След като след много спорове управляващите решиха, че отдаването под наем на жилища чрез платформи като Airbnb вече ще минават през регистрационен режим и ще плащат патентен данък, сега предлагат и глоби до 5000 лева и имуществени санкции до 10 000 лева за предоставяне на апартамент, който не е регистриран.

Идеята идва от депутати от ГЕРБ и е разписана в предложенията между двете четения на Закона за туризма, предложен от Министерския съвет.

Конкретно се предлага, "който предоставя туристически услуги в некатегоризиран или нерегистриран туристически обект да се наказва с глоба от 500 до 5000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.". При повторно нарушение наказанията ще са съответно глоба от 5000 до 8000 лв. и имуществената санкция от 10 000 до 15 000 лв.

Да попитаме съседите

"През последните години се наблюдава "бум" в отдаването на апартаменти за краткосрочен наем и търсенето им чрез различни електронни платформи като Booking.com, Airbnb, Homeaway, Rentbyowner, Facebook групи и др. (...). Целта е да бъдат създадени целесъобразни условия, които да бъдат допълнителна предпоставка за задължително спазване на законодателството в сферата на туризма", пишат в мотивите си Даниела Савеклиева и група народни представители от ГЕРБ.

Апартаментите и стаите за гости излизат от категория Б и влизат в нова - В, предлагат още от ГЕРБ. Категориите от А и Б носят звезди от едно до пет. Условията за реда за регистриране на стаи и апартаменти за гости ще бъдат определени с наредба на Министерския съвет. Самата регистрация на местата за настаняване от клас В ще се ивзършва от кметовете на общините, които ще ги вписват в Националния туристически регистър.

За да се стигне до регистрация обаче собственикът на жилището ще трябва да получи съгласието на 50 на сто от собствнеиците на самостоятелни обекти в етажната собственост. Т.е. на поне половината "съкооператори".

Контролът пък се вменява на Комисията за защита на потребителите.

Без ДНСК на плажа

Савеклиева и компания са внесли общо четири различни типа изменения по закона, едно от най-важните от които касаят и изменения в Закона за устройство на територията и ролята на общините и на държавния строителен контрол по отношение на разполагането на обекти в курортите. 

Според предложенията на общините се вменява отговорността да премахват нерегламентирано поставени обекти като рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи, както на територията на националните курорти, така и на морските плажове. Сега тази задача се полагаше на ДНСК, а служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община констатираха нередностите. Или с други думи - вече няма да има и държавен, а само общински контрол за гореизброените типове обекти. Пак общините ще имат грижата за премахването на преместваеми увеселителни обекти, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия при издадена заповед.

Според вносителите било "неудачно" ДНСК да е натоварена с контрола върху преместваемите обекти на плажовете и в националните курорти, защото това трябвало да е функция на местните власти, които издават разрешителните за поставянето им и най-добре познавали спецификите на общинската територия.

Пак от ГЕРБ предлагат и общинските съвети в националните курорти да планират разходи за подобряване на туристическите услуги, дейности, обекти и продукти. 

Късно е за ред в курортите

Депутатите на управляващата партия са на път да премахнат и исканото от министърката им Николина Ангелкова "продуктово зониране". Според формулировката на Министерство на туризма "продуктово зониране" e разделение на територията на националните курорти на обособени функционални зони, които се характеризират със специфична концентрация на ресурси и дейности, удовлетворяващи определен набор от потребности и преживявания на туристите. Или да има парти зони, зони за отдих и пр. 

Това бе и един от най-спорните моменти още с внасянето на закона поради простия факт, че такова зониране е невъзможно при вече изградената инфраструктура в курортите. И това признават и депутатите от ГЕРБ, които искат предложението на Ангелкова да отпадне: 

"Разпоредбата за обособяване на продуктови зони няма да може да се приложи за заварените случаи - т.е. на територията на националните курорти, които функционират в момента. Отчитат се затруднения, които биха имали общинските администрации относно невъзможността да се осъществи продуктовото зониране в съществуващите национални курорти."

Отсрочка за палатките

Предлага се също така срокът за написването на наредба за т.нар. диво къмпингуване да се удължи с половин година. Причината е, че тя се пише от четири министерства, не е готова, а трябваше да е до 16 януари тази година, т.е. преди повече от 10 дни.

Във въпросната наредба министрите на регионалното развитие, на туризма, на околната среда и на земеделието трябваше да са описали реда, по който любителите на палатки и кемпери ще могат да се разполагат в обособени за целта места, без да бъдат подлагани на непрекъснатите гонения на местните власти, както е сега. Изрично обаче се забраняват палатките на плажа, както и върху дюни.

От ГЕРБ настояват още в процеса по написаване на наредбата да участват и общините, на чиито територии ще се обособяват местата за "дивото къмпингуване".