Израилов през 2009 г. във Виена“, казва един от тях.

Израилов е убит най-вероятно по поръчка на чеченското правителство, но това не се доказва. Той е участник в чеченската съпротива срещу руснаците.

"Не очаквахме това да се повтори. Дори и да приемем, че при Израилов убийството няма общо с властите в Москва и Грозни, то сега вече няма как да приемем подобна версия. Всички са уплашени“, казват чеченците.

Хангошвили също се бие срещу руснаците през 2001 година. Първата му съпруга – Манана Цатиев, казва пред Си Ен Ен:

„Това бе напълно нормално тогава. Да се включиш в съпротивата срещу руснаците бе дълг на всеки чеченец.“ 

В родината си той е преследван не само от руснаци, но и от проруските власти. Личен враг е на Рамзан Кадиров, който е подкрепян от Путин. Хангошвили е обстрелван в колата си през 2005 г., преди това пък има опит да бъде отровен. По това време грузинските власти се опитват да поискат изясняване на случая, тъй като Хангошвили е чеченец от грузински поризход. Със смяната на властта в Тбилиси тази протекция отпада. Хангошвили е лишен от правото да носи бронежилетка за самозащита и веднага след отпадането на това право отново има опити той да бъде убит, които дори не се разследват. В крайна сметка той решава да избяга от Чечения със семейството си. Междувременно се разделя с първата си жена и се жени втори път. Никой от семейството му – нито екссъпругата, нито втората съпруга, не е уведомен официално от властите в Германия за смъртта му, нито пък някой е търсил контакт с  тях, което също е странно според Си Ен Ен.

Когато журналисти задават въпроси за убийството на пресконференции, получават отговора „Германските власти работят по случая“ и нищо повече. Според експерти по сигурността обаче това не означава, че германските властти се опитват да прикрият нещо. „Инцидентът е разглеждан много сериозно, но без директни доказателства за намесата на Русия, Берлин няма да повдига въпроса“, казват те.

Един от малцината, които продължават да задават въпроси, е братът на убития Зураб.

Зураб живее в Швеция. След убийството той пристига в Берлин и настоява за отговори. Една от последните информации, които получава, е, че до няколко месеца ще има процес. Дотогава обаче той и семейството му най-вероятно ще бъдат експулсирани от Щвеция, тъй като шведските власти не смятат, че има заплаха за живота им. "Тъй като децата ми са само племенници на убития, според шведите нищо не застрашава живота им. А това не е вярно", казва Зураб.

Убиецът на Хангошвили продължава да мълчи. Той може да бъде държан в ареста 6 месеца и ако няма достатъчно доказателства, които да го уличат в убийството, ще бъде освободен.