Какъв би бил животът ни без Десети ноември, се питат мнозина у нас на днешния ден, когато отбелязваме 30 години от падането на тоталитарния строй. Какъв би бил успехът на талантлив изпълнител като Веско Пантелеев-Ешкенази без свободата, настъпила през 1989 година?

На 17 март 2020-а големият музикант ще отбележи 50-годишнината си с концерт в зала 1 на НДК, ще сподели личния си празник с публиката – празник, възможен до голяма степен благодарение на онези събития.  

През 1989-а Веско Пантелеев е 19-годишен, завършил е столичното Музикално училище и вероятно си е представял спасението от затвора Народна Република България единствено чрез своя талант. Изпълнителите от класиката бяха сред малцината у нас по време на социализма, които имаха шанс да пътуват зад граница – но винаги с условието да се завърнат. Така и Веско, още като ученик пропътува редица страни по света като концертмайстор на Детско-юношеската филхармония, дирижирана от проф. Влади Симеонов.

„Спомням си, че на 10 ноември 1989 г. си бях вкъщи и, както винаги, бях зает с учене на ново произведение – разказва музикантът пред „Площад Славейков“. – Беше задължителна пиеса за един цигулков конкурс. Не помня вече точно коя, но този ден няма никога да забравя. Суетнята… и изведнъж всичко стана различно. Хората видяха светлина в тунела. Честно казано, в онзи момент не разбирах напълно какво означаваха тези събития. Но бях наясно, че много неща, за щастие, вече няма да бъдат същите.“

1989 година е решаваща за развитието на Веско Ешкенази. Точно по това време той получава покана от прочутия цигулар и педагог проф. Ифра Нийман да започне майсторски клас в „Гилдхол скул“ – и в следващите две години в Лондон са първите големи стъпки за него като изпълнител на голямата сцена.

„Десети ноември 1989 г. беше крайъгълен камък не само в политическо отношение, но и лично за мен като музикант – казва Ешкенази. – Ако не беше настъпила Промяната, аз вероятно пак щях да уча в Лондон, но едва ли след това щях да се радвам на свободата да се връщам и да творя и в Родината си – нещо, на което много държа. Нямаше да имам и така специалните моменти с моята публика в България.“

Без Промяната той може би щеше да има съдбата на десетките творци бегълци от социалистическия лагер (у нас и в други страни), чиято дързост да се реализират на световната сцена държавата наказваше с отказ да се върнат назад.

От 20 години Веско Пантелеев-Ешкенази е концертмайстор в един от най-елитните симфонични оркестри в света, „Концертгебау“ в Амстердам. За тези  20 години вероятно е имал много повече от 20 прояви в родината, затова всички зрители на неговите концерти в България са били свидетели и съучастници на неговия успех.

Много от тях вероятно ще присъстват и на музикалния му рожден ден на 17 март в зала 1 на НДК. На сцената заедно с него ще бъде Плевенската филхармония, дирижирана от брат му, Мартин Пантелеев. В две части на концерта публиката ще чуе любимите класически произведения на Веско. С изпълнения ще се включат и музиканти, с които той работи през годините – пианистът Людмил Ангелов, певците Люси Дяковска, Миро и Дани Милев.

Площад Славейков.