Article_top

Всеки собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост е длъжен да участва в разходите за отопление на общите части. Правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда това.

Такова е огласеното днес решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по две съединени дела. Те са на „ЕВН България Топлофикация“ съответно срещу Николина Стефанова Димитрова и Митю Симеонов Димитров.

В делата Съдът разглежда съвместимостта с правото на ЕС на национална правна уредба в областта на топлоснабдяването. Магистратите приемат, че Директива 2011/83 (за правата на потребителите) и Директива 2005/29 (за нелоялните търговски практики) допускат национална правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда -  етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация. Те могат да бъдат задължени, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

По отношение на същата правна уредба СЕС постановява и че Директиви 2006/323 и 2012/274 за енергийната ефективност допускат сметките за тази топлоенергия да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Заведените от „ЕВН Топлофикация България“ искове са срещу собственици на имоти в сгради в режим на етажна собственост. От ответниците се иска да платят сметките си за топлинна енергия за сградната инсталация и общите части, което те отказват да направят. Николина Димитрова и Митю Димитров изтъкват, че макар сградата им да е топлоснабдена от система за централно отопление въз основа на договор за доставка, сключен между етажната собственост и доставчика, самите те не са давали индивидуално съгласие да получават централно отопление и не го използват в своя апартамент.

СЕС постановява, че понятието „потребител“ обхваща в качеството им на клиенти на доставчик на енергия собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление. Това важи дотолкова, доколкото те са физически лица, които не са заети с осъществяването на стопанска или търговска дейност по занятие. Оттам Съдът стига до извода, че обсъжданите в главните производства договори за доставка на централно отопление попадат в категорията на договорите, сключени между търговци и потребители според Директивата за правата на потребителите.

Съдът изяснява и понятието „непоръчана доставка“ на стока според същата Директива. И изтъква, че подаването на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за общите части на сграда-етажна собственост вследствие на взето от етажната собственост решение за присъединяване на сградата към централното отопление в съответствие с националното право, не представлява непоръчана доставка.

Накрая Съдът се произнася относно метода за фактуриране на топлинната енергия в сградите-етажна собственост. Така той отбелязва, че съгласно Директива 2006/326 страните членки на ЕС гарантират, че при крайните потребители, по-специално на електроенергия и централно топлоснабдяване, ще се осигуряват индивидуални измервателни уреди, които точно отчитат реално консумираното количество енергия от крайния потребител, когато това е технически осъществимо.

Според Съда обаче изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление в сгради-етажна собственост, особено що се отнася до сградната инсталация и общите части. Причината е, че апартаментите в такива сгради не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения.

При тези условия Съдът заключава, че предвид широката свобода на действие, с която разполагат държавите членки при определянето на метода за изчисляване на потребената топлинна енергия в сградите-етажна собственост, директивите 2006/32 (относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги )и 2012/27 (относно енергийната ефективност) допускат топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, да се изчислява пропорционално на отопляемия обем на всеки апартамент.

 

Всеки собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост е длъжен да участва в разходите за отопление на общите части. Правото на ЕС допуска национална правна уредба, която предвижда това.

Такова е огласеното днес решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по две съединени дела. Те са на „ЕВН България Топлофикация“ съответно срещу Николина Стефанова Димитрова и Митю Симеонов Димитров.

В делата Съдът разглежда съвместимостта с правото на ЕС на национална правна уредба в областта на топлоснабдяването. Магистратите приемат, че Директива 2011/83 (за правата на потребителите) и Директива 2005/29 (за нелоялните търговски практики) допускат национална правна уредба, която задължава собствениците на апартамент в сграда -  етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация. Те могат да бъдат задължени, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.

По отношение на същата правна уредба СЕС постановява и че Директиви 2006/323 и 2012/274 за енергийната ефективност допускат сметките за тази топлоенергия да се изготвят за всеки собственик на апартамент в сграда в режим на етажна собственост пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Заведените от „ЕВН Топлофикация България“ искове са срещу собственици на имоти в сгради в режим на етажна собственост. От ответниците се иска да платят сметките си за топлинна енергия за сградната инсталация и общите части, което те отказват да направят. Николина Димитрова и Митю Димитров изтъкват, че макар сградата им да е топлоснабдена от система за централно отопление въз основа на договор за доставка, сключен между етажната собственост и доставчика, самите те не са давали индивидуално съгласие да получават централно отопление и не го използват в своя апартамент.

СЕС постановява, че понятието „потребител“ обхваща в качеството им на клиенти на доставчик на енергия собствениците и титулярите на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединена към система за централно отопление. Това важи дотолкова, доколкото те са физически лица, които не са заети с осъществяването на стопанска или търговска дейност по занятие. Оттам Съдът стига до извода, че обсъжданите в главните производства договори за доставка на централно отопление попадат в категорията на договорите, сключени между търговци и потребители според Директивата за правата на потребителите.

Съдът изяснява и понятието „непоръчана доставка“ на стока според същата Директива. И изтъква, че подаването на топлинна енергия за сградната инсталация, а оттам и за общите части на сграда-етажна собственост вследствие на взето от етажната собственост решение за присъединяване на сградата към централното отопление в съответствие с националното право, не представлява непоръчана доставка.

Накрая Съдът се произнася относно метода за фактуриране на топлинната енергия в сградите-етажна собственост. Така той отбелязва, че съгласно Директива 2006/326 страните членки на ЕС гарантират, че при крайните потребители, по-специално на електроенергия и централно топлоснабдяване, ще се осигуряват индивидуални измервателни уреди, които точно отчитат реално консумираното количество енергия от крайния потребител, когато това е технически осъществимо.

Според Съда обаче изглежда почти немислимо да може изцяло да се индивидуализират сметките за отопление в сгради-етажна собственост, особено що се отнася до сградната инсталация и общите части. Причината е, че апартаментите в такива сгради не са топлинно независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко отопляваните или съвсем неотопляваните помещения.

При тези условия Съдът заключава, че предвид широката свобода на действие, с която разполагат държавите членки при определянето на метода за изчисляване на потребената топлинна енергия в сградите-етажна собственост, директивите 2006/32 (относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги )и 2012/27 (относно енергийната ефективност) допускат топлоенергията, отдадена от сградната инсталация, да се изчислява пропорционално на отопляемия обем на всеки апартамент.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?