Покрай всички големи уйдурми в нашето котловинно общество, слава на Бога, все още имаме няколко национални икони, които не сме оцапали. Една от тях е Христо Ботев. Но забелязахте ли как чрез медийно шоу и патриотично опиянение Ботев от национален герой може да се превърне в обикновен статист. В същия ден, в който отбелязваме Богоявление, а мъжкото калоферско хоро се превръща за поредна година в тема на деня, е роден Ботев. Но не за това става дума.   

Роден е в същия този Калофер, който за няколко часа се превърна в снимачна площадка, агрегат на патриотичен патос и българщина, а дори и на предложение за брак на живо под възгласите "Горчиво", "Айде, Ванка" от юнаци в носии и мъжаги, останали само по татуси. 

Интересно как ли би гледал Христо Ботев на своите съграждани днес. И какви думи би използвал, за да опише поредния рефлекс да се преиначи българската история. А дори и чрез бягство от себепознание да се опиташ да избягаш от всичко. 

Щеше ли Ботев, за кого се твърди, че е написал своите 20-ина неповторими стихотворения, за да запълни празните страници на издаваните от него будителски вестници, да използва същите присъди за собствения си народ: "рояк скотове", "скотско племе". 

"Пием, пеем буйни песни
и зъбим се на тирана;
механите са нам тесни -
крещим: "Хайде на Балкана!"

Крещим, но щом изтрезнеем,
забравяме думи, клетви,
и немеем, и се смеем
пред народни свети жертви!“

Как ли би се обърнал Ботев към днешните журналисти и издатели, които през 1874 г. нарича в свой фейлетон „братя врабци и цанцугери“? Дали би видял у своя народ днес "птича реторика" и "заешко благородство"?

Как ли същият този Ботев би оценил усилията на режисьора Максим Генчев да възпроизведе неговите революционни стремежи, когато цялата тази възстановка приключва с едно голямо ядене. 

"Предложение, на което няма да можете да устоите! :)
За филма БОТЕВ, който ще се снима в Калофер от април, са необходими 100 кг пастърма. Тази пастърма ще влезе трайно в кадър в епизод, когато Бакалбашийски, Обретенов, Апостолов и Заимов получават 10 тона пастърма от чорбаджията Скачоков, която Бакалбашийски ще продаде чрез Иваница Данчов, за да купят оръжие за Ботевата чета!
Вашите 100 кг пастърма са безценен дар за филма и екипът  ще ги изяде след снимките за ваше здраве и благополучие!
Амин!!!!", написа преди дни Генчев, който е и автор на филм за Васил Левски - "Дякон Левски". 

Някои ще кажат, че такива сравнения са неумесни и аз се съгласявам напълно. Но едновременно с това Ботев и днес е пример, национален герой, а често пъти и иконичен образ - колко много млади патриоти днес имат татуировки с лика на революционера. Кич ли е това, или е израз на почитание?

През 2014 г. излезе кратък документален филм на Деян Бърарев с името "Ботев е идиот" (в ролите: Валентин Стоев, Мая Бабурска), който отприщи първосигнална критика. Историята разказваше за ученик, който е написал съчинение и го е озаглавил: "Ботев е идиот!" Директорката уволнява учителката по литература, която е харесала съчинението. Директорката е ядосана и на ученика. Тя заема мястото на учителката в класната стая и се опитва да обясни на ученика кой е Ботев. Ученикът обаче предизвиква директорката и повтаря своите аргументи: "В контекста на днешния живот той е идиот!"

"Учителката: Не те разбирам! – отвръща тя. 
А ученикът отговаря:

"Кое не разбирате? Добре, кой в днешно време ще си даде живота за България?"

Как ли би гледал революционерът на разпарчетосаната солидарност на днешното българско общество. На това, че имаме различно разбиране за справедливост, честност, какво е добро и зло. На това, че мнозина и днес негодуват от "чорбаджия изедник" или на "тиранин", който "върлува".

Добре, но кои са днешните тирани? Управляващите, политиците, мутрите, онези, които забогатяха необяснимо по време на т.нар. преход? Пак ли турците са ни виновни или онези, за които гласуваме? 

Кой е отговорен за това, че във Видин затварят болница, умират възрастни хора в социални домове, хиляди са на воден режим в Перник, всеки трети българин е енергийно беден, държавният бюджет и парите на българските данъкоплатци се харчат като "на сватба“ - нашироко и под звуците на тъпан и свирка.

А в същото време всеки се опитва по андрешковски да скрие доходи и данъци, подкрепя битовата корупция с рушвети, закона го имаме "за врата в полето". Всеки иска по-добро, но какви постъпки правим, за да го създадем и запазим?

За каква свобода бленуваме днес, когато, казано в метафори, мнозина едно дърво не са посадили през живота си, а дворът и градината им са в боклуци. Всеки живее сам за себе си. 

По-несвободни ли сме днес, когато личности като Ботев са дали живота си за родината и държавата, която днес обитаваме и не харесваме. А в същото време едно хоро в ледени води може да ни накара да сме горди българи. Ми да вземем да върнем стария обичай – да се къпем всяка неделя.

Да, в очите на много наши съвременници да си жертваш живота за днешна България си е чиста идиотщина. Но да играеш хоро в ледените води на Тунджа – героически подвиг. Та, за какво бихте се борили днес, уважаеми читатели?