Най-общо желанието за смяна на правителството преобладава, макар и не с много, но когато стане дума по-конкретно за предсрочни избори, надделява неохотата.

Българите виждат сериозна вина в институциите за водната криза. На този фон обществото възприема искането за вот на недоверие по темите като водоснабдяване, качество на въздуха и т.н. като справедливо.

Отново проличава предубеждението на българите спрямо частната собственост – обществото ни, по традиция, предпочита, най-общо казано, държавна собственост на т.нар. дружества за комунални услуги, като водоснабдяване, електроснабдяване и т.н.

Изводите са от януарското изследване на "Галъп интернешенъл", проведено между 9-17 януари 2020 г. 835 души са интервюирани „лице в лице“, с двустепенна, гнездова извадка, на случаен принцип. Максималната допустима статистическа грешка: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.  

Кой е виновен за водната криза в Перник

Хората и институциите, а не климатът и природата, са виновни за кризисната ситуация в Перник, смятат анкетираните. Помолени да посочат само една между опции (които могат и заедно да са верни), 12% избират, че по-близо до тяхното мнение е опцията „Водната криза е последствие от промени в природата и климата“.

69%, или над две трети, обаче се определят по-близо до варианта „Водната криза е последствие от дейността на хората и институциите“. 15% предпочитат опцията „Не съм достатъчно запознат с този въпрос“, а 4% се затрудняват да отговорят. Между електоратите на различните партии почти няма разлика в отговорите. Само при привържениците на управляващите са малко по-високи дяловете на отговори от типа „природата е виновна“.

Вотът на недоверие

При тази ситуация 47% от анкетираните намират искането на вот на недоверие по такива теми за справедливо, а 27% не са съгласни с такова твърдение. Останалите се затрудняват да отговорят. Единствените, които рязко контрастират на общия фон, са привържениците на партиите в управляващата коалиция, отчитат от социологическата агенция.

За и против оставка и смяна на кабинета - 41%:34%

В средата на януари 41% искат оставка и смяна на правителството, а 34% – не. Останалите се затрудняват. Когато обаче въпросът е конкретно за предсрочни парламентарни избори, 35% искат, но 40% не искат. Останалите се затрудняват да отговорят. Дяловете са в близки стойности и се движат така от месеци.

"Явно, абстрактното желание за промяна доминира, но когато става дума конкретно за нови парламентарни избори, няма отчетливо мнозинство. Инстинкт срещу властта се усеща, но перспективата за предсрочни избори явно отблъсква", е коментарът на "Галъп интернешенъл".

От агенцията правят сравнение с обществените нагласи след „Апартаментгейт“ през пролетта на 2019 г. Тогава дяловете на искащи оставка бяха подобни на сегашните – 42%, които искат, и 33%, които не искат. Предсрочни избори пък тогава искаха 40%, срещу 38%, които не искаха.

От "Галъп" правят уговорка и че кризата с водата в Перник е в развитие.

 

Дружествата за комунални услуги - държавни или частни

Две трети по-скоро предпочитат, по принцип, дружествата за т.нар. комунални услуги да са държавни, 14% смятат, че е по-добре да са частни. При електората на десните партии картината е малко по-нюансирана, но и там преобладават онези, които предпочитат публична собственост.

Въпросът е зададен след решението на правителството за създаде държавен ВИК холдинг като отпусне 1 млрд. лв. за целта.

Данните са още едно доказателство за бавния ход на привикване с пазарните реалности у нас. Същият въпрос беше зададен и през март 2018 г. около сагата с ЧЕЗ. Данните бяха почти идентични, отчитат от "Галъп".