"Демократична България" крещи срещу статуквото, но някои от нейните представители тайно съглашателстват с властта. Това заяви пред бТВ журналистът и коментатор Ивайло Нойзи Цветков. Той каза, че не може да обвини директно никого, но съглашателството може да се усети по някои действия на определени хора.

"Всички тези хора ги постави до премиера Борисов. Той изглежда като Левиатан* до тях. Въпреки относително слабата си образованост... Той ще управлява буквално докогато си иска и това ще е логично", смята Цветков.

Според него основният проблем в "Демократична България" е липсата на лидерство.

"Там цари идеологически миш-маш, хората се объркват. Първата работа на лидера е да обединява, а не да разделя. Фейсбук не е място да се прави политика. Мястото е на терен. Да отидеш при едни хора и да ги питаш от какво имат нужда, какви са им проблемите. Те, уви, не го правят", коментира Цветков.

Според него в "Демократична България" има "културен дисонанс между общността и избирателите, за които ми е жал".

"Те или не гласуват - омерзени, разочаровани. Или се изгерберастяват.

Аз много съм помагал там. Но вече нямам нищо общо с тях. Има нужда от истинско дясно за всички тези избиратели", смята Цветков.

Той коментира и темата с увеличението на партийните субсидии. Според него Йордан Цонев е прав, че приемането на партийна субсидия от 8 лева е реверанс към БСП, защото те трябват на премиера Бойко Борисов за гласуването на бюджета. Според Цветков партийна субсидия трябва да има, но въпросът е какъв да бъде нейният размер. Това обаче трябва да се реши след експертен аналзиз. 

Няма реална обосновка защо е било прието субсидията да бъде 8 лева, след като в Германия е 1 евро, отбеляза той. Той обаче отчете и факта, че във федералната република избирателите са много повече. Цветков предложи идеята парите от субсидията да остават в държавния бюджет, а финансовият министър да осребрява фактурите, представени от политическите сили. Така ще може да се контролира в известна степен доколко правомерно са изхарчени парите.

---

*Левиатан - библейски демон, морско чудовище с формата на ламя. Използва се и като синоним на кит. "Левиатан" е трактат на Томас Хобс, в който образът се използва, за да се развие темата за властта на държавата като суверен над индивида. Според Хобс естественото състояние на човешката свобода е "непрестанна война, всеки срещу всеки". Затова и основна цел на управлението е стабилността на държавата и сигурността на нейните поданици, а индивидуалните права и свободи са второстепенни.