Конкурсът "Ало, ало, Борисов слуша" продължава. А читателите ни са все по-вдъхновени личи от новите произвения, които пристигат в редакцията. Последните са все в стихотворна форма, днес също ви предлагаме една поема:
Уви!
ВЕРОНИКА ТОДОРОВА
В Банкя, във дневната, току под прозореца
приседнал е Бойко след тежката нощ.
И мисли кахърни се гонят в главата му -
ще има ли ГЕРБ достатъчно мощ.
Че явно е паднала драстично подкрепата,
която бленувал е от февруари почти.
И ДПС накриви му тъй глупаво капата -
със вота си БСП издуха дори.
Протяга ръка Генерала към чашата,
за да отпие глътка кафе,
но сякаш е знак това за атаката
и телефонът му звънва. Точно в осем и две.
И Сидеров мазно честити му победата.
Надява се пак да хване ръка.
Но бива отрязан. „Това е заплахата“ -
усеща Борисов веднага врага.
Не може със Волен! Жозеф Дол ще смърди.
Навярно със право ще го хока дори,
че дава отново без капчица жал
Москва да командва кабинета ни цял.
Бареков?! Телефонът отново звъни.
Решава Борисов да не вдига. Но бди
до вратата Цветанов в зори.
Помага на шефа да мисли. Или?
Или чуди се как да подметне красиво,
че в МВР страдат без здрава ръка.
И само Цветанов ще може стабилно
да стиска, да стиска, да стиска властта.
Обади му се, шефе, не го провокирай,
съветва заместникът с видима жар,
че Ники е тъп - от край време се знае,
но държи петнадесет депутати сега.
Бареков, здравей! Провиква се Бойко.
И грубо му реже мерака от раз:
Кажи на Делян да намине, когато
реши да даде и по нещо на нас.
Обажда се Миков. Почти по принуда
Борисов му вдига и махва с ръка -
да беше опитал поне, не за друго,
а ти се предаде дори без борба.
Лукарски лукаво надниква във двора,
донесъл е кифли и моли на глас:
Дойдох чак до тука, а твойта охрана
ме гони. Радан е виновен, а не аз!
Във девет и пет и Местан е на линия.
Предава хабер от Ердоган и Доган,
но после си казва думата, милият:
Без патриотите, да не станете зян!
Решава Борисов да се пипне за мускула
и гордо му казва: Не ми се меси!
Ще видим таз работа, ще предам във Сараите,
отвръща му тутакси гадно Лютви.
Какви ги забърках - Борисов се кае,
но бързо забравя безумния срам,
че на вратата се звънва и кучето лае,
дошъл е на гости някой Голям.
Дошъл е със мама и влиза спокоен,
готов е за сделка със Бойко Делян.
Че даже донесъл е радостно пресата,
а там е Борисов във възторзи облян.
Бареков ми каза да мина, когато
реша какво бих могъл да ти дам,
опитва да седне в креслото до Бойко,
но столът уви... не е толкоз голям.
Намусва се Прасчо, поглежда към мама,
добре, че диванът побира го цял,
че инак тоз разговор важен
току виж се превърнал в пълен провал.
Потупва го мама гальовно по гръбчето,
пощипва му бузките и нежно реди:
Кажи, маме, какво ще дадеме на Бойчето,
да спре да трепери, умрял е почти.
Отпуска се Бойко отмалял под прозореца,
усеща – редят се нещата все пак,
Делян ще го брани до дупка в Сараите,
нали ще го пусне отново на власт!
Прокурорска защита, магистрали и лентички,
получава Борисов веднага от раз.
И в добавка усмивки от медийни сплетнички,
оправят деня му докрая тоз час.
Излиза Делян, а след него и майка му.
Облекчен си отдъхва Бойко почти,
когато тих ужас го сепва в главата му -
усетил, че пак #Кой ще командва. Уви!
Включете се и вие в конкурса "Ало, ало, Борисов слуша!"
Вижте още от конкурса:
Разпечатка от телефонните разговори на лидера на ГЕРБ, проведени в нощта след изборите
Първанов, провери ли си електората? Да, на всички лично звъннах!
Как се продава тиган на генерал?
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни
