Осем формации се шмугват в парламента след последния вот. Две ярко националистически – "Атака" и Партиотичен фронт, една, която мимикрира в каквото дойде – "България без цензура",  една съвсем новородена – АБВ, една илюзия за синьо – Реформаторският блок, и „големите“ - ГЕРБ, БСП и ДПС.

Най-купеният според наблюдатели вот роди имитация на разнообразие и вкара отново близо до властта отдавна копнеещи или забравили за нея. Възкръснаха политически трупове. Традиционни хамелеони отново смениха носията. Заложиха на популизъм и им се получи.

Повечето от изброените имаха две предизборни мантри – "вън ДПС от властта" и "долу Борисов от ръководството на държавата". Посланията бяха ясни. За едните Борисов и неговото правителство са охранили и отгледали модела #КОЙ. За другите Борисов е за затвора и когато и да влезе там, все ще е късно. Епитетите няма да ги споменавам, за да не отнеса някой съдебен иск.

И сега да погледнем от днешна дата.

В парламента е пълно с партии, които чудесно могат да бъдат опозиция на следващата власт. Няма нито една формация, която да управлява. Обикновен факт. Несъвместими програми правят опит да се вплетат една в друга с една единствена цел – хамелеоните да се докопат до властта. Борисов вече не е нежелан. Не е и „капут“. Даже съвсем си става за премиер. Всички го казват. А за ДПС – никой не иска ДПС. Но Борисов  е диалогичен – нямало да прави коалиция срещу никоя партия, защото бил страдал от същото. Изведнъж всички станаха добри, мъдри и сговорчиви.

Несъвместимите се завиват с транспарант „национална отговорност“ и ни плашат с Торбалан под формата на нови избори.  Всички, дори и най-непримиримите, редят в един глас апокалиптични заклинания за катастрофа в държавата, ако има нов избор.

Ни#KОЙ не иска избори.  

Между другото - поредната катастрофа. Когато миналата година гръмнаха протестите срещу Орешарски, същата мантра закрепи кабинета на #КОЙ. А някои, като днешният премиер Близнашки, искаха незабавна оставка и нови избори. Сега Близнашки пее в хора на националната катастрофа. И се нарежда до онези, които миналата година искаше да сваля с трясък. Без компромис. И без опасност от апокалипсис. Явно властта успива. И води до диалогичност. Другата дума за сговор и задкулисие.  

Кой е казал, че Реформаторите трябва да участват в кабинет? Кой е казал, че гласоподавателите им искат дружба с ГЕРБ? Същото се отнася и за искрените почитатели на Патриотичния фронт. Не си спомням в предизборните послания на едните и другите да фигурираше „национално-отговорното поведение – прегръдка с Борисов“. Ако го бяха казали преди изборите, сега щяха да си седят вкъщи. Следователно, вероятно мястото им е там.  Защото са излъгали и сега се опитват да ни вменят, че сме глупави и това, което наричаме Гол Цар, всъщност е Голямата политика.

Сега да погледнем ситуацията през обикновени житейски примери.

Много хора крепят неудовлетворяващи семейства, пълни с обиди и скандали, „заради децата“. После децата им казват, че е било по-добре да се разведат. И че е крайно време да си признаят истинската причина за отстояването на статуквото – реалното нежелание за промяна. И страх. 

Няма как да направиш нещо смислено с някой, който непрекъснато те нарича с най-нисши имена и ти показва, че не ти вярва, не те харесва и не те обича.  

И няма как политиката да е различна от живота. Само че последствията са за повече от един човек.

Ако я нямаше тая наркоманска жажда за власт при всички допълзяли до Народното събрание, нещата щяха да са много прости.

Като в белота. Всички казват пас, хвърлят картите и ново раздаване. Никой не обещава следващото да донесе „всичко коз“. Раздава се докато дойдат карти.  

А сега, ако има ново гласуване, нещата може и да станат по-нормални. Някои няма да влязат в парламента. Други може и да си увеличат процента. 

Най-важното – тези избори ще са без пари. Без пари под масата. Партиите тъкмо са се охарчили и сега няма от къде да извадят пачки за корупция на вота.

Това е всъщност така наречената от тях „национална катастрофа“. Да отидат на избори, без плащане.

Това е ужасът на партиите. Както за двойкаджиите да отидат на изпит без „пищов“.

И понеже не могат да кажат – нямаме пари за избори, ни казват – държавата ще фалира при следващи избори.

И някак пропускат да обяснят дали ще е по-малка катастрофа управление на Борисов, Цветанов, Радан, Москов, Кунева, Корман, Валери Симеонов, Каракачанов, Джамбазки, Слави Бинев, прикрит Бареков, мълчаливо съгласен Местан.  Добре ли звучи тази „национално отговорна комбинация“ от жадни за кресла, които, разбира се, ще похапнат власт единствено и само за наше добро.   

Да, бе.

Ще ги питам догодина, когато „изведнъж“ решат, че най-национално отговорно е да има нови избори, заедно с местните.  Ще ги питам какво ще се е променило тогава. Защо ще е по-удобно?

И отговорът ще е само един – понапълнихме партийните каси и сме готови за „агитация“.

Коментарът е от фейсбук профила на Миролюба Бенатова. Клуб Z го публикува с разрешение от автора.