"Ако си лишен от нещо, единственият ти изход е да го отречеш…"

"У нас никой не каза: „Вече сме свободна страна, ще трябва да създадем и свободни граждани“. Как би трябвало да се създаде нашето свободно гражданско общество? С култура! Чалгата го разгражда. Медиите също!"

Това казва в интервю за Клуб Z известният български режисьор Теди Москов. 

Защо хуморът в България продължава да се смята за нещо несериозно, може ли разбирането за смешното да се ползва за класово разделение, как би изглеждала „Улицата“ в „ерата Борисов“? Целият разговор с Теди Москов може да прочетете в новия брой на списание Клуб Z, който излиза на 15 февруари.

Г-н Москов, Кога политическите лилипути станаха по-големи от гражданина Гъливер?

- Бих казал, че големината им е еднаква. Гражданинът у нас мрази „великаните“. И бързо ги омита от хоризонта. Избира си сходни на ръст управници, които свойски да нарича „бай“ и да им говори на „ти“. А някои, останали в историята управляващи, освен че са им говорили на „Вие“, те самите са си говорили на „Вие“. „Ние току що се събудихме“ - сигурно е казвал Луи Четиринадесети в ранния следобед. Или: „Още сме гладни“, след като вече бил изял половин прасе. 

Политик, удобен за вечно критикарския дух на нашия гражданин е този, върху когото можеш да хвърлиш вината за всичко, което не ти се е получило в живота. Традицията да се персонализира вината иде още от комунистическата негативност към индивида.

Оттогава обичаме и да персонализираме властта - „бай Тошово време“! Склонни сме към диктатури. Иначе нямаше да предпочитаме термина „робство“ пред „владичество“.