Article_top

Мумия, която да напомни, че "комунизмът не умря, не беше разложен, а беше мумифициран в нас – нито жив, нито умрял, нито способен да ни промени“ се издигна днес за няколко часа на мястото на разрушения мавзолей на комунистическия лидер Георги Димитров в центъра на София.

Инсталацията е на скулптора Андрей Врабчев.

А денят не е избран случайно - годишнината от митинга на 14 декември в София срещу чл. 1 от комунистическата конституция.

Монтажът на мумията.

Преди да изложи мумията, за проекта на Врабчев разказа  "Площад Славейков"

Според твореца новият мавзолей на комунизма са "нашите умове и представи". А инсталацията е временна - с проекта „Мавзолей“ Врабчев кандидатства в конкурса „Навън“ на Столичната община – но журито класира друг.

Авторът на избрания проект „Един човек“ Венелин Шурелов вече десети месец не може да преодолее спънки от различно естество, за да издигне електронния си колос - това е проектът, който спечели конкурса на общината.

„Уви, близо 30 години след смъртта си комунизмът и неговите изкривявания не се разложиха, а тъканта им не беше разградена от обществото" – гласеше анонсът на инсталацията в социалните мрежи.

"Промяната настъпи по неестествен начин – режимът умря, но всичките му страхове, деформации, деморализирането на обществото и неговото дехуманизиране останаха. Провалите ни днес не са бич на „демокрацията“, а плодовете на комунистическия режим – общество, затънало в духовна нищета, страх и човеконенавист. Свидетели сме на това как стереотипите на управление, на граждански отношения и отношението на институциите не само не се промениха, а отново все по-силно заприличват на тези от онова време.

"Иначе казано ние запазихме „комунизма“ в мавзолея на отношенията и мисленето ни. Макар да не е жив, неговата балсамирана мумия, неспособна нито да се промени, нито да се разложи, е грижливо запазена в мавзолея на мисленето и отношенията ни. Може да се види навсякъде от политическите речи и поведението на управниците до паркиралите на всевъзможни места из безстопанствения ни град шофьори нехаещи за болни, стари, майки и деца, но гордо закачили националния флаг на стъклото си.

Време е да се отърсим от този човеконенавистен култ и да си дадем сметка за мумията в нас. Какъв по-добър начин и по-добро място за това от разрушения мавзолей, където днес няма нито мумия, нито мавзолей. След бутането на мавзолея и паметника „1300 години България“, не остана нищо, което отвън да ни напомня за зловещите времена и нрави, освен тачения като „шедьовър“ паметник на окупационните съветски войски. Така, грижовно балсамиран от политическата ни класа, комунизмът се мумифицира в нас, а ние се превърнахме в мавзолей на собственото си падение.

Проектът цели да повдигне именно тези въпроси и да напомни за буквално езическите почти дивашки нрави и мислене, насадени в обществото ни в епохата на комунизма. Нравственост, която ни пречи да се развиваме.“

По ирония, отбелязва авторът, скулптурата на мумията е направена от захвърлените остатъци от макета на друга езическа статуя, плод на новото време на скулптурата на София.

Авторът Андрей Врабчев.
Изправянето.

 

Резултатът.
И кадрите за спомен.

Андрей Врабчев предизвика общественото внимание с две инсталации – говорещият паметник на премиера Бойко Борисов, поставен за няколко часа на столичния площад „Гарибалди“, и боядисването на езерцето в Докторската градина в червено на 9 септември.

 

Мумия, която да напомни, че "комунизмът не умря, не беше разложен, а беше мумифициран в нас – нито жив, нито умрял, нито способен да ни промени“ се издигна днес за няколко часа на мястото на разрушения мавзолей на комунистическия лидер Георги Димитров в центъра на София.

Инсталацията е на скулптора Андрей Врабчев.

А денят не е избран случайно - годишнината от митинга на 14 декември в София срещу чл. 1 от комунистическата конституция.

Монтажът на мумията.

Преди да изложи мумията, за проекта на Врабчев разказа  "Площад Славейков"

Според твореца новият мавзолей на комунизма са "нашите умове и представи". А инсталацията е временна - с проекта „Мавзолей“ Врабчев кандидатства в конкурса „Навън“ на Столичната община – но журито класира друг.

Авторът на избрания проект „Един човек“ Венелин Шурелов вече десети месец не може да преодолее спънки от различно естество, за да издигне електронния си колос - това е проектът, който спечели конкурса на общината.

„Уви, близо 30 години след смъртта си комунизмът и неговите изкривявания не се разложиха, а тъканта им не беше разградена от обществото" – гласеше анонсът на инсталацията в социалните мрежи.

"Промяната настъпи по неестествен начин – режимът умря, но всичките му страхове, деформации, деморализирането на обществото и неговото дехуманизиране останаха. Провалите ни днес не са бич на „демокрацията“, а плодовете на комунистическия режим – общество, затънало в духовна нищета, страх и човеконенавист. Свидетели сме на това как стереотипите на управление, на граждански отношения и отношението на институциите не само не се промениха, а отново все по-силно заприличват на тези от онова време.

"Иначе казано ние запазихме „комунизма“ в мавзолея на отношенията и мисленето ни. Макар да не е жив, неговата балсамирана мумия, неспособна нито да се промени, нито да се разложи, е грижливо запазена в мавзолея на мисленето и отношенията ни. Може да се види навсякъде от политическите речи и поведението на управниците до паркиралите на всевъзможни места из безстопанствения ни град шофьори нехаещи за болни, стари, майки и деца, но гордо закачили националния флаг на стъклото си.

Време е да се отърсим от този човеконенавистен култ и да си дадем сметка за мумията в нас. Какъв по-добър начин и по-добро място за това от разрушения мавзолей, където днес няма нито мумия, нито мавзолей. След бутането на мавзолея и паметника „1300 години България“, не остана нищо, което отвън да ни напомня за зловещите времена и нрави, освен тачения като „шедьовър“ паметник на окупационните съветски войски. Така, грижовно балсамиран от политическата ни класа, комунизмът се мумифицира в нас, а ние се превърнахме в мавзолей на собственото си падение.

Проектът цели да повдигне именно тези въпроси и да напомни за буквално езическите почти дивашки нрави и мислене, насадени в обществото ни в епохата на комунизма. Нравственост, която ни пречи да се развиваме.“

По ирония, отбелязва авторът, скулптурата на мумията е направена от захвърлените остатъци от макета на друга езическа статуя, плод на новото време на скулптурата на София.

Авторът Андрей Врабчев.
Изправянето.

 

Резултатът.
И кадрите за спомен.

Андрей Врабчев предизвика общественото внимание с две инсталации – говорещият паметник на премиера Бойко Борисов, поставен за няколко часа на столичния площад „Гарибалди“, и боядисването на езерцето в Докторската градина в червено на 9 септември.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Само Нено Димов ли е виновен за водната криза и боклука?