Умувайки как да се справят с обезлюдяването на България и несекващата емиграция, управляващите решиха да пуснат в действие едно смазочно масло, за което се смята, че оправя всичко - подкупването. Зам.-министърът на труда и социалната политика Зорница Русинова съобщи, че по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” се подготвя пакет от услуги в размер на 1200 лева месечно, с които в рамките на една година ще бъдат покривани разходи на млади българи, решили да се завърнат в страната. На първо време пари има за 350 семейства. Ако получи одобрение, екшън планът за новата “Република на младостта” ще влезе в действие от 1 януари догодина.

Парите - стръвта на кукичката

Презумпцията, че хората напускат България само защото заплащането е ниско, е удобна за управляващите. Защото тя изключва състоянието на жизненоважни системи като:

-   образованието, където с всяка изминала година намаляват както учениците, така и добрите резултати;

-   здравеопазването, където медицинските сестри работят на две места, за да си осигурят малко повече пари, а болните на диализа си купуват катетрите;

-   социалното осигуряване, където втората пенсия е “семки и бонбонки”.

Да не забравяме и мудната бюрокрация, тромавите административни процедури, слабо организираното гражданско общество, неефективното правораздаване. Казано накратко: посочената по-горе презумпция е удобна за управленците, тъй като отклонява вниманието от неспособността им да се справят с изброените проблеми.

В България вече е имало подобна идея: срещу 5000 лева на семейство, опрощаване на данъци, бонуси към заплатите и осигурено жилище да се докарат 4000 специалисти, за да се оживят Странджа и Сакар, които в онези години по време на соца са най-обезлюдените райони на България. Но планът претърпя пълен крах още преди да е изтекъл срокът на договорите. Макар да не идваха отвън, а от вътрешността на страната, придошлите не се застояха, а тарикатите прибраха парите и бързо се изнесоха. Днес районът напомня пейзаж от чернобилския Припят.

Днешните управляващи искат да върнат в страната хора, живели до момента в уредени правови държави. Обещаният пакет от стимули включва покриване на разходите за наем, детегледачка до записване на децата в ясла или детска градина, обучение по български за членове на семейството с чуждо гражданство. Ако обаче завръщащите се решат да се насочат към София, ще им се наложи да почакат, докато новата-стара кметица Йорданка Фандъкова най-сетне намери къде да построи нови детски градини. Ако ли пък се насочат към области с по-ниски от средните възнаграждения (като Търговище, Шумен и Пазарджик), на завръщащите се е обещан бонус от половин минимална работна заплата (305 лева), който ще се изплаща в продължение на една година. Като умножим 305 по 12, излиза сума от 1871 евро - пари, които нискоквалифициран работник би могъл да изкара за месец в някоя от големите европейски държави.

Попитайте ги пак

Вместо да пускат евтини примамки и да харчат средства за кариерни форуми в чужбина, посещавани от най-много 200-300 български мигранти, управляващите могат да попитат заминаващите за Германия лекари, програмисти или строителни работници защо не остават на работа в родината си. “Нямам избор дали да специализирам със субсидия от държавата или не, конкурсите са шуробаджанащина”, ще каже лекарят. “В чужбина ми предлагат и жилище”, ще добави програмистът. “Ще имам добри осигуровки плюс истинска застраховка и работно облекло”, ще отговори строителният работник. Падне ли от скелето в България, и един лев няма да получи, защото мнозина работят без трудови договори.

По правило хората напускат България не защото не могат да си намерят работа или на всяка цена държат да придобият опит навън. Те напускат, защото не виждат онази перспектива, заради която биха останали тук, при семействата, роднините и приятелите си. Тръгват си, защото в тази държава скапани са не само доматите. Но властта си прави оглушки.

Да не се излагаме пред "чужденците"

Иначе за нашите си “чужденци” държавната администрация щяла да се стегне. Обещава бърза писта за придвижване на документите пред НАП, НОИ и местните управи. И дори финансови посредници за отпускане на микрокредити по същата оперативна програма, по която ще искат парите за “примамките”. Но да попитаме: това не дискриминира ли българските граждани, все още живеещи по тези земи, които също биха искали да получават бързи и качествени услуги, вместо да чакат по гишета и да бутат рушвети за щяло и нещяло?

А и кой ли би се вързал на поканата, при положение че става дума за сума, равняваща се на малко над 600 евро? Не и българите, установили се на добри места и развили добра кариера. Нито тези, изтеглили близките си. Нито пък старата емиграция. Може би някои току-що завършили студенти. Или пък хора, при които се е задействал емоционалният спусък.

Да обобщим: властта иска да похарчи пари на европейските данъкоплатци (в това число и българските) за един нефелен опит да върне българи в родината им. Какво ли би станало, ако Франция поиска да върне френските лекари от Швейцария. Или Полша добрите си водопроводчици от Великобритания. Или Италия младите си хора от Германия (близо 800 000 италианци на възраст до 34 години живеят в други европейски държави).

Да, би било чудесно компетентни българи от чужбина да постъпят на работа в държавната администрация. Така тя може и да престане да бъде развъдник на партийни калинки и синекурни храненици. Но това е също толкова утопично, колкото и надеждата да се завърнат, да кажем, половината от общо милион български емигранти, с чиято помощ да спрем упадъка на родната ни демокрация. Ето за това си струва да платим - за спасението на демокрацията ни.

Дойче веле