Article_top

Работници и служители от страни от ЕС, които работят в Германия, вече ще получават същите надници и добавки, каквито получават и германските граждани. Това реши Бундестагът в сряда. Защо се наложи тази законова промяна и какви са проблемите на работниците от други страни от ЕС в Германия?

С поправката Германия хармонизира законодателството си с препоръките на ЕС за заплащането на труда на командированите лица. Така от една страна европейските граждани ще бъдат защитени от измами със заплащането и експлоатация, от друга страна германските работници пък ще бъдат защитени от дъмпинга на по-евтината работна ръка.

Страните от Източна Европа дълго време се съпротивляваха срещу европейската резолюция, която бе приета през 2018 година, тъй като се опасяват от липсата на конкурентноспособност на пазара на труда. С новия закон фирмите са длъжни да плащат на всички свои служители не само минималната надница, а и договорените с профсъюзите в съответния бранш добавки, премии, добавки за нощен, извънреден и труд по празниците, както и да заплащат всеки час извън работното време. Длъжни са да плащат и сумите, които германските им колеги получават за опасен труд, работа в замърсена среда или труд, както и за добитата и използвана в трудовия процес квалификация.

Законът ще се отрази сериозно на трудовия пазар не само в Германия, но и във всички източноевропейски страни, които печелят търгове в Германия като подфирми и работят с хора от страната си. Той засяга най-вече строителството, но и грижите за възрастни и болни хора, селскостопанския труд, туристическите услуги, кланиците. В тези браншове работят предимно източноевропейци, които са назначени като служители на подфирми и не рядко дори не получават заплатите си, ако някоя от фирмите във веригата реши да обяви фалит.

Според статистиката в Германия годишно досега са пристигали над 400 000 души като командировани лица, които са на договор към фирми със седалища в други европейски членки.

200 000 от тях са строители. Към тях се прибавят и онези работници, които подписват договори с европейски фирми, регистрирани в Германия. Така хората от страни от ЕС по строежите стават една голяма част от общо 890-те хиляди заети директно в този бранш в страната.

По принцип не е необичайно или икономически нелогично в строителството да се работи с подизпълнители, това дори е необходимо, за да се осигури бърз и качествен строеж.

Но именно възможността за предаване на поръчката на подфирми създава и множество порочни практики, които често завършват с неплатени данъци от фирмата и неплатени заплати на работниците по скелетата.

Параден пример за това е строежът на най-луксозния мол в Берлин – Mall of Berlin. Сградата в самия център на германската столица бе построена преди няколко години и в нея се помещават магазини на най-луксозните марки дрехи, козметика и техника.

Генералното предприятие, което спечели поръчката и изпълни строежа – FCL, обаче обяви фалит точно след завършване на сградата. Списъкът с фирми и лица, на които дължи пари, е огромен, а в самия му край са работниците. Този списък онагледява и проблема, който Германия се опитва да пребори с новия закон.

В него са изброени десетки подфирми – от почистването, през охраната, до бетонобъркачите, фирмите, които изнасят строителния боклук, противопожарните инсталации, кранистите, градинските работници и дизайнерите и т. н. Такава дълга верига от подфирми прави замитането на следите и отговорността лесни. Всеки се опитва да прехвърли отговорността за заплащането на другите, всеки отрича да е главен работодател, неколцина обявяват също фалит, други пък имат договор, който ги освобождава от носене на отговорност извън личната. Колкото повече фирми от различни държави са заети в един проект, толкова повече възможности се отварят за избягване на плащането на данъци и измами със социалните осигуровки и плащането на надниците на работниците.

Ето кои са най-разпространените трикове:

  1. Фалшиво самонаемане

На строежа на мола са заети основно румънски строители. Те трябвало да получат нормални трудови договори, но всеки ден им казвали: „Елате утре за договора, сега си свършете работата на скелето.“ Успоредно с това ги задължили да си направят еднолични фирми и да работят като предприемачи, а не като обикновени строителни работници. Това е класика в строителния бранш. Така реалният работодател се освобождава от задължението да осигурява работниците си. Данъците също са си за тяхна сметка и те трябва да ги плащат от надника, без работодателят да участва в тези процеси.

Порочна практика има и в кланиците, където също работят много източноевропейци – често българи. Те са с временни договори за извършване на еднократна услуга, които също оставят целия разход по социални и здравни застраховки за тях.

2.  Псевдокомандировани

Такива са много работници, които подписват договор за работа в Германия с фирма в родината си. Това е сред най-разпространените практики в България, например. Плаща се в най-добрия случай минималната надница за Германия, а социалните застраховки работодателят плаща евентуално в родината, а не в Германия. Което лишава работниците от възможност за пари за безработица, обезщетение.

  1. Верижно командироване

По закон командированото лице може да работи максимум година в Германия. Ако остане по-дълго, трябва да има основание за това, одобрено от агенцията по труда. Целта е да се избегне възможността чужденци да работят в Германия за заплати като в родината си, които често са десетократно по-ниски.  Но фирмите преназначават работниците на уж нови длъжности с нови задължения  и така командировката започва да тече отначало. Работниците продължават да вършат обаче старите си задължения.

  1. Занижаване на квалификацията

Например в строителството квалифицираните работници получават 15 евро на час, а общите работници – 12. Фирмите обаче водят на документи всички назначени чужденци като общи работници, независимо, че те правят и ел.инсталации или друга квалифицирана работа. В най-добрия случай разликата се плаща на ръка, но без удръжките.

  1. Жилище и храна се вписват като част от заплатата

Често наетите от България или други по-бедни страни от ЕС биват назначавани на договори, обещаващи им определена сума пари плюс жилище. Такива условия са приели и румънските строители на мола в Берлин. Накрая на място работникът вижда, че е настанен в стая с още дузина колеги, като не рядко се налага дори да дели един креват с някого, като го ползват, докато единият почива, а другият е на смяна. Румънските строители, които се обърнаха към съда и оттам станаха ясни всички подробности в техния случай, са били настанени по 16 души в три стаи. Цените на тези жилища са многократно завишени и работодателят си удържа разