Неусетно местният парламент на Столична община влезе в дневния ред на жълтопаветния устрем. Изборът на председател на Столичния общински съвет (СОС) – Елен Герджиков (ГЕРБ), се оказа нова разделителна линия. И има защо. Това е първият знак за начина, по който ще се разместват флуидните състояния на плаващите мнозинства в най-голямата община в България, която управлява и един от най-големите бюджети от над 1,2 млрд. лева годишно. 

Така и интересът към антисистемния, независим, автентичен, протестен и различен кандидат за кмет и вече общински съветник на "Спаси София" - Борис Бонев, е съвсем основателен. Защото всички тези навързани определения, които вървят пред името му, са част от неговия политически имидж, изкован в кампанията отпреди месец. Но не само в нея. 

Акциите на "Спаси София" изградиха образа на това гражданско движение като "обществен страж" в очите на хиляди софиянци. Те създадоха и тези очаквания, че движението и неговият неформален лидер ще бъдат нещо различно, а не добре познатото "още от същото". 

Цялата кампания на Борис Бонев премина под знака на рефрена за "прозрачност и отчетност" и на категоричното: "нямам доверие на тези две дами", визирайки Йорданка Фандъкова и Мая Манолова. Той предизвика откровено смущение и в "десния" електорат, раздвоен между него и Борислав Игнатов ("Демократична България"). Забележете, дори Иван Костов коментира "феномена" Бонев.  

"Спаси София" и Борис Бонев привлякоха подкрепата на близо 43 хиляди столичани, голяма част от които млади гласоподаватели. А и на тези, които вече са "сърбали попарата" на десни формации, показали, че това да говориш срещу "статуквото на ГЕРБ", не означава, че не можеш да подкрепяш техен управленски мандат.

За разлика от предишния общински съвет, този няма да е толкова раздробен. През 2015 г. например влязоха десет партии. А сега ще са само пет - ГЕРБ, БСП, "Демократична България", ВМРО и "Атака". Но в същото време в 61-членния общински съвет ГЕРБ и ВМРО имат отлична възможност да направят мнозинство със своите 31 общинари.

В деня на избора Елен Герджиков получи 33 гласа. Той беше подкрепен от ГЕРБ, ВМРО и "Атака". Те имат общо 32 гласа, но без Волен Сидеров, който напусна залата. Ключовото тук е, че за кандидатката на БСП за председател - Милка Христова, имаше 15 гласа, което отговаря на броя на общинските съветници на левицата. А за номинацията на Методи Лалов (ДБ) - 12 гласа, колкото са и съветниците от дясната коалиция.

Пита се: при отсъствието на Сидеров и наличието на Бонев, който точно е дал последния глас за ГЕРБ? Можем само да гадаем, ако от "Спаси София" бяха вкарали листа с общински съветници, какво щеше да е гласуването им.

   

През годините се нагледахме на най-различни политически постановки, в които представителите на ГЕРБ, СДС, БСП, а често и отломките на автентичните демократи формираха плаващи мнозинства в името на тесния партиен интерес. Всъщност, след изборите СОС става едно тихо, топло и уютно място, в което много рядко се чува някакво несъгласие. 

"Отсега нататък пресата, която осъществявахме върху управлението на София отвън, вече ще бъде отвътре", обяви часове след вота на 27 октомври Борис Бонев.

А в деня, в който беше избран Елен Герджиков (ГЕРБ) за председател на СОС Борис Бонев отказа да каже как е гласувал. Да, той е в правото си да запази своя вот в тайна. Но той е този, който заявяваше, че всичко ще бъде наяве и на показ. Защото също тайно, по кьошетата и в мъглата на плаващите мнозинства общинарите работеха и досега.

"Отказвам да участвам в политически театър - намирам го за лицемерно."

"Аз обичам да се занимавам с политически действия и решения за реалните проблеми на хората. И тепърва ще продължа да го доказвам и показвам. Всичко останало оставям на теоретиците на конспирацията и свободното им време във фейсбук", написа общинарят на "Спаси София" в профила си във фейсбук.

Така отговори на въпроса кого е подкрепил в гласуването за председател на общинския съвет.

Това в прав текст означава или отказ от заявената "прозрачност без граници", или срам от избора, който е направил. Няма нищо срамно в това да подкрепиш един човек за председател, дори той да е кандидатура на ГЕРБ. Отказът да го декларираш граничи с лицемерие.