Екип на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) представи анализ за това кои са най-значимите организирани престъпни дейности в България през 2018 г. и с каква финансова мощ разполагат те. Как функционират организираните престъпни групи (ОПГ) в различните криминални пазари и какви са най-тревожните тенденции. Клуб Z разговаря с Тихомир Безлов, старши анализатор в ЦИД.  

Г-н Безлов, каква е картината на организираната престъпност в България?

Опитът да се направи оценка – дали има ръст на организираната престъпност или спад, е изключително сложно усилие, защото навлиза в зоната на политиката. Преди да влезем в ЕС през 2005-2006 г., имаше остра дискусия в Западна Европа, посветена на България. Тогава се постави въпросът как може организираната престъпност да бъде обективно измерена с количествени показатели. По това време "Ню Йорк таймс" отдели една страница за българската организирана престъпност и направехме една графика с техния дизайнер за развитието на престъпността и моментното й състояние. И до момента я разтягам тази графика, за да илюстрирам какво е развитието през годините. 

През 90-те години до влизането на България в ЕС се отличаваше времето на югоембаргото, появата на силовите охранители, поръчковите убийства и взривове, които няма как да не бъдат регистрирани от полицията. Според мен, ако се търси обективна оценка за нивото на насилие, тенденцията е ясна. Насилието е основният фактор на една класическа организирана престъпност. И както се вижда от графиката, има значително свиване след 2001 г. 

В момента има регистрирани 92 убийства, а през 1994-та и 1995-а те са близо 500. Сега т.нар. поръчкови убийства са по 1-2 годишно, през 2003-2005 г. бяха по 1-2 през седмица. Това показва атмосферата на времето. Самата среда се промени, безработица, доходи, преразпределянето на богатството, наместване на социалните процеси и демографията. 

Как се измерва обаче организираната престъпност?

Това е най-трудното. Ако попитате един данъчен инспектор или полицай, те могат да разказват за случаи, групи, схеми, но те ще ви отговорят, че не знаят какъв е размерът на конкретните видове престъпления. При първото ни голямо изследване на пазара на наркотици през 2003 г., когато се видя районирането в София, за първи път си зададохме въпроса колко голям е този пазар. Тогава го изчислявахме на базата на един грам хероин или една доза, брой потребители, брой дни и така се получиха първите оценки за големината на хероиновия пазар. Този метод се опитахме да използваме при всички основни пазари на организираната престъпност. Ако погледнете най-големите пазари от последните няколко години, това са износ на сексуални услуги, легална търговия на горива и пазар на наркотици. Като при наркопазара най-голям е пазарът на марихуаната.

Това, което е важно да се каже, е, че старите класически организирани криминални пазари видимо започнаха да се променят и свиват. Например има сериозен спад при пазара на „организираните ДДС измами“, нелегалната търговия с тютюневи изделия, каналджийството. Класически пазари са и лихварството и кражбата на автомобили, които също рязко се свиха. Тази година добавихме една нова група – измами с европейски средства, която е свързана с новия тип организирана престъпност - на „белите якички“, която е изключително сложно да се оценява. Нови пазари, които включваме в изследването, са дърводобивът, телефонните измами, каналджийството, лихварството и кражбата на автомобили.

Кои пазари има най-резки промени?

Казахме къде са положителни промени. Много е вероятно рязко да спаднат и телефонните измами, но това ще стане ясно в края на годината. Това е едно престъпление, което, ако го гледаме като размер на финансовия криминален приход, ни изглежда много малък, но социалните щети са огромни за страна като България. Това е едно много масово престъпление, опитите да се извърши са засегнали около 1/3 от населението в  рамките на пет години. Процентът на успешните измами от този тип престъпление е доста по-малък, но жертвите са предимно възрастни хора. За някой отнетите пари са единствените им пари.  

В кои пазари на организираната престъпност представители на държавата държат най-голям чадър?

Очевидно измамите с евросредства е най-политически протектираната сфера. Къщите за гости са прекрасен пример, но те са само парченце в сравнение със селскостопанските проекти, финансирани с европейски фондове. 

Има едно реорганизиране на старите класически форми на организирана престъпност към модерните - на „белите якички“. Тук има изключително много институционален, административен рекет. Те имат хора в администрациите – и местна, и централна, която им осигурява т. нар. рента. Дали ще е такса спокойствие, такса инцидент или ще се ползва някакъв друг модел – няма значение. Има създадени организирани престъпни групи (ОПГ) в администрацията и държавните правомощия се използват като инструмент, за да получават приходи.

Преди години, когато се коментираше как всичко това се е случило в Русия, имаше един руски криминолог – Вадим Волков. Той цитираше техни мутри, а нашите много приличат на тях. Та те казвали: „Що трябва да му палиш офиса, вместо да му пратиш пожарната?“

Доколко е вярно обобщението: в другите държави има мафия, а в България мафията си има държава?

Това е много дълга тема. Мафия е само една от формите на организирана престъпност, която се намира в Сицилия. В Италия има поне още 3 класически структури на организираната престъпност Камора, Ндрангета, Сакра корона уните и др. Идеята на тази любима метафора, която се повтаря не само на Балканите, но и в Русия и Украйна и има предвид точно тази институционална организирана престъпност. Тезата е, че политическата система до толкова е завладяна, че държавата работи като в Сицилия. Тук проблемът е толкова ли е организирано, че да го наречем организирана престъпност. Не е едно и също клиентелността на една държава и организираната й престъпност. По-добре е да не залитаме в крайности.

В българския вариант мафия, каквато има в мащабите на Италия, никога не е имало, включително и в пиковете на престъпността, когато възникваха силовите групировки, когато имаше лепенки на СИК и ВИС. Ние никога не сме имали традицията на голямото семейство, което управлява областта, използва насилие и е по-ефективно от държавата. Второ, нашата страна винаги е имала развита градска култура. В общия случай медиите не приеха мутрите, нямаше уважителност, каквато има в Италия към Кръстника. Тук имаше насмешка, презрение, осмиване… е, разбира се, и известен страх. 

Имат ли потенциал ОПГ-тата да се развият в мафия?

По-скоро не. Но големият проблем остава институционализираната организирана престъпност, която развива клиентелизъм и корупция. Въпросът е дали може да се намали тази престъпност. В последните години се разви една гражданска инициатива в големите градове, където хората са готови да дарят някой лев и от свободното си време за различни каузи – да се спаси градинка, парк, да се спре корупцията в някакви обществени поръчки. Това е процес отдолу и се вижда при градските хора, които са икономически по-независими. Това са хора, които са живели в западни граждански общества и техните приятели са по света. Какво ще се случи, дали тези хора ще успеят, или ще бъдат маргинализирани – времето ще покаже.