Article_top

Испания е в ситуацията „избори до дупка“, както казваше навремето у нас „дантеленият“ Георги Марков.

Утре ще гледаме четвърта серия от поредицата.

За сметка на това тази ситуация вероятно ще продължи. Поне така показват проучванията на в. „Ел Паис“, проведени в навечерието на поредните предсрочни парламентарни избори. Те са вторият вот за тази година и четвърти за последните 4 години.

Политическата несигурност в Испания ще се засили още повече. Със сигурност нито една партия няма да спечели необходимите за абсолютно мнозинство 176 места в 350-членния парламент.

Очаква се управляващата Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП) на премиера Педро Санчес да вземе 117 места – с шест по-малко от тези, с които разполага сега.

Втора ще бъде отново консервативната Народна партия (НП). Тя обаче ще увеличи броя на своите депутати от 66 на 92-ма.

Както се вижда, двете големи партии могат да създадат голяма коалиция по модела на Германия. И двете обаче са категорични, че няма да го направят с кръвните си врагове.

Новината от предстоящите избори е, че крайната десница в лицето на партия „Вокс“ („Глас“) се очаква да стане третата сила. Прогнозите са, че тя почти ще удвои броя на представителите си от 24-ма на 46, като по този начин измести левите радикали от „Подемос“ („Можем“) и сочените не съвсем отдавна за бъдещи управляващи либерали от „Сиудаданос“ („Граждани“).

И това е лоша новина – не толкова заради надигането на крайната десница, колкото за вероятния край на една партия, която би могла да разбие двуполюсния модел, коментираха за Клуб Z анализатори от Мадрид.

Защото крайната левица също не е цвете за мирисане и е не по-малко опасна. Да не забравяме, че от „Подемос“ бяха готови да разрешат референдум за независимост на Каталуня. Преди време пък оттам намекваха за допитване за излизане от НАТО. В тази партия се чуват гласове и за превръщането на Испания в република.

Надигането на „Вокс“ и абсурдните обещания

Именно събитията в Каталуня са сочени като една от причините за надигането на „Вокс“, която за първи път влезе в парламента едва на предишните избори тази година. В автономната област избухнаха сблъсъци, след като 9 регионални сепаратистки лидери получиха присъди, най-строгите от които бяха 13 години затвор. Радикалните формации вдясно искат централната власт в Мадрид да предприеме по-твърди действия срещу отцепниците в Каталуня. Докато социалистите на Санчес се опитваха да преговарят.

А лидерът на „Вокс“ Сантяго Абаскал обещава, че ако спечели, ще суспендира регионалната автономия на Каталуня и ще постави извън закона сепаратистките партии там. Обещанието е абсурдно, тъй като за това е необходима промяна на конституцията. Но за сметка на това има такива, които се ловят на въдицата.

Има и още една причина за надигането на десницата. За нея обаче не се говори поради пустата политкоректност.

Наскоро тленните останки на диктатора Франко бяха извадени от мавзолея му в Долината на падналите. Там са погребани жертви на Гражданската война от 1936-1939 г. и от двете страни – републиканци и фалангисти. Стъпката безспорно е правилна. Както каза премиерът Педро Санчес, „никой враг на демокрацията не заслужава място за отдаване на почит, да не говорим за отдаване на институционална почит“.

От „Вокс“ се опитват да омаловажат деянията на Ел Каудильо. Без да сме негови защитници, трябва да признаем, че поне в едно отношение тези хора са  прави. Макар да има елементи на фашизъм, франкистка Испания не може да се сравнява по никакъв начин с нацистка Германия или фашистка Италия.

Да вметнем, че у нас почитат Тодор Живков и носят портрети на Сталин, на чиято съвест тежат със сигурност доста повече жертви, отколкото на тази на Франко.

Немалък принос за идването на Франко на власт е поведението на съветските емисари на контролираните от републиканците територии по време на испанската гражданска война. Да не забравяме, че това са годините на най-кървавите сталински чистки. И те се пренасят на испанска територия. Което принуждава немалко републиканци и техни симпатизанти да преминат на другата страна. Сред тези хора е и дядото на днешния сепаратистки лидер в Каталуня Карлес Пучдемон.

Испания спасява 5000 евреи от холокоста в Унгария  - малко известен факт, често премълчаван покрай подвига на шведские дипломат Раул Валенберг.

Не, това не е Германия

Дотук с историческите ретроспекции. Вижда се обаче, че и сложната испанска история носи своя отпечатък върху днешната политическа ситуация. Поне на този етап примирението изглежда мираж. Ако перифразираме фразата на ЍОстап Бендер за Рио де Жанейро, за Испания тя би звучала по следния начин: „Не, това не е Германия.“

През последните няколко години в иберийската страна се нароиха няколко нови партии. Една от тях – „Сиудаданос“, дори бе сочена по едно време за бъдеща първа сила като френския си еквивалент „Републиката в движение!“ на Еманюел Макрон. Явно обаче не им е дошло още времето. И ако пак прибегнем до ОСтап Бендер, Албер Ривера – лидерът на „Сиудаданос“ не е Макрон.

Явно скоро предстои пета серия от поредицата „Избори до дупка в Испания“.

