Обявиха номинациите за архитектурно събитие на годината в няколко нестандартни категории. Всяка година група „WhATA“ обявява награди за успехите и провалите в българската архитектура „WhATA Awards“.

Категориите през 2019 г. включват както позитивни, така и негативни постижения, обединени в няколко раздела. Гласуването (от публика и жури) започна на 27 декември и ще продължи до 31 януари 2020 г. Победителите ще бъдат обявени на 17 февруари.

Сред номинациите за архитектурно събитие на годината е попаднало общественото обсъждане на новия градоустройствен план на Борисовата градина, протекло с бурни дебати. С огромни шансове да спечели в тази категория е и финансирания от американската фондация „Гети“ ремонт на паметника на Бузлуджа.

В мотивацията към тази номинация се казва следното:

„В момента най-известната българска сграда в света е една. И тя не е нито Боянската църква, нито Казанлъшката гробница, нито Рилският манастир. Може да ни се иска да е някоя от тях, но не е. За добро или за лошо, най-известната българска сграда в света е полуразрушеният Дом-паметник на БКП на старопланинския връх Бузлуджа, който до момента е най-успешният експорт на българска архитектура въобще“.

Номинациите за архитектурна тенденция на годината са само две – архитектите, които влизат в политиката, и новият архитектурен популизъм. Втората е подкрепена с три примера – предложението на арх. Борислав Игнатов за нов монумент „България над всичко“ на мястото на паметника на Съветската армия, „Гората на паметта“ зад църквата „Света Неделя“ в София, и решението на Столичната община да не остави като реално споделени улици „Граф Игнатиев“ и „Иван Вазов“ (т.е. на едно ниво с платното, без прегради, споделени за движение).

Най-интересната от номинациите за архитектурен конкурс на годината е тази за проектирането на нов лабораторен блок към българската полярна база на Антарктида.

Сред номинациите за сграда на годината се откроява къщата от геодезически куполи в русенското село Бесарабово, проектирана от арх. Милен Мечкуев.

Най-много и най-противоречиви са номинациите „Градски бъг“. Сред тях попадат „колчетата на Графа“, което според „WhATA“ изцяло е обезсмислило целия ремонт на столичния булевард, започнат с идеята той да стане споделена улица, каквито се правят в много градове по света.

Номиниран е и скандалът с небостъргача „Златен век“ в Лозенец, както и казусът около Детската болница в София. Две съборени сгради са предложени за бъг на годината – ЖП заводът в София и старото кино „Полтава“ във Велико Търново. Номиниран е и Историческият парк край Варна. В мотивите към тази номинация от WhATA казват:

„Изобщо трябва да сме подозрителни всеки път, когато се сблъскаме с бутафории и прояви на национал-популизъм. Обикновено имаме или зле прикрити комплекси, или нездравословна любов към величие, или склонност към финансови измами. Или всичко накуп“.

Номинирана за бъг е и резиденцията на Диневи, а описанието е следното:

"Отдавна в ужас наблюдаваме строежа на т.нар. “Резиденция Диневи Лозенец” на площад “Велчова завера” в София. И ето, че през 2019 вече си имаме съвършено оформен бъг."

Нестандартно звучат номинациите за „Нормалност на годината“. Те са общо 7, но най-интересните от тях не са свързани с архитектурни прояви. За победа на нормалността са номинирани сувенирите „Пловдив за вкъщи“, станали популярни покрай превърнатия в близалка паметник Альоша, както и акцията на „Destructive Creation“ в квартал „Факултета“.

Сред „нормалността“ е посочен и „Red flat” – или т.нар. „Образцов дом на семейство Петрови“, столичен музей на социализма, побран в един апартамент.

За личности на годината са обявени екипът на „Визия за София“ и журналистите, разследвали имотните сделки на властта в скандала „Апартаментгейт“.

Площад Славейков