В края на 2018 г. Община Варна купи от пловдивския бизнесмен Георги Гергов открит паркинг с терен под 3 дка в центъра на града за астрономическата цена от 43.2 млн. лв. Имотът, известен като „Дупката“, граничи с пешеходната търговска улица „Княз Борис I“, но въпреки това сделката звучи като щедър подарък за Гергов. Общината купи парцела с пари, отпуснати от държавата, а не от местния бюджет. Но освен цената, платена за изкопа с ограда, в сделката има още няколко странни факта, които недвусмислено подсказват, че става дума за скрити договорки между ГЕРБ и високопоставени функционери на иначе опозиционната БСП.

…

Историята на т.нар. варненска „Дупка“ започва преди близо 30 години. През 1986 г. тогавашният Общински народен съвет в града решава да построи на мястото на сгради с архитектурна стойност в историческия център на града универсален магазин. Направен е изкоп, но в него са открити археологически разкопки и проектът е спрян. По-късно теренът е апортиран в специално учреденото за целта акционерно дружество „Търговски дом“. След 1989 г. обаче в него се преплитат интересите както на наследниците на някогашните собственици на разрушените сгради и отчуждените терени, така и на над 80 частни лица, които са купили акции в дружеството.

В продължение на повече от 10 години бараките, поставени в периферията на ямата, се отдават под наем срещу 140 лв. на кв.м. От тях в общинския бюджет на Варна влизат около 3.50 евро под формата на т.нар. тротоарно право, а разликата потъва в неясни схеми на политически лобита, подкрепящи една или друга група в местния Общински съвет.

През 1999 г. дружеството „Феста холдинг“ на Петя Славова става мажоритарен собственик на „Търговски дом“, а след като администрацията на бившия варненски кмет Кирил Йорданов „проспива“ вдигането на капитала на дружеството, общината на практика губи дела си в „Дупката“. През 2006 г. собственик на терена става Георги Гергов, като по думите му цената на сделката му със Славова е била 10 млн. лв.

През следващите 13 години на мястото не се случва абсолютно нищо, а „Дупката“ и до днес продължава да бъде един от най-сериозните градоустройствени проблеми в центъра Варна.

Защо да е евтино, като може да е скъпо?

При едно от посещенията си в града през 2012 г. бившият министър на финансите Симеон Дянков обяви, че цената, поискана от Гергов за имота му, надхвърля 20 млн. лв. „Такова искане няма как да се случи, собствениците няма да получат и терени в замяна, възможно е само изкупуване“, каза тогава Дянков. Въпреки това само шест години по-късно, използвайки кмет на Варна Иван Портних като посредник, правителството на Бойко Борисов все пак сключи сделка с Гергов, но на повече от двойно по-висока цена. Как и защо стана възможно това?
В края на юли 2016 г. с решение на Министерския съвет държавата подели дяловете си в дружеството „Международен панаир Пловдив“, контролирано от Георги Гергов, между Пловдив и Варна. Странното в подялбата беше, че на Варна бяха отстъпени 29% от държавните акции, докато Пловдив получи само 20%. След заседание, продължило само 10 мин, доминираният от ГЕРБ Общински съвет във Варна прие дарението с охота.

На въпроса защо държавният дял бе прехвърлен на Варна и Пловдив безвъзмездно, вместо да бъде продаден, от Министерството на икономиката тогава отговориха, че към акциите не е бил проявяван никакъв инвеститорски интерес. Това обяснение обаче беше малко странно, тъй като дотогава делът, равняващ се на около 70 млн. лв., не бе предлаган за приватизация нито един път.

Но още през 2016 г. беше ясно, че Варна приема „дарението“ от 29% от държавните акции в Пловдивския панаир, за да ги размени с Гергов срещу „Дупката“. Въпреки това в продължение на почти една година Иван Портних категорично отричаше съществуването на подобна схема. Сделката обаче се провали заради оставката на правителството на Бойко Борисов и последвалите предсрочни парламентарни избори, а двете общини върнаха акциите си на държавата.

Няма такава цена!

Последният опит за купуване на дупката е предприет през 2018 г. по идея на самия Гергов, който предлага това да стане през сделка с компанията му „ЦУМ Варна“. Освен „Дупката“ в центъра на града, капиталът на дружеството включва и 100% участие в друго практически неработещо дружество – „Порт палас“. Основната тежест в оценката, която е изготвена от независимите оценители Нелияна Иванова и Людмил Велинов по поръчка на Oбщина Варна, обаче е на парцела в центъра на града. Така се стига и до цената от 43.224 млн. лв.

Тя е изчислена при някакъв фантастичен вариант, при който на мястото на „Дупката“ трябва да има четириетажна сграда с още три нива подземни гаражи, магазини и офиси, а парцелът да бъде застроен 100%. Осъзнавайки очевидната липса на каквато и да е бизнес логика в тази хипотеза, но и вероятно, за да се самозастраховат, оценителите правят уговорката, че тази стойност може да се постигне само „при изчакване на най-благоприятен момент за реализация на пазара“.

Сметките са направени на база себестойност на строителството от 369 евро на кв.м и продажни цени в диапазона от 1470 евро/кв.м за офисите и жилищата и до 2290 евро за магазините. Според специалисти тези прогнозни цени на бъдещите площи са доста оптимистични, докато необходимите инвестиции за изграждането са подценени, което оставя огромен марж за хипотетичната инвестиция. Нещо повече, по информация на в. „Капитал“ само година по-рано и по друг повод на същото дружество е направена и друга оценка.

Заключението на експертите тогава е, че 100% от капитала на „ЦУМ Варна“ струва не повече от 9.4 млн. лв., или 4.5 пъти по-малко от цената, която правителството на Борисов плати на Георги Гергов през местната администрация във Варна. Липсата на каквато и да било пазарна логика за бюджетното финансиране на сделката стана повод за предположенията, че мотивите, които стоят зад нея, са по-скоро свързани с политическа корупция, отколкото с някакъв бизнес или градоустройствен проект.

И една "патриотична" идея за финал

Основание за подобни съмнения дава и уточнението, че Община Варна изобщо не планира да строи на мястото на „Дупката“ офиси, магазини или да реализира какъвто и да е друг бизнеспроект, което сваля до нула възвръщаемостта на инвестицията от над 43 млн. лв. Напротив – обявените до момента планове звучат по-скоро като анекдот.

Според главния архитект на Варна Виктор Бузев теренът на т.нар. „Дупка“ трябвало да се превърне в площад над подземен паркинг на четири нива. По-екстравагантната част от вижданията му за бъдещето на „Дупката“ обаче е на нейното място да бъде поставен паметник на братята Кирил и Методий и техните ученици. Такъв паметник в града липсвал. „Не става дума за малък паметник – казва Бузев. – Обсъждал съм идеята с кмета Иван Портних още преди години и двамата сме на мнение, че това трябва да е внушителна скулптурна композиция, която да скрие грозните сгради наоколо.“

А истината е, че паметник няма да има, нищо няма да има, просто общината се чуди как да оправдае разхода, като измисля екзотчни идеи.

* Текстът е публикуван в "Черна книга на правителственото разхищение в България" за 2019 г. Това е петото поредно издание на сборника по проекта на фондация "Фридрих Науман", който събира истории за непрозрачно или неефективно похарчени обществени пари от държавни или общински институции, намек за корупция и нецелесъобразо усвоени средства от ЕС. 

** Всички сборници можете да прочетете ТУК.