Настана време разделно! Въпреки всички призиви за единство, сплотеност и дори „заедност” българското общество се разпада на спорещи групи, които от своя страна също се разпадат на още по-яростно спорещи. А помните ли колко просто беше едно време – имаше само червени и сини, „Левски“ и ЦСКА, култура и чалга. После червените се размножиха и мимикрираха, сините се разделиха и изолираха, а „Лудогорец“ започна да бие наред и „Левски“, и ЦСКА, че и второто ЦСКА. Луда работа.

Най-новата разделителна линия минава през творчеството на художника Любен Зидаров, и по-конкретно неговите корици на седемте книги от юбилейното издание на поредицата за Хари Потър. Фейсбук специалисти, инфлуенсъри, хейтъри, желаещи да блеснат с остроумие, и арткритици любители се нахвърлиха с яростни подигравки, ехидни коментари и тежки обвинения върху художника, който им съсипал детството и увредил тежко психиката им с отвратителните си социалистически илюстрации.

А 96-годишният Зидаров – един от най-известните български художници, рисува така от 70 години. От 50-те години насам е илюстрирал над 300 детски книги, много от тях класики на детско-юношеската литература. Първата книга, която прочетох сам, беше „Том Сойер“, издадена през 1962-ра с илюстрации на Любен Зидаров – изглежда психиката, вероятно и вкусът ми са увредени още оттогава.

През последните пет-шест години Зидаров е направил няколко изложби (включително живопис) с нови илюстрации и оформление за „Принцът и просякът“ на Марк Твен, „Островът на съкровищата“ на Р. Л. Стивънсън, „Подир сенките на облаците“ на П. К. Яворов, „Пчелица“ на Анатол Франс, „Добре, че умря Джузепе” на Антон Стайков, „Силвър“ на Андрю Моушън, „Том Сойер“ и наскоро издадените в Китай Андерсенови приказки. Важно е да се знае, че последната му работа – българските корици за Хари Потър – е лично одобрена от Джоан Роулинг, която е пословична с контрола, който налага върху всичко, свързано с нейните произведения – от филмите до книгите и театралните спектакли. А изданията на „Хари Потър“ с авторски илюстрации по света са не повече от 5.

Сега излиза, че всички тези издатели, редактори, а в случая дори и автори не разбират изобщо и плащат пари на художник, чиито илюстрации „имат вид на рисувано от второкласник, който много мрази часовете по рисуване” (ако Любен Зидаров рисува грозно, какво да кажем за художници, които понякога изобщо не рисуват, като Марсел Дюшан или нашия Кристо – „един прост опаковчик“). Цитатът е коментар под фейсбук дебати.

Жанрът „възмутени граждани настояват да се спре това безобразие” – като „безобразието” може да е книга, изложба, филм или друг културен факт – е измислен в СССР, но се среща и в днешна Русия, а напоследък и у нас. Вероятно възмутените майки и атакуваните издатели си спомнят „гражданско възмущение“ от книгата „Детски и домашни приказки” на Братя Грим? Там въпросите варираха от „Що за изродски приказки?” до „Кой е позволил тази книга да излезе?”. Също като сега издателите бяха обвинени в опит да травмират жестоко детската психика.

Най-забавни са коментарите, които обвиняват Зидаровите илюстрации едновременно за грозни и социалистически. Може би не знаят, че по време на нацизма и социализма с обвинения, че са грозни, се закриваха изложби.

Намалете му заплатата, вдигнете му парното и тока – българинът спи или гледа телевизия. Но почувства ли заплаха за децата си (примерно да му забранят да ги шамаросва), той изведнъж развива неукротима гражданска активност. Но сега няма да говорим за продължаващите граждански протести срещу предаването на български деца на чернокожи гей двойки в Норвегия…

Навън продължава да вали и референдумът във фейсбук също продължава. Напълно демократично Зидаров губи с 98%.

„Можеше и да не вали все пак. Както можеше и да пощадим най-добрия ни български илюстратор… Но… Ще изгрее слънце, сигурен съм”, написа преди малко на стената си Теодор Ушев, още един художник, който не рисува „красиво“.

"Площад Славейков"