Оказа се, че и Европейската комисия иска от България частните лечебни заведения, които работят с публични средства, да са длъжни да обявяват обществени поръчки. Това се разбра по време на изслушването на управителя на НЗОК д-р Дечо Дечев и на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев в комисията по здравеопазване в парламента.

То се наложи след изнесените от д-р Дечев през медиите данни, че касата плаща за едно и също лекарство на един и същи производител на частите и на държавните болници по цена, която се разминава 7 пъти. Въпреки че и в двата случая е в рамките на законово установената рамка за цена.

Първопричината за казуса е текст от Закона за обществените поръчки (ЗОП), приет през 2016 г., с който частните болници са изключени от публичните търгове. Това е станало по предложение на депутата Лъчезар Иванов от ГЕРБ и негови колеги от други парламентарни групи. И днес Иванов защити идеята си отпреди 4 години с текст от директивата на обществените поръчки на ЕС.

Явно обаче тълкуването й в България е спорно, щом сега самата Европейска комисия иска ревизия. И на д-р Дечев му се наложи да обясни на народния представител разликата между директива и регламент на ЕС по време на дебатите - кое е задължително за страните от ЕС и кое не. 

Министър Ананиев потвърди, че ЕК има претенции към България по две точки, свързани с лекарствената политика и публичните търгове. Първата се отнася до частните болници. Вече е готов текстът за ремонт на ЗОП, с който частните лечебни заведения ще бъдат задължени да обявяват обществени поръчки за лекарства. Проектът е даден на министъра на финансите Владислав Горанов, обяви Ананиев днес. Това ще бъде обяснено и пред ЕК, стана ясно от думите му.

Не се разбра защо развитие има едва след като д-р Дечев постави проблема със законно регламентирания начин за нецелесъобразно харчене на парите на здравната каса, който действа от 2016 г. насам. По-рано през деня се разбра, че Министерството на здравеопазването не е било инициатор на случилото се и тогава е било против - по думите на тогавашния министър Петър Москов пред БНТ.

 

Д-р Дечев обяви пред депутатите, че след откритието за 7 пъти по-скъпото лекарство анализ е показал, че цените на повечето лекарства, плащани от НЗОК, когато имат повече от 1 производител, се разминават, когато се купуват от държавни болници с търг и частни болници без търг. 

Там, където се плащат лекарствени продукти с повече от 1 производител и позволяват на големите търгове да се явява повече от 1 производител – навсякъде са налични по-ниски цени при търг, а там, където не се провеждат търгове – цените винаги са на максималното ниво, заяви той.

Кирил Ананиев от своя страна - според резултати от паралелна проверка в последните дни, направена от министерството - обяви, че са установени още 3 медикамента за онколечение (предимно това са медикаментите, плащани от НЗОК на болниците извън клиничните пътеки - б.р.), при които цените между частни и държавни болници се разминават съществено. Анализите на данните, изискани от 39 лечебни заведения, 13 от които частни, продължават.  

По време на изслушването се разбра още, че Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствата се е самосезирал по случая със 7 пъти по-скъпия медикамент. Проверяват се дистрибутори, от които болниците взимат лекарства - защото надценката е фиксирана по закон - 4%, което поставя въпроса как така производител продава на търговец на определена цена, но продуктът се продава на различна стойност за частни и държавни лечебни заведения. В първия случай без търг, а във втория - със и съответно при много по-ниска цена. Въпрос, който постави д-р Дечев преди ден в интервю за бТВ, заявявайки, че именно след промените в ЗОП частни болници са се сдобили и с търговци на лекарства на едро. 

 
Съветът по лекарствата заяви, че е получавал сигнали от НЗОК в последните три години и проверки по конкретни случаи са правени. Въпреки че основният въпрос от депутатите от ГЕРБ към д-р Дечев бе по-скоро защо не е сигнализирал останалите институции, ако е открил проблем, а е направил това през медииите.
 
Казус по време на изслушването излезе и заради промени с Постановление на Министерския съвет в Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Темата постави д-р Нигяр Джафер от ДПС. И обясни, че през август 2019 г. и от тази наредба са отпаднали частните болници и са останали само държавните. Става въпрос за текста, уреждащ каква може да е цената на даден медикамент, който се продава на лечебните заведения. От Съвета по лекарствата обясниха, че това било синхронизиране на законодателството и припомниха, че така и така НЗОК не може да заплаща лекарства на болници по-скъпо от определения таван в позитивния лекарствен списък. 
 
Самият Ананиев - на поставения от д-р Джафер въпрос как се е случила промяната, отговори, че не е подготвен за блиц изслушване по темата. Д-р Дечев обаче обърна внимание, че въпросният текст в наредбата не е бил поставен на обществено обсъждане - първоначално идеята на министерството е било да се променят само срокове. Затова и НЗОК не е имало как да предостави становище - именно за наличието на такова попипа Джафер.
 
ЕК е поставила пред България и искане лекарствата за редки болести за болниците да се поръчват чрез търг. Министър Ананиев обаче обяви, че ще отстоява пред комисията да няма търгове заради сроковете - става дума за спешни лечения и при търгове има риск за тях, мотивира се министърът.