Търси се нов управител на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) след 12 март. Тогава изтича мандатът на действащия шеф на институцията д-р Дечо Дечев, който сам обяви пред "Дарик", че се оттегля след това.

Д-р Дечев заговори за лобизъм в здравната политика чрез законодателството, изреди несвършеното от обещанията на здравното министерство, разкритикува и здравния министър Кирил Ананиев, макар и неназовавайки името му. 

"В няколко случая през 2019 г. каруцата беше поставена пред коня. Първият случай беше с 50-те милиона лева за медицинските сестри, за които беше обещано, че ще се дадат от бюджета на държавата. Най-парадоксалното е, че това го предлагат хора, на които професионалният живот е минал в правене на бюджети. Именно тези хора трябваше да знаят, че това е невъзможно да се случи в един модел, в който приходите на една болница се получават на база дейност. Оказа се, че няма как да се дадат тези 50 млн. и беше казано - да ги даде касата. Касата как може да ги даде? Единственият начин е като се повишат цени на определени дейности. Повишиха се цени, това не доведе до нищо и след три месеца тръснахме друга идея, без НЗОК да знае - увеличаваме цени на клинични пътеки, даваме 200 милиона лева и поставяме касата под свършен факт.", разказа д-р Дечев.

Преди да стане министър на здравеопазването, Кирил Ананиев дълги години бе зам.-министър на финансите с ресор бюджетна политика, а като такъв бе и в Надзорния съвет на НЗОК.

По думите на д-р Дечев реалният резултат от дадения за пример случай е, че са били наказани работещите болници. А от случая изводът е, че животно би се научило, че котлонът пари, когато го пипне първия път, но явно това не важи за здравните власти. 

"В същото време същите тези хора прокараха лобистки текстове, в които за една голяма част от болниците - частните - беше забранено на НЗОК да иска финансови показатели. Тоест, държавните и общинските болници да дават отчети как са похарчили парите си, частните да не дават.

Второто нещо, което направиха - извадиха частните болници от задължителните обществени поръчки, които се провеждат, когато се харчи обществен ресурс. Това доведе до огромни девиации. Примерно - едно и също конкретно лекарство на един и същи производител, когато се отчита от държавна и общинска болница, се заплаща от касата на 150 лева, а когато се отчита от частна болница, се заплаща на 1050 лв. Разликата е 7 пъти", продължи с примерите управителят на НЗОК.

По думите му е нужна ревизия на броя на болниците, защото ако съществуващият ресурс се инвестира в по-малък брой лечебни заведения (сега НЗОК има договор с 387 болници - б.р.), парите ще бъдат достатъчни, без да се нарушават достъпът и качеството на лечението.

Д-р Дечев приведе и други примери за неща, които здравното министерство не е успяло да свърши. Първо - въвеждането на национална информационна система в здравеопазването. Второ - поредният провал на внедряването на електронната борса за лекарствата. Трето - поредното отлагане на промяната на осигурителния модел.

"Медицинските стандарти, правилата, по които се работи - там е много тревожно положението. Фармако-терапевтични ръководства, които определят унисона на терапиите - също нищо не се направи. Всичките тези неща са извън дейността на НЗОК. Не бягам от отговорност, но казвам кои са нещата, които биха довели до вкарване на нашата система в рамките на този ресурс, който е значително по-малък, отколкото трябва да бъде. Трябва да има унисон в действията между екипа на касата и екипа на министерството, те трябва да теглят в една посока. Аз си отивам на 12 март, защото ангажиментът, който съм поел, е за този мандат," добави д-р Дечев. 

Според него се налага и основна ревизия на НЗОК, защото институцията не е адекватна на промените, които са настъпили в последните 20 години от съществуването й. Нужни са не повече от шест регионални каси за цялата страна, а не 28, както е в момента. Година преди редовни парламентарни избори обаче едва ли такава ревизия е възможна, сподели управителят на касата. 

По думите му най-големият проблем е в контрола, защото по документи всичко в здравната система върви, но на практика "вече можем да говорим за една организирана система за отчитане на дейности, които са извършени или в по-малък обем, или изобщо не са извършени". 

Касата няма план за действие при евентуално възникване на епидемия в Перник заради липсата на вода, посочи Дечев в отговор на въпрос дали ще се отделят повече средства за този район. Той посочи, че това е работа на Министерството на здравеопазването.