Ключови думи
 

Испания е в ситуацията „избори до дупка“, както казваше навремето у нас „дантеленият“ Георги Марков.

Утре ще гледаме четвърта серия от поредицата.

За сметка на това тази ситуация вероятно ще продължи. Поне така показват проучванията на в. „Ел Паис“, проведени в навечерието на поредните предсрочни парламентарни избори. Те са вторият вот за тази година и четвърти за последните 4 години.

Политическата несигурност в Испания ще се засили още повече. Със сигурност нито една партия няма да спечели необходимите за абсолютно мнозинство 176 места в 350-членния парламент.

Очаква се управляващата Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП) на премиера Педро Санчес да вземе 117 места – с шест по-малко от тези, с които разполага сега.

Втора ще бъде отново консервативната Народна партия (НП). Тя обаче ще увеличи броя на своите депутати от 66 на 92-ма.

Както се вижда, двете големи партии могат да създадат голяма коалиция по модела на Германия. И двете обаче са категорични, че няма да го направят с кръвните си врагове.

Новината от предстоящите избори е, че крайната десница в лицето на партия „Вокс“ („Глас“) се очаква да стане третата сила. Прогнозите са, че тя почти ще удвои броя на представителите си от 24-ма на 46, като по този начин измести левите радикали от „Подемос“ („Можем“) и сочените не съвсем отдавна за бъдещи управляващи либерали от „Сиудаданос“ („Граждани“).

И това е лоша новина – не толкова заради надигането на крайната десница, колкото за вероятния край на една партия, която би могла да разбие двуполюсния модел, коментираха за Клуб Z анализатори от Мадрид.

Защото крайната левица също не е цвете за мирисане и е не по-малко опасна. Да не забравяме, че от „Подемос“ бяха готови да разрешат референдум за независимост на Каталуня. Преди време пък оттам намекваха за допитване за излизане от НАТО. В тази партия се чуват гласове и за превръщането на Испания в република.

Надигането на „Вокс“ и абсурдните обещания

Именно събитията в Каталуня са сочени като една от причините за надигането на „Вокс“, която за първи път влезе в парламента едва на предишните избори тази година. В автономната област избухнаха сблъсъци, след като 9 регионални сепаратистки лидери получиха присъди, най-строгите от които бяха 13 години затвор. Радикалните формации вдясно искат централната власт в Мадрид да предприеме по-твърди действия срещу отцепниците в Каталуня. Докато социалистите на Санчес се опитваха да преговарят.

А лидерът на „Вокс“ Сантяго Абаскал обещава, че ако спечели, ще суспендира регионалната автономия на Каталуня и ще постави извън закона сепаратистките партии там. Обещанието е абсурдно, тъй като за това е необходима промяна на конституцията. Но за сметка на това има такива, които се ловят на въдицата.

Има и още една причина за надигането на десницата. За нея обаче не се говори поради пустата политкоректност.

Наскоро тленните останки на диктатора Франко бяха извадени от мавзолея му в Долината на падналите. Там са погребани жертви на Гражданската война от 1936-1939 г. и от двете страни – републиканци и фалангисти. Стъпката безспорно е правилна. Както каза премиерът Педро Санчес, „никой враг на демокрацията не заслужава място за отдаване на почит, да не говорим за отдаване на институционална почит“.

От „Вокс“ се опитват да омаловажат деянията на Ел Каудильо. Без да сме негови защитници, трябва да признаем, че поне в едно отношение тези хора са  прави. Макар да има елементи на фашизъм, франкистка Испания не може да се сравнява по никакъв начин с нацистка Германия или фашистка Италия.

Да вметнем, че у нас почитат Тодор Живков и носят портрети на Сталин, на чиято съвест тежат със сигурност доста повече жертви, отколкото на тази на Франко.

Немалък принос за идването на Франко на власт е поведението на съветските емисари на контролираните от републиканците територии по време на испанската гражданска война. Да не забравяме, че това са годините на най-кървавите сталински чистки. И те се пренасят на испанска територия. Което принуждава немалко републиканци и техни симпатизанти да преминат на другата страна. Сред тези хора е и дядото на днешния сепаратистки лидер в Каталуня Карлес Пучдемон.

Испания спасява 5000 евреи от холокоста в Унгария  - малко известен факт, често премълчаван покрай подвига на шведские дипломат Раул Валенберг.

Не, това не е Германия

Дотук с историческите ретроспекции. Вижда се обаче, че и сложната испанска история носи своя отпечатък върху днешната политическа ситуация. Поне на този етап примирението изглежда мираж. Ако перифразираме фразата на ЍОстап Бендер за Рио де Жанейро, за Испания тя би звучала по следния начин: „Не, това не е Германия.“

През последните няколко години в иберийската страна се нароиха няколко нови партии. Една от тях – „Сиудаданос“, дори бе сочена по едно време за бъдеща първа сила като френския си еквивалент „Републиката в движение!“ на Еманюел Макрон. Явно обаче не им е дошло още времето. И ако пак прибегнем до ОСтап Бендер, Албер Ривера – лидерът на „Сиудаданос“ не е Макрон.

Явно скоро предстои пета серия от поредицата „Избори до дупка в Испания“.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?