Българското национално радио започва годината с дефицит от 5,5 млн. лв. Това е съобщил новият генерален директор на радиото Андон Балтаков в обръщение към работещите в обществената медия, информират от БНР. 

По думите му недостигът е в резултат от драстичното увеличение на разходите за авторски и сродни права, заради подписания още през 2017 г. договор с дружествата "Профон" и "Музикаутор". Само за две години - от 2017г. до 2019 г. БНР е изплатило 2,4 млн. лв. повече спрямо предходния действащ договор. 

Освен това - увеличена е и издръжката на радиото за комунални и външни услуги. Това пък било в резултат на повишението на общото ниво на енергийните стоки и административните цени - топлоенергия, газоснабдяване, водоснабдяване, транспортни горива. 

Увеличението на трансфера от държавния бюджет обаче, според директора, не е достатъчно да покрие дупките, защото то е целево и отива само за разходи за персонал, но не и в частта на текущите разходи. 

Проблем било и неотчитането през последните десет години на средногодишната инфлация. Заради този пропуск не е индексиран и бюджетният трансфер за издръжката на радиото. 

Балтаков обаче е бил категоричен пред служителите, че заплати в БНР няма да се намаляват, не се предвиждали и съкращения. Той е обяснил, че ръководството започва сериозна преоценка на различните разходни пера, за да оптимизира разходите. 

"В рамките на следващите 6 месеца ще въведем нова система, която да гарантира справедливо заплащане в цялата система на БНР", допълнил Балтаков.

Припомняме, че според Закона за държавния бюджет за 2020 година субсидията за радиото е в размер на 54 млн. лв., като в нея влизат и капиталовите разходи на медията. 

Темата за дефицитите в двете национални медии - БНР и БНТ, беше повдигната още през май миналата година, когато ресорният синдикат написа официално писмо до премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов, в което обясняваше проблемите. 

Към момента законът все още позволява на двете национални медии да се финансират и през реклами, освен през държавната субсидия. Специално за БНР парите от допълнителна реклама се равняват на около 1,5 млн. лв. на година. 

Новото ръководство обаче е склонно да се откаже от възможността да продава ефирно време срещу реклами. Вместо това обаче то иска тези пари да бъдат калкулирани в годишния бюджет на радиото. 

Предполага се, че стъпката ще намери подкрепа в лицето на Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори и частните търговски радиа. Те отдавна смятат, че бидейки на издръжка на държавния бюджет - БНР не трябва да се финансира и през реклами.