Article_top

Икономическия растеж в България ще се забави и ще остане близък до потенциала й.

Това се казва в огласената днес от Еврокомисията есенна икономическа прогноза за 2019 г. Тя бе представена от еврокомисаря по икономиката Пиер Московиси.

Въпреки намаленото външно търсене и повишената несигурност зад граница, растежът ще бъде подкрепен от динамиката на вътрешното търсене.

Очаква се леко повишаване на износа, в съответствие с перспективите за външното търсене. Инфлацията ще спадне в резултат на продължаващото намаляване на цените на петрола.

Бюджетното салдо на централните органи на властта ще остане с излишък, а държавният дълг ще намалява.

След ръста на реалния БВП малко над 3 на сто през 2018 г. динамиката му остана силна през първата половина на тази година, като през първото тримесечие той е бил 1,1 на сто, а през второто – 0,9 на сто.

Очаква се ръстът на реалния БВП да достигне през годината 3,6%, като през 2020 г. ще спадне на 3 процента, а през 2021 г. – на 2,9 процента.

Очаква се годишна обща инфлация от 2,4 на сто. Скокът на цените е достигнал 3,1% през април и е намалял на 1,6% през септември. За това е допринесло най-вече поскъпването на храните в резултат на бедната реколта от 2018 г. и разпространението на африканска чума по свинете през май т.г.

Инфлацията в енергетиката се покачи заради поскъпването на тока в средата на годината и падна заради по-ниските цени на петрола през второто полугодие.

Безработицата пада до историческо ниво и се очаква то да бъде 4,4 на сто в сравнение с 5,2 на сто миналата година. А през следващите години се очаква тя да намалява още – съответно на 4,1 и на 4 процента. Историческият спад се очаква да доведе до значителен ръст на реалните заплати.

Картината в Европа

Вече 7 години поред европейската икономика се намира в растеж и се очаква тя да продължи да се разраства през 2020 г. и 2021 г. Пазарите на труда остават динамични и безработицата продължава да намалява.

Външната среда обаче не е толкова благоприятна и несигурността продължава да е голяма. Това засяга особено производствения сектор, който преминава също през структурни промени. В резултат европейската икономика, изглежда, се насочва към продължителен период на по-слаб растеж и слаба инфлация.

Очаква се БВП на еврозоната да нарасне с 1,1% през 2019 г. и с 1,2% през следващите две години.

За ЕС като цяло се предвижда БВП да се увеличи с 1,4 % през 2019 г., а също така и през следващите две години. Прогнозата за 2020 г. бе занижена в сравнение с лятото (от 1,6 %).

Продължаващото напрежение в търговията между САЩ и Китай и високите равнища на несигурност на политиката, особено по отношение на търговията, засегнаха инвестициите, производството и международната търговия. Очаква се растежът на БВП в световен мащаб да остане слаб. И по тази причина растежът в Европа ще зависи от силата на секторите, ориентирани в по-голяма степен към вътрешния пазар.

Разкриването на работни места в целия ЕС се оказа изненадващо устойчиво. Това отчасти се дължи на факта, че обикновено е нужно известно време на икономическото развитие, за да повлияе на заетостта, както и на изместването на работните места към секторите на услугите. Заетостта е рекордно висока, а безработицата в ЕС е на най-ниското си равнище от началото на века. Очаква се безработицата в ЕС да спадне до 6,3% през тази година и да се задържи на 6,2% през 2020 г. и 2021 г.

Прогнозата за инфлацията в ЕС е 1,5% през тази и следващата година и 1,7% през 2021 г.

Редица рискове могат да доведат до по-слаб от предвидения растеж.

Допълнителната несигурност или по-силното напрежение в търговията или геополитиката биха могли да забавят растежа. Същият ефект може да се получи и от по-рязко от очакваното забавяне на растежа в Китай поради по-слабите икономически последици от приетите досега мерки на политиката.

Сред по-големите рискове за Европа са  „Брекзит“ без споразумение и вероятността слабостите в производствения сектор да се отразят по-силно на секторите, ориентирани към вътрешния пазар.

 

Икономическия растеж в България ще се забави и ще остане близък до потенциала й.

Това се казва в огласената днес от Еврокомисията есенна икономическа прогноза за 2019 г. Тя бе представена от еврокомисаря по икономиката Пиер Московиси.

Въпреки намаленото външно търсене и повишената несигурност зад граница, растежът ще бъде подкрепен от динамиката на вътрешното търсене.

Очаква се леко повишаване на износа, в съответствие с перспективите за външното търсене. Инфлацията ще спадне в резултат на продължаващото намаляване на цените на петрола.

Бюджетното салдо на централните органи на властта ще остане с излишък, а държавният дълг ще намалява.

След ръста на реалния БВП малко над 3 на сто през 2018 г. динамиката му остана силна през първата половина на тази година, като през първото тримесечие той е бил 1,1 на сто, а през второто – 0,9 на сто.

Очаква се ръстът на реалния БВП да достигне през годината 3,6%, като през 2020 г. ще спадне на 3 процента, а през 2021 г. – на 2,9 процента.

Очаква се годишна обща инфлация от 2,4 на сто. Скокът на цените е достигнал 3,1% през април и е намалял на 1,6% през септември. За това е допринесло най-вече поскъпването на храните в резултат на бедната реколта от 2018 г. и разпространението на африканска чума по свинете през май т.г.

Инфлацията в енергетиката се покачи заради поскъпването на тока в средата на годината и падна заради по-ниските цени на петрола през второто полугодие.

Безработицата пада до историческо ниво и се очаква то да бъде 4,4 на сто в сравнение с 5,2 на сто миналата година. А през следващите години се очаква тя да намалява още – съответно на 4,1 и на 4 процента. Историческият спад се очаква да доведе до значителен ръст на реалните заплати.

Картината в Европа

Вече 7 години поред европейската икономика се намира в растеж и се очаква тя да продължи да се разраства през 2020 г. и 2021 г. Пазарите на труда остават динамични и безработицата продължава да намалява.

Външната среда обаче не е толкова благоприятна и несигурността продължава да е голяма. Това засяга особено производствения сектор, който преминава също през структурни промени. В резултат европейската икономика, изглежда, се насочва към продължителен период на по-слаб растеж и слаба инфлация.

Очаква се БВП на еврозоната да нарасне с 1,1% през 2019 г. и с 1,2% през следващите две години.

За ЕС като цяло се предвижда БВП да се увеличи с 1,4 % през 2019 г., а също така и през следващите две години. Прогнозата за 2020 г. бе занижена в сравнение с лятото (от 1,6 %).

Продължаващото напрежение в търговията между САЩ и Китай и високите равнища на несигурност на политиката, особено по отношение на търговията, засегнаха инвестициите, производството и международната търговия. Очаква се растежът на БВП в световен мащаб да остане слаб. И по тази причина растежът в Европа ще зависи от силата на секторите, ориентирани в по-голяма степен към вътрешния пазар.

Разкриването на работни места в целия ЕС се оказа изненадващо устойчиво. Това отчасти се дължи на факта, че обикновено е нужно известно време на икономическото развитие, за да повлияе на заетостта, както и на изместването на работните места към секторите на услугите. Заетостта е рекордно висока, а безработицата в ЕС е на най-ниското си равнище от началото на века. Очаква се безработицата в ЕС да спадне до 6,3% през тази година и да се задържи на 6,2% през 2020 г. и 2021 г.

Прогнозата за инфлацията в ЕС е 1,5% през тази и следващата година и 1,7% през 2021 г.

Редица рискове могат да доведат до по-слаб от предвидения растеж.

Допълнителната несигурност или по-силното напрежение в търговията или геополитиката биха могли да забавят растежа. Същият ефект може да се получи и от по-рязко от очакваното забавяне на растежа в Китай поради по-слабите икономически последици от приетите досега мерки на политиката.

Сред по-големите рискове за Европа са  „Брекзит“ без споразумение и вероятността слабостите в производствения сектор да се отразят по-силно на секторите, ориентирани към вътрешния пазар.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията