СТРАСБУРГ

Ситуацията с върховенството на закона в Полша и Унгария се влошава.

Съветът на ЕС трябва да бъде по-твърд към Будапеща. А Еврокомисията може би е добре да предприеме някои временни мерки срещу Варшава.

Тези мнения се чуха снощи в Европарламента в Страсбург, на заседание на Комисията по граждански права, свободи и вътрешни работи.

А еврокомисарят по пръвосъдието Дидие Рейндерс заяви, че Комисията е готова да задейства исканите мерки.

Полски депутати говориха като защитници и на двете страни. И дори се възмутиха, че член 7 се прилага към тях, а не към Малта, където се убиват журналисти, нито към Франция, където се отрича правото на хората да протестират.

Парламентарната комисия проведе дебат за случващото се в Полша и Унгария със Съвета на ЕС в лицето на финландското председателство и Еврокомисията, представлявана от комисаря по правосъдието Дидие Рейндерс.

Повечето от изказалите се евродепутати се обединиха около идеята за механизъм, който да контролира върховенството на закона във всички страни членки на ЕС, а не поотделно. Този контрол ще бъде обективен и ще отпаднат обвиненията в субективност чрез разделяне на държавите, заяви малтийската представителка Роберта Мецола от Европейската народна партия (ЕНП).

Правителството в Будапеща вече започна да атакува и културното измерене, алармира френската „зелена“ депутатка Гуендолин Делбос-Корфийлд. Тя е и докладчикът за Унгария в новия Европарламент. Делбос-Корфийлд имаше предвид решението властите да подчинят и театнрите. Това според нея е прекрачването на една притеснителна граница.

Трябва да има ясен механизъм и той не е в съществуващото сега правило за единодушно гласуване, смята румънката Рамона Стругариу от либералната група „Обнови Европа“ (ОЕ). Докато е така,у процедурата едва ли някога ще засегне унгарския премиер Виктор Орбан.

Тя описа и какво лично е наблюдавала в унгарските медии:

„Някои редактори треперят, щом се спомене името на Орбан. Говори се, че там няма руска пропаганда. Но истината е, че пропагандата на Орбан е толкова сигурна и силна, че той няма нужда от поуките на Путин.“

Германският й съпартиец Сергей Лагодински пък изтъкна, че самото понятие „върховенство на закона“ в момента е твърде мъгливо и съществува само на книга.

Само една унгарска депутатка се изказа срещу премиера на страната си. Това е родената в България социалистка Клара Добрев, която в момента е зам.-председател на ЕП. Тя похвали консервативните христиандемократически партии в Европа, че не се отъждествяват с политиката на ФИДЕС на Орбан. А това значи, че ще има последици за тези, които нарушават демокрацията.

Процедурата срещу Унгария е лов на вещици, а истинският проблем е убийството на журналист в Малта, който социалистите искат да го няма. Такова мнение изказа унгарският евродепутат от ЕНП Балаж Хидвеги.

От началото на месеца към Партията на европейските социалисти (ПЕС) биват отправяни обвинения, че не предприема действия срещу малтийския премиер Джоузеф Мускат. Той обеща да подаде оставка след Нова година, след както излезе наяве, че висши чиновници са замесени в убийството на журналистката Дафне Каруана Галиция.

Полски депутати се включиха в защитата на Унгария и Орбан.

„Член 7 стана инструмент за наказване на демократично избрани правителства. Някои от вас може да мисли, че те не са надеждни, защото не следват вашите политически линии“, каза консерваторката Ядвига Вишневска.

Защо Орбан нарушава върховенството на закона? Накарал го ЕС

Според Вишневска не друг, а евродепутатите разпространяват фалшиви новини и карат управници като Орбан да нарушават върховенството на закона:

„Нека ви кажа, че вие самите допринасяте за тази дезинформация, защото повтаряте новини, които не са доказани и не са истина. ЕС беше обединение, съюз на суверенни страни-членки, които могат да избират своите демократични мнозинства и правителства. Но това, което правите, е, че се опитвате да ги накарате да нарушат върховенството на закона. Продължавате да оценявате г.-н Орбан и се опитвате да докажете, че унгарците се страхуват от него. А това не е вярно.“

Съветът на ЕС също има вина за ставащото, защото не предприема нищо срещу Полша и Унгария, където има авторитарни режими, посочи холандката София ин ‘т Велд от ОЕ. Съветът останал глух и за молбите да бъде обсъдена ситуацията в Малта.

„Съветът и страните членки ще бъдат отговорни за разпадането на ЕС, защото без демокрация и върховенство закона ЕС ще умре. Не казвайте, че нещата опират до национална компетенция, когато става дума за законодателство“, настоя Ин ‘т Велд.

„Орбан е избран с огромно мнозинство, а вашатна полит група не може да се похвали с такава подкрепа“, контрира по адрес на либералите друг полски консерватор – Патрик Яки.

Изказано бе и мнението, че спазването на върховенството на закона трябва да бъде обвързано и с Многогодишната финансова рамка (МФР) на Съюза за периода 2021-2027 г. Парите на ЕС не трябва да бъдат използвани за създаване и подкрепа на авторитарни режими. Това може да бъде една от „пистите“, по които ще работи Съветът, един инструмент от превантивно естество, каза финландската министърка по европейските въпроси Тюти Тупурайнен.

Член 7 ще бъде един от инструментите, които при необходимост ще бъдат използвани срещу Унгария, увери еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс. Зелена светлина за активирането му даде Европарламентът през септември 2018 г. Окончателното решение обаче трябва да бъде взето от Съвета на ЕС, и то с пълно единодушие. Което поне засега е невъзможно.

След Унгария евродепутатите преминаха към Полша. Тук обаче случаят с член 7 е по-различен. Процедурата по него е задействана по инициатива на Еврокомисията. И докато Унгария е наушител по 12 пункта, Полша е само по един – спорната реформа на съдебната система.

През последния месец ситуацията в страната се е влошила, каза еврокомисарят Рейндерс. Варшавна продължава да тревожи с дисциплинарните производства срещу съдии. Той припомни последнитя решение на Съда на ЕС по повод реформата и изтъкна, че националното законодателство не може да бъде с предимство пред европейското.

Германската социалдемократка Биргит Зипел предложи в процедурата по член 7 срещу Полша да бъде записано и това, че някои общини там са се обявили за зони, свободни от ЛГБТИ. – така, както някога в други държави е имало зони само за бели или без евреи.

„Няма никаква идеология ЛГБТИ. Ако един мъж се влюби в друг мъж, а не в жена, това е част от същността му“, изтъкна тя.

София ин‘т Велд обвини полските управници, че злоупотребяват с европейски средства, за да си купуват политическа подкрепа. И призова трудните решения да бъдат вземани от евродепутатите и Съвета на ЕС, а не от Съда в Люксмбург.

Противници на процедурите по член 7 отново намесиха Малта.

„Задействането на член 7 срещу Полша е процесуална злоупотреба. На фона на положението в други страни защо той не е задействан срещу Малта, където се убиват журналисти? Защо не е задействан срещу Франция, където се ограничава демокр право на протест и има много тежко ранени хора? Полската дисциплинарна  процедура срещу съдии съкществува и във Франция“, заяви Ядвига Вишневска.

Консерваторката Беата Кемпа попита какво ще направят ЕК и Съветът, когато видят, че има съдии, демонстриращи заедно с опозицията, която не е успяла да спечели изборите в Полша.

Според Патрик Яки в Полша днес има 750 съдии, номинирани още от тоталитарния режим.

„Това нормално ли е? Какво стана в Германия? Защо там всички такива съдии бяха отстранени от съдилищата? Председателят на един полски съд е арестуван. Съдии регистрират имущество от името на 150-годишни хора. Парламентът просто иска да арантира съдиите да правят това, което трябва да правят“, извика консерваторът.

Интересното е, че не се намериха унгарски евродепутати, които да върнат жеста на поляците и да защитят властите във Варшава.

За сметка на това двама полски представители от ЕНП заеха ясна позиция срещу правителството в родната си страна.

Според Анджей Халицки медиите в Полша водят кампания на омраза срещу неудобните съдии. Той е убеден, че има възможност за дисциплинарни мерки срещу Варшава.

"Посоката е "Полекзит"

Най-отчаяно бе изявлението на Магдалена Адамович.

„Посоката е „Полекзит“ (излизане на Полша от ЕС – б.р.), хората трябва да го знаят. Ситуацията се използва от популистите“, каза тя.

Еврокомисията е готова и отворена за задействане на временни мерки срещу Полша, ако е необходимо, каза Дидие Рейндерс. Той припомни, че Брюксел ги е предложил преди време. Те обаче не са били приети.

В момента срещу Плша има 7 производства за нарушение, започнати от ЕК.

Днес на пленарната си сесия Европарламентът ще дебатира върховенството на закона в Малта в светлината на последните разкрития около убийството на Дафне Каруана Галиция.