Article_top

7-месечната Катерина, която бе отнета от родителите си преди две седмици в Хамбург заради подозрения, че е малтретирана, остава за още три седмици в приемното си семейство. Това постанови семейният съд във Визлинг вчера.

Бебето бе отнето, след като майка му и баща му го завели за преглед след претърпяна катастрофа.

При прегледа лекарите открили и други наранявания, които са с по-стар произход - хематом в главата и счупвания в областа на краката. Родителите не помнят детето да е падало. Заради подозрение, че нараняванията са причинени в семейната му среда, то бе дадено незабавно в приемно семейство и бе назначена повторна експертиза в различна болница, която да уточни от какво са нараняванията.

Според първата експертиза  е възможно те да са получени при силно разтърсване на детето. На родителите е назначен адвокат, а те отричат категорично да са вредили на дъщеря си. Момиченцето е чакано 11 години, докато семейството успява да се сдобие с него, посочват те.

Семейният съд обаче поиска всички възможни експертизи, преди да реши окончателно как да се процедира от тук нататък и затова реши детето да остане за още три седмици в приемното семейство. Контактът на майката с него не е ограничен и тя може да прекарва време с него, решиха още съдиите.

Същевремнно във фейсбук на групите на българи в Германия тръгна петиция за спасяване на Катерина, органзираха се и протести в България. Германските власти бяха обвинени, че крадат детето от родителите му и всичко е скалъпено, за да не бъде върнато то в семейството си. Обвинение, което прозвучава всеки път, когато социална служба в чужбина се намеси в българско семейство и прецени, че детето има нужда от външна защита.

Крадат ли наистина деца западните социални служби?

Всъщнот социалните в Германия имат по-скоро точно обратният проблем – те рядко отнемат деца, нямат достатъчно капацитет, за да отделят всички, които имат нужда от защита, често закъсняват и се случват непоправими трагедии. Отделянето на дете от семейството му е най-крайната мярка, като обикновено я предшестват други, по-меки.

Ако се прецени, че няма непосредствена опасност за живота на детето, но родителите са неопитни или имат лични проблеми и неглижират детето си, то те получават различни видове помощи, без да се взима детето им. Може да им бъде назначен социален помощник, човек, който поема домакинството за няколко часа в седмицата, психолог, или пък да бъдат пратени на беседи за родители. Дори и при прилагане на най-крайната мярка – изваждане на детето от семейството, целта на социалните е то да бъде върнато, когато средата му стане сигурна.

За целта родителите трябва да работят с тях и да приемат всички наложени мерки - посещение при психолог или приемане на надзорник, който да ги контролира, докато се увери, че са в състояние да гледат детето безопасно. Повечето отнети деца биват връщани обратно след известен период, ако родителите сътрудничат на властите.

Малък е процентът на деца, които са изваждани завинаги. Обикновено това става при случаи на сексуално насилие и заплаха от убийство или тотално изоставяне на грижата за детето и липса на подобрение. В домове, в които единият родител е насилник и детето дава ясни признаци, че е стресирано, живее в опасност или изостава от развитието си, детето се изважда само в случай, че родителят-жертва не се съгласи да напусне партньора си. Ако се отдели от него, детето не бива отвеждано.

Как действат властите в Германия?

При опасност/или съмнение за непосредствена опасност влиза в сила при привременна/обезпечителна мярка. Детето се извежда от Службата за защита на детето с помощта на полицията и се настанява в болница, в защитено жилище или временно в приемна институция/семейство. В случаи като този на Катерина се завежда и предварително производство. Родителите си взимат адвокати.

Съдия решава за временните мерки след изслушване на всички страни - прави се медицинска експертиза - в случая на Катерина ще има три експертизи от две германски болници и от български лекари, доклад от Службата за защита на децата, на съдебното заседание присъства повереник, който защитава правата на детето, присъстват адвокатите на родителите, както и самите родители. При по-големи деца е задължително изслушването им от няколко различни психолога, които също излизат със своя преценка.

Това е временна спешна мярка. Паралелно върви предварително производство, което е наказателно и се води от други институции. Ако прокуратурата прецени, повдига обвинение и с решение на съдия обвинителният акт се допуска до съдебно заседание. Съдът решава дали родителите или някой друг е виновен и налага съответната наказателна мярка.

Независимо от това производство случаят на детето се решава от различен съд - семейният съд. Той решава дали да бъдат отнети родителските права. Ако се наложи това, в повечето случаи то е първоначално временно, докато се изчака изходът от наказателното производство. Ако то докаже престъпна вина на родителите, правата им може да се отнемат и за постоянно.

Така действат повечето социални служби в страните от ЕС, включително и в България. Решението за отнемане или изваждане на дете от семейството не се взима само от социалните работници, а от няколко независими една от друга институции.

Водещ винаги е интересът на детето, а не на родителите. България, както и Германия  са страни по Хагската конвенция за защита на детето, която гарантира интересите на детето да бъдат спазен на първо място. А базата на тези интереси е запазване на живота и здравето им.

Когато става дума за деца, властите провеждат проверките и съдебните дела встрани от широката общественост и те не са публични. Интересът на детето е личната му съдба да не бъде обект на медийни публикации и достояние на хора извън семейството му. Затова често се стига и до обществени истерии и манипулиране на общественото мнение, тъй като в пространството има само версиите на родителите, а всички детайли от тяхната история не са публично достояние. Въпреки това в съдебните решения може да се провери какво и защо е решил съответният съд.

Такива проверки биха спестили доста истерии у нас, като например големият шум около българското момче в Холандия, чиято съдба бе обект на предавания по телевизията, петиции и протести през лятото на 2019.

13-годишният Атила остана да живее в Холандия, след като майка му почина в катастрофа. Бащата поиска детето да бъде върнато при него в България и пред камерата на Карбовски заяви, че холандските служби са настанили детето при двойка чернокожи гейове, вместо да го върнат у дома му при него. В съдебното решение на съда в Хага и на съда в Ротердам се описва случая, но всички детали се оказват съвсем различни.

Майката бяга от домашно насилие със сина си в Холандия. Български съд постановява, че родителските права трябва да й се отнемат и единствен попечител да остане бащата. Съдът на първа инстанция решава да се изпълни постановлението на българските му колеги, но майката оспорва. Става ясно, че детето е било също обект на насилие от страна на бащата и не желае да се връща при него. То е изпълнено с чувство на страх и несигурност.

Не е изслушано от български съд и мнението му не е взето предвид. Според българския съд – защото майката е възпрепятствала явяването му. Междувременно настъпва трагичната промяна в ситуацията. Майката загива в катастрофа. Детето е разпитано от трима различни психолози, които свидетелстват в делото за родителските права. Всички са единодушни, че то изпитва огромен страх от баща си и трудно се справя с травмата от смъртта на майка си.

Пред един от психолозите момчето казва, че ако се върне да живее с баща си, ще го убие с нож. Психолозите смятат, че ще бъде от вреда за него и развитието му, ако бъде пратено в такава неизвестност, каквато представлява живота с баща му. Атила е роден през 2006, бащата по това време има друго семейство. Признава бащинството през 2010 и се събира с майката и детето. През 2013 майката бяга заради побоища над нея  и детето в Холандия.

Времето, което детето е прекарало с бащата, е малко и е изпълнено с насилие. В Холандия пък след смъртта на майката за него се грижи тяхна семейна приятелка, която е приела да е негов приемен родител. Тя е и доверено лице на детето от години, той я познава и се чувства сигурен с нея. Няма  и дума за чернокожи гейове или кражба на дете, както се твърдеше в предаването на Карбовски.

Съдът постановява, че в интерес на детето, на сигурността му и развитието му, е да остане в обичайната си среда с човек, когото познава и на когото се доверява. Детето е оставено да живее в дома си заедно с приемната майка и продължава да ходи в училището си. Това му създава чувство за сигурност. Делото се прекратява.

Друг много известен случай, който бе повод за дългогодишна истерия, бе този на Р. И. през 2008 година. Тя също живее в Холандия с втория си съпруг – холандец. Има 16-годишно момиче от първия си брак и 2-годишно дете от холандския си съпуг. Двете деца са отнети, момичето живее в интернат, а момченцето е дадено на приемно семейство. Според твърденията на българката момичето е в затвор, а момченцето при педофил.

Делото й към момента, в който тя отправя тези обвинения, е в етап, в който съпругът й трябва да се подложи на психиатрична експертиза. Той категорично отказва. Работи като зъболекар и евентуален сериозен медицински проблем може да му коства лиценза. Българското посолство наблюдава случая, но изрично подчертава, че както Холандия, така и България са страни по Хагската конвенция и за двете най-важно е интересът на тези две деца. Други подробности официално не се дават.

Проверка тогава показа, че дъщерята не е в затвор, а в общежитие за непълнолетни, посещава училището си и не желае засега да се връща при майка си. В крайна сметка в разговори с други българи от града става ясно, че жената многократно е търсила помощ при тях от съпруга си. Децата са отнети незабавно, когато животът им е бил поставен под директна заплаха. За да бъдат върнати на майката, й е поставено условие да се отдели от съпруга и по този начин от опасността.

В подобни случаи холандските власти предоставят социално жилище и помощник, а родителят получава квалификация за професия, с която да издържа децата си и без социална помощ. Срокът на това подпомагане обикновено е две години. От решението на майката завис идали децата ще й бъдат върнати.

 

7-месечната Катерина, която бе отнета от родителите си преди две седмици в Хамбург заради подозрения, че е малтретирана, остава за още три седмици в приемното си семейство. Това постанови семейният съд във Визлинг вчера.

Бебето бе отнето, след като майка му и баща му го завели за преглед след претърпяна катастрофа.

При прегледа лекарите открили и други наранявания, които са с по-стар произход - хематом в главата и счупвания в областа на краката. Родителите не помнят детето да е падало. Заради подозрение, че нараняванията са причинени в семейната му среда, то бе дадено незабавно в приемно семейство и бе назначена повторна експертиза в различна болница, която да уточни от какво са нараняванията.

Според първата експертиза  е възможно те да са получени при силно разтърсване на детето. На родителите е назначен адвокат, а те отричат категорично да са вредили на дъщеря си. Момиченцето е чакано 11 години, докато семейството успява да се сдобие с него, посочват те.

Семейният съд обаче поиска всички възможни експертизи, преди да реши окончателно как да се процедира от тук нататък и затова реши детето да остане за още три седмици в приемното семейство. Контактът на майката с него не е ограничен и тя може да прекарва време с него, решиха още съдиите.

Същевремнно във фейсбук на групите на българи в Германия тръгна петиция за спасяване на Катерина, органзираха се и протести в България. Германските власти бяха обвинени, че крадат детето от родителите му и всичко е скалъпено, за да не бъде върнато то в семейството си. Обвинение, което прозвучава всеки път, когато социална служба в чужбина се намеси в българско семейство и прецени, че детето има нужда от външна защита.

Крадат ли наистина деца западните социални служби?

Всъщнот социалните в Германия имат по-скоро точно обратният проблем – те рядко отнемат деца, нямат достатъчно капацитет, за да отделят всички, които имат нужда от защита, често закъсняват и се случват непоправими трагедии. Отделянето на дете от семейството му е най-крайната мярка, като обикновено я предшестват други, по-меки.

Ако се прецени, че няма непосредствена опасност за живота на детето, но родителите са неопитни или имат лични проблеми и неглижират детето си, то те получават различни видове помощи, без да се взима детето им. Може да им бъде назначен социален помощник, човек, който поема домакинството за няколко часа в седмицата, психолог, или пък да бъдат пратени на беседи за родители. Дори и при прилагане на най-крайната мярка – изваждане на детето от семейството, целта на социалните е то да бъде върнато, когато средата му стане сигурна.

За целта родителите трябва да работят с тях и да приемат всички наложени мерки - посещение при психолог или приемане на надзорник, който да ги контролира, докато се увери, че са в състояние да гледат детето безопасно. Повечето отнети деца биват връщани обратно след известен период, ако родителите сътрудничат на властите.

Малък е процентът на деца, които са изваждани завинаги. Обикновено това става при случаи на сексуално насилие и заплаха от убийство или тотално изоставяне на грижата за детето и липса на подобрение. В домове, в които единият родител е насилник и детето дава ясни признаци, че е стресирано, живее в опасност или изостава от развитието си, детето се изважда само в случай, че родителят-жертва не се съгласи да напусне партньора си. Ако се отдели от него, детето не бива отвеждано.

Как действат властите в Германия?

При опасност/или съмнение за непосредствена опасност влиза в сила при привременна/обезпечителна мярка. Детето се извежда от Службата за защита на детето с помощта на полицията и се настанява в болница, в защитено жилище или временно в приемна институция/семейство. В случаи като този на Катерина се завежда и предварително производство. Родителите си взимат адвокати.

Съдия решава за временните мерки след изслушване на всички страни - прави се медицинска експертиза - в случая на Катерина ще има три експертизи от две германски болници и от български лекари, доклад от Службата за защита на децата, на съдебното заседание присъства повереник, който защитава правата на детето, присъстват адвокатите на родителите, както и самите родители. При по-големи деца е задължително изслушването им от няколко различни психолога, които също излизат със своя преценка.

Това е временна спешна мярка. Паралелно върви предварително производство, което е наказателно и се води от други институции. Ако прокуратурата прецени, повдига обвинение и с решение на съдия обвинителният акт се допуска до съдебно заседание. Съдът решава дали родителите или някой друг е виновен и налага съответната наказателна мярка.

Независимо от това производство случаят на детето се решава от различен съд - семейният съд. Той решава дали да бъдат отнети родителските права. Ако се наложи това, в повечето случаи то е първоначално временно, докато се изчака изходът от наказателното производство. Ако то докаже престъпна вина на родителите, правата им може да се отнемат и за постоянно.

Така действат повечето социални служби в страните от ЕС, включително и в България. Решението за отнемане или изваждане на дете от семейството не се взима само от социалните работници, а от няколко независими една от друга институции.

Водещ винаги е интересът на детето, а не на родителите. България, както и Германия  са страни по Хагската конвенция за защита на детето, която гарантира интересите на детето да бъдат спазен на първо място. А базата на тези интереси е запазване на живота и здравето им.

Когато става дума за деца, властите провеждат проверките и съдебните дела встрани от широката общественост и те не са публични. Интересът на детето е личната му съдба да не бъде обект на медийни публикации и достояние на хора извън семейството му. Затова често се стига и до обществени истерии и манипулиране на общественото мнение, тъй като в пространството има само версиите на родителите, а всички детайли от тяхната история не са публично достояние. Въпреки това в съдебните решения може да се провери какво и защо е решил съответният съд.

Такива проверки биха спестили доста истерии у нас, като например големият шум около българското момче в Холандия, чиято съдба бе обект на предавания по телевизията, петиции и протести през лятото на 2019.

13-годишният Атила остана да живее в Холандия, след като майка му почина в катастрофа. Бащата поиска детето да бъде върнато при него в България и пред камерата на Карбовски заяви, че холандските служби са настанили детето при двойка чернокожи гейове, вместо да го върнат у дома му при него. В съдебното решение на съда в Хага и на съда в Ротердам се описва случая, но всички детали се оказват съвсем различни.

Майката бяга от домашно насилие със сина си в Холандия. Български съд постановява, че родителските права трябва да й се отнемат и единствен попечител да остане бащата. Съдът на първа инстанция решава да се изпълни постановлението на българските му колеги, но майката оспорва. Става ясно, че детето е било също обект на насилие от страна на бащата и не желае да се връща при него. То е изпълнено с чувство на страх и несигурност.

Не е изслушано от български съд и мнението му не е взето предвид. Според българския съд – защото майката е възпрепятствала явяването му. Междувременно настъпва трагичната промяна в ситуацията. Майката загива в катастрофа. Детето е разпитано от трима различни психолози, които свидетелстват в делото за родителските права. Всички са единодушни, че то изпитва огромен страх от баща си и трудно се справя с травмата от смъртта на майка си.

Пред един от психолозите момчето казва, че ако се върне да живее с баща си, ще го убие с нож. Психолозите смятат, че ще бъде от вреда за него и развитието му, ако бъде пратено в такава неизвестност, каквато представлява живота с баща му. Атила е роден през 2006, бащата по това време има друго семейство. Признава бащинството през 2010 и се събира с майката и детето. През 2013 майката бяга заради побоища над нея  и детето в Холандия.

Времето, което детето е прекарало с бащата, е малко и е изпълнено с насилие. В Холандия пък след смъртта на майката за него се грижи тяхна семейна приятелка, която е приела да е негов приемен родител. Тя е и доверено лице на детето от години, той я познава и се чувства сигурен с нея. Няма  и дума за чернокожи гейове или кражба на дете, както се твърдеше в предаването на Карбовски.

Съдът постановява, че в интерес на детето, на сигурността му и развитието му, е да остане в обичайната си среда с човек, когото познава и на когото се доверява. Детето е оставено да живее в дома си заедно с приемната майка и продължава да ходи в училището си. Това му създава чувство за сигурност. Делото се прекратява.

Друг много известен случай, който бе повод за дългогодишна истерия, бе този на Р. И. през 2008 година. Тя също живее в Холандия с втория си съпруг – холандец. Има 16-годишно момиче от първия си брак и 2-годишно дете от холандския си съпуг. Двете деца са отнети, момичето живее в интернат, а момченцето е дадено на приемно семейство. Според твърденията на българката момичето е в затвор, а момченцето при педофил.

Делото й към момента, в който тя отправя тези обвинения, е в етап, в който съпругът й трябва да се подложи на психиатрична експертиза. Той категорично отказва. Работи като зъболекар и евентуален сериозен медицински проблем може да му коства лиценза. Българското посолство наблюдава случая, но изрично подчертава, че както Холандия, така и България са страни по Хагската конвенция и за двете най-важно е интересът на тези две деца. Други подробности официално не се дават.

Проверка тогава показа, че дъщерята не е в затвор, а в общежитие за непълнолетни, посещава училището си и не желае засега да се връща при майка си. В крайна сметка в разговори с други българи от града става ясно, че жената многократно е търсила помощ при тях от съпруга си. Децата са отнети незабавно, когато животът им е бил поставен под директна заплаха. За да бъдат върнати на майката, й е поставено условие да се отдели от съпруга и по този начин от опасността.

В подобни случаи холандските власти предоставят социално жилище и помощник, а родителят получава квалификация за професия, с която да издържа децата си и без социална помощ. Срокът на това подпомагане обикновено е две години. От решението на майката завис идали децата ще й бъдат върнати.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Страх ли ви е от новия коронавирус SARS-CoV-2?