"Ей, Буби! Сближавай се. Ти откри огън твърде рано."

Клуб Z публикува откъс от "Ерих Хартман – АС №1. Пилотът изтребител с най-много победи във въздушен бой" на Реймънд Толивър и Тревър Констабъл (издателство "Прозорец").

Когато Ерих отново се появи в ескадрилата, възстановен от болестта, откри, че е успял да се излекува от предишната си трескава агресивност. Той разбра, че в рамките на отпуснатото време всичко може спокойно да бъде приключено. Ерих реши също, че нито един вражески самолет няма да свали Паул Росман, докато той го прикрива. Паул му показа как трябва да се държи един добър водещ на звено, как трябва да се стреля. Възхищението на Ерих от изненадващите атаки на Росман и неговата снайперска стрелба от далечно разстояние продължи да нараства. Дойде обаче времето, когато Ерих трябваше да лети с останалите асове от 7-а ескадрила. Неговото изучаване на премъдростите на въздушния бой продължи…

Когато на 10 февруари 1943 г. капитан Зомер, командир на 7-а ескадрила, спечели 50-ата си победа, той вече не получи Рицарски кръст[1]. Преди 50 победи на Източния фронт бяха достатъчни за тази награда, но сега изискванията значително се увеличиха. През януари и февруари 1943 г. Рицарският кръст изглеждаше на Ерих просто като невъзможна мечта.

На 27 февруари 1943 г. той спечели втората си победа. Скоро в 7-а ескадрила се появи нова бурна личност. Именно този офицер даде първия тласък за напредъка на Ерих към по-високи постижения. Оберлейтенант Валтер Крупински замени капитан Зомер като командир на ескадрилата. Крупински си оставаше същият усмихнат тигър, който едва бе оцелял при катастрофата в Майкоп. Новият командир на ескадрилата веднага започна да работи по типичния си начин, спечелвайки незабавно уважението на Ерих.

След като Крупински пристигна в Таман, за да се изпробва като командир на ескадрила, поиска изправен изтребител, излетя сам, веднага бе свален и скочи с парашут. Кола го достави до летището, той веднага взе нов Me-109, излетя, свали 2 руски самолета и кацна благополучно. Никой не се съмняваше, че новият командир на ескадрилата е истински тигър. Не му трябваше строга дисциплина, за да накара да му се подчиняват. Ерих веднага се влюби в Крупински.

Следващото изискване на новия командир на ескадрилата беше да му определят воден. Славата му на луда глава летеше пред него и всички унтерофицери единодушно се отказаха от възможността да го прикриват. Паул Росман отиде при Ерих като представител на унтерофицерите.

– Би ли се съгласил да летиш като воден на Крупински, Ерих?

– Защо? Нима унтерофицерите не искат тази длъжност?

Росман изглеждаше малко объркан.

– Старците казват, че е грубиян, но умее да лети. – каза Паул. – Те смятат, че за всички ще е на-добре, ако воденият му е офицер…

Принудителното кацане на Крупински в Майкоп, когато неговият горящ изтребител ​​започна да плюе куршуми във всички посоки, все още беше свежо в паметта на Ерих, когато застана пред този забележителен човек.

– Хер лейтенант, казвам се Хартман. Аз ще бъда ваш воден.

– Отдавна ли сте тук?

– Не, само от три месеца.

– Победи?

– Две.

– С кого още сте летели?

– Най-вече с Росман, но също и с Дамерс, Цвернеман и Гриславски.

– Това са добри пилоти. При нас всичко ще е наред. Благодаря Ви.

Валтер Крупински излезе в запас с чин генерал-лейтенант и сега живее в Нойкирхен-Зеелшайд в Западна Германия. Спомените му от неговата първа среща с Ерих Хартман свидетелстват за изключителната младост на Ерих.

„Той ми се стори просто дете. Беше толкова млад и жизнен. Когато той си тръгна след първата ни среща, аз все си мислех: „Какво младо лице“…

На следващия ден Ерих и Крупински излетяха във въздуха, въпреки че и у двамата бе останало неприятно впечатление от първата среща. Ерих беше сигурен, че лети с див тигър, който не умее да пилотира, а Крупински си мислеше, че е получил като воден някакво пеленаче. Но още първият боен полет промени мнението на Ерих за неговия водещ.

Новият командир на ескадрилата се хвърляше срещу врага като побойник в бар. Той се оказа агресивен и безстрашен пилот, който не само летеше като демон, но и запазваше главата си студена в боя. Слуховете за неспособността на Крупински да лети бяха чиста клевета. Крупински обаче стреляше лошо и повечето от куршумите му отиваха на вятъра[2]. Слабостта на Крупински обаче беше коригирана от точната стрелба на Ерих. Хартман беше снайперист, осенен от Бога още от деня, когато надупчи първия си конус в летателната школа. Заедно Крупински и Ерих образуваха опасна двойка.

Ерих се държеше близо до водещия, когато излизаха на дистанция за стрелба. После намаляваше скоростта и изчакваше водещият да се разкара. Това му даваше няколко секунди, за да даде откос и „да запълни дупките, които Крупи е оставил“. Така Ерих спечели още няколко победи. Скоро те разбраха, че зависят един от друг. Крупински започна да работи с Ерих и не след дълго те буквално си четяха мислите в бой. В резултат тази двойка стана най-добрата в историята на изтребителната авиация.

Когато Крупински тръгваше в атака, Ерих оставаше „да седи отзад“, прикрил опашката на водещия, и да му казва, ако се появи нов вражески самолет. По време на атака на Ерих Крупински се държеше по-високо и му подсказваше как най-добре да маневрира или да се откъсне. Ерих чуваше гласа на Крупински в слушалките си, който повтаряше една заповед отново и отново.

„Ей, Буби! Сближавай се. Ти откри огън твърде рано.“

Ерих се опитваше да имитира Росман, атакувайки от голямо разстояние. Процентът на попаденията му хвърляше във възторг халосния стрелец Крупински, но беше ясно, че би било по-добре Ерих да се приближи повече до целта. Както отбелязва Крупински: „Имахме толкова много млади пилоти, които изобщо не можеха да улучат нищо във въздуха, а Ерих се открояваше сред тях със своята точна стрелба от голямо разстояние“.

Тъй като Крупински постоянно наричаше Ерих във въздуха „Буби“, този прякор остана и придружаваше Хартман докрай. Цялата ескадра скоро започна да го нарича „Буби“.

Постоянните забележки на Крупински „Буби, приближи се“ подтикнаха Ерих да намали дистанцията на атаката. Колкото повече се приближи до мишената си, толкова по-ефективен ще бъде обстрелът му.

Ще пропуснат само няколко куршума. Много често под обстрела на няколко картечници от малко разстояние вражеският самолет се преобръщаше. Но още по-често вражеската машина просто избухваше във въздуха. Когато самолетът е улучен по този начин, той никога не се връща.

Скоро Ерих ясно формулира тактиката си за въздушен бой, от която не отстъпи нито крачка. Тази вълшебна формула звучеше така: „Видях – реших – атакувах – измъкнах се“. В по-разширена форма тя може да бъде представена по следния начин: ако си видял врага, реши дали е възможно да го атакуваш изненадващо; атакувай го; веднага след атаката се откъсни; откъсни се и ако те е забелязал, преди да удариш. Изчакай да атакуваш противника в удобни условия, не позволявай да те въвлекат в маневрен бой с противник, който те вижда. Стриктното спазване на тези принципи направи Ерих Хартман най-добрият ас в света.

[1] Интересно е да се сравнят наградите в Луфтвафе и съветските ВВС. Със заповед на Сталин от 19 август 1941 г. се въвежда норма от 10 свалени самолета за званието Герой на Съветския съюз. Освен това се дават и парични премии. В Луфтвафе парични премии за свалени самолети на противника няма. – Бел. прев.
[2] Независимо дали Крупински е стрелял добре или зле, към края на войната е свалил 197 самолета при 1100 бойни полета. – Бел. авт.