Article_top

Настана време разделно! Въпреки всички призиви за единство, сплотеност и дори „заедност” българското общество се разпада на спорещи групи, които от своя страна също се разпадат на още по-яростно спорещи. А помните ли колко просто беше едно време – имаше само червени и сини, „Левски“ и ЦСКА, култура и чалга. После червените се размножиха и мимикрираха, сините се разделиха и изолираха, а „Лудогорец“ започна да бие наред и „Левски“, и ЦСКА, че и второто ЦСКА. Луда работа.

Най-новата разделителна линия минава през творчеството на художника Любен Зидаров, и по-конкретно неговите корици на седемте книги от юбилейното издание на поредицата за Хари Потър. Фейсбук специалисти, инфлуенсъри, хейтъри, желаещи да блеснат с остроумие, и арткритици любители се нахвърлиха с яростни подигравки, ехидни коментари и тежки обвинения върху художника, който им съсипал детството и увредил тежко психиката им с отвратителните си социалистически илюстрации.

А 96-годишният Зидаров – един от най-известните български художници, рисува така от 70 години. От 50-те години насам е илюстрирал над 300 детски книги, много от тях класики на детско-юношеската литература. Първата книга, която прочетох сам, беше „Том Сойер“, издадена през 1962-ра с илюстрации на Любен Зидаров – изглежда психиката, вероятно и вкусът ми са увредени още оттогава.

През последните пет-шест години Зидаров е направил няколко изложби (включително живопис) с нови илюстрации и оформление за „Принцът и просякът“ на Марк Твен, „Островът на съкровищата“ на Р. Л. Стивънсън, „Подир сенките на облаците“ на П. К. Яворов, „Пчелица“ на Анатол Франс, „Добре, че умря Джузепе” на Антон Стайков, „Силвър“ на Андрю Моушън, „Том Сойер“ и наскоро издадените в Китай Андерсенови приказки. Важно е да се знае, че последната му работа – българските корици за Хари Потър – е лично одобрена от Джоан Роулинг, която е пословична с контрола, който налага върху всичко, свързано с нейните произведения – от филмите до книгите и театралните спектакли. А изданията на „Хари Потър“ с авторски илюстрации по света са не повече от 5.

Сега излиза, че всички тези издатели, редактори, а в случая дори и автори не разбират изобщо и плащат пари на художник, чиито илюстрации „имат вид на рисувано от второкласник, който много мрази часовете по рисуване” (ако Любен Зидаров рисува грозно, какво да кажем за художници, които понякога изобщо не рисуват, като Марсел Дюшан или нашия Кристо – „един прост опаковчик“). Цитатът е коментар под фейсбук дебати.

Жанрът „възмутени граждани настояват да се спре това безобразие” – като „безобразието” може да е книга, изложба, филм или друг културен факт – е измислен в СССР, но се среща и в днешна Русия, а напоследък и у нас. Вероятно възмутените майки и атакуваните издатели си спомнят „гражданско възмущение“ от книгата „Детски и домашни приказки” на Братя Грим? Там въпросите варираха от „Що за изродски приказки?” до „Кой е позволил тази книга да излезе?”. Също като сега издателите бяха обвинени в опит да травмират жестоко детската психика.

Най-забавни са коментарите, които обвиняват Зидаровите илюстрации едновременно за грозни и социалистически. Може би не знаят, че по време на нацизма и социализма с обвинения, че са грозни, се закриваха изложби.

Намалете му заплатата, вдигнете му парното и тока – българинът спи или гледа телевизия. Но почувства ли заплаха за децата си (примерно да му забранят да ги шамаросва), той изведнъж развива неукротима гражданска активност. Но сега няма да говорим за продължаващите граждански протести срещу предаването на български деца на чернокожи гей двойки в Норвегия…

Навън продължава да вали и референдумът във фейсбук също продължава. Напълно демократично Зидаров губи с 98%.

„Можеше и да не вали все пак. Както можеше и да пощадим най-добрия ни български илюстратор… Но… Ще изгрее слънце, сигурен съм”, написа преди малко на стената си Теодор Ушев, още един художник, който не рисува „красиво“.

"Площад Славейков"

 

Настана време разделно! Въпреки всички призиви за единство, сплотеност и дори „заедност” българското общество се разпада на спорещи групи, които от своя страна също се разпадат на още по-яростно спорещи. А помните ли колко просто беше едно време – имаше само червени и сини, „Левски“ и ЦСКА, култура и чалга. После червените се размножиха и мимикрираха, сините се разделиха и изолираха, а „Лудогорец“ започна да бие наред и „Левски“, и ЦСКА, че и второто ЦСКА. Луда работа.

Най-новата разделителна линия минава през творчеството на художника Любен Зидаров, и по-конкретно неговите корици на седемте книги от юбилейното издание на поредицата за Хари Потър. Фейсбук специалисти, инфлуенсъри, хейтъри, желаещи да блеснат с остроумие, и арткритици любители се нахвърлиха с яростни подигравки, ехидни коментари и тежки обвинения върху художника, който им съсипал детството и увредил тежко психиката им с отвратителните си социалистически илюстрации.

А 96-годишният Зидаров – един от най-известните български художници, рисува така от 70 години. От 50-те години насам е илюстрирал над 300 детски книги, много от тях класики на детско-юношеската литература. Първата книга, която прочетох сам, беше „Том Сойер“, издадена през 1962-ра с илюстрации на Любен Зидаров – изглежда психиката, вероятно и вкусът ми са увредени още оттогава.

През последните пет-шест години Зидаров е направил няколко изложби (включително живопис) с нови илюстрации и оформление за „Принцът и просякът“ на Марк Твен, „Островът на съкровищата“ на Р. Л. Стивънсън, „Подир сенките на облаците“ на П. К. Яворов, „Пчелица“ на Анатол Франс, „Добре, че умря Джузепе” на Антон Стайков, „Силвър“ на Андрю Моушън, „Том Сойер“ и наскоро издадените в Китай Андерсенови приказки. Важно е да се знае, че последната му работа – българските корици за Хари Потър – е лично одобрена от Джоан Роулинг, която е пословична с контрола, който налага върху всичко, свързано с нейните произведения – от филмите до книгите и театралните спектакли. А изданията на „Хари Потър“ с авторски илюстрации по света са не повече от 5.

Сега излиза, че всички тези издатели, редактори, а в случая дори и автори не разбират изобщо и плащат пари на художник, чиито илюстрации „имат вид на рисувано от второкласник, който много мрази часовете по рисуване” (ако Любен Зидаров рисува грозно, какво да кажем за художници, които понякога изобщо не рисуват, като Марсел Дюшан или нашия Кристо – „един прост опаковчик“). Цитатът е коментар под фейсбук дебати.

Жанрът „възмутени граждани настояват да се спре това безобразие” – като „безобразието” може да е книга, изложба, филм или друг културен факт – е измислен в СССР, но се среща и в днешна Русия, а напоследък и у нас. Вероятно възмутените майки и атакуваните издатели си спомнят „гражданско възмущение“ от книгата „Детски и домашни приказки” на Братя Грим? Там въпросите варираха от „Що за изродски приказки?” до „Кой е позволил тази книга да излезе?”. Също като сега издателите бяха обвинени в опит да травмират жестоко детската психика.

Най-забавни са коментарите, които обвиняват Зидаровите илюстрации едновременно за грозни и социалистически. Може би не знаят, че по време на нацизма и социализма с обвинения, че са грозни, се закриваха изложби.

Намалете му заплатата, вдигнете му парното и тока – българинът спи или гледа телевизия. Но почувства ли заплаха за децата си (примерно да му забранят да ги шамаросва), той изведнъж развива неукротима гражданска активност. Но сега няма да говорим за продължаващите граждански протести срещу предаването на български деца на чернокожи гей двойки в Норвегия…

Навън продължава да вали и референдумът във фейсбук също продължава. Напълно демократично Зидаров губи с 98%.

„Можеше и да не вали все пак. Както можеше и да пощадим най-добрия ни български илюстратор… Но… Ще изгрее слънце, сигурен съм”, написа преди малко на стената си Теодор Ушев, още един художник, който не рисува „красиво“.

"Площад Славейков"

Коментари

Любен Зидаров е добър художник и вероятно е бил добър

шеф на БХК (доколкото може някой да е "добър" в една тоталитарна институция). НО... това, че илюстрациите му са принципно добро изкуство не означава все още че са добри илюстрации. Илюстрацията е приложно изкуство и би следвало да бъде съобразено със своето приложение. Илюстрации, които в чисто изобразителен план биха могли да бъдат определени като кич, може да се окажат - и се оказаха - по-привлекателни за децата. Децата харесват жизнерадостно-достоверни илюстрации, а не високо изкуство. Високото изкуство изисква подготовка.
А ако се върнем към илюстрациите преди комунизма ще видим че там има съвсем постижимо съчетание между популярните тогава стилове и онази привлекателност, която е нужна за детската фантазия.
Така че - не обвинявайте майките. Те наблюдават децата си и знаят какво им харесва. А добрият вкус се развива постепенно и с известно образователно усилие.

Не умнейте, а слушайте хората.

Те реагират спонтанно и обикновено много правилно.
Това, че Л. Зидаров е правил добри илюстрации, съвсем не значи, че винаги ще успява.
Ми тези му илюстрации изобщо не отговарят на изградената вече представа за това което окръжава Хари Потър, а и за самия него. Ако ставаше дума за български народни приказки може би щях да приема тези илюстрации, но тук, за тази книга това е невъзможно.

Не!

Не съм почитател на Хари Потър, но и в другите книжки , където има виждал илюстрации от въпросния художник виждам едни грозни , гротескни картинки! Хубаво, че автора е чел книжки, но не е лошо да си спомни и за "Новите дрехи на царя"! И да има някакъв стил и талант и каквото и да било- илюстрациите са си грозни или най-малкото непривлекателни за възрастовата група за която са нарисувани! Няма какво да се лъжеми и правим на експерти!
Дракон Скиселозеле's picture
Дракон Скиселозеле
Дракон с кисело зеле

Уф

Регистрирах се специално за да напиша този коментар. Не знаех, че името ми ще излезе по този начин. Сори.

Както и да е. Може ли, все пак, да обърнем внимание на слона в стаята? А именно, че книгите за Хари Потър са детско-юношеска литература, и то такава, която се чете от съвременни деца. Че на тези съвременни деца да им дадеш криви и ръбати грозотии, които просто ще ги отвратят от четенето, може би не е добра идея. Че ние, които като деца четохме нещата, илюстрирани от Любен Зидаров, успяхме да ги харесаме не заради, а въпреки работата на този некадърник. Все едно никога не сте били деца и не знаете как като деца приемахме "илюстрациите" му, дето и по читанките бяха плъзнали. На никого не харесваха - и няма как да се харесат, грозни са. Просто са грозни. Това е факт. Неоспорим факт, тоест. Да не говорим, че дори да не бяха грозни (а те са), вървят против изграждана вече близо две десетилетия представа за образа - и от филмите, и от оригиналните корици, с които книгите бяха издадени и в България едно време. А и смърдят на соцнярщина. Все едно гледам не съвременно издание, а нещо от преди петдесет години - и това, като опрем до нещо, чиято таргет аудитория са съвременни деца, не е добре. Погледнете корицата на произволна книга на Рик Риърдън, примерно, и ми кажете кое дете ще предпочете грозотията горе вдясно пред нея.
Дракон Скиселозеле's picture
Дракон Скиселозеле
Дракон с кисело зеле

Ох, леле...

Регистрирах се специално за да напиша този коментар. Не знаех, че името ми ще излезе по този начин. Сори.

Както и да е. Може ли, все пак, да обърнем внимание на слона в стаята? А именно, че книгите за Хари Потър са детско-юношеска литература, и то такава, която се чете от съвременни деца. Че на тези съвременни деца да им дадеш криви и ръбати грозотии, които просто ще ги отвратят от четенето, може би не е добра идея. Че ние, които като деца четохме нещата, илюстрирани от Любен Зидаров, успяхме да ги харесаме не заради, а въпреки работата на този некадърник. Все едно никога не сте били деца и не знаете как като деца приемахме "илюстрациите" му, дето и по читанките бяха плъзнали. На никого не харесваха - и няма как да се харесат, грозни са. Просто са грозни. Това е факт. Неоспорим факт, тоест. Да не говорим, че дори да не бяха грозни (а те са), вървят против изграждана вече близо две десетилетия представа за образа - и от филмите, и от оригиналните корици, с които книгите бяха издадени и в България едно време. А и смърдят на соцнярщина. Все едно гледам не съвременно издание, а нещо от преди петдесет години - и това, като опрем до нещо, чиято таргет аудитория са съвременни деца, не е добре. Погледнете корицата на произволна книга на Рик Риърдън, примерно, и ми кажете кое дете ще предпочете грозотията горе вдясно пред нея.
Дракон Скиселозеле's picture
Дракон Скиселозеле
Дракон с кисело зеле

Сори за двойния коментар

Първият по някаква причина не се публикува веднага или не го видях.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какво искате да ви донесе Дядо Коледа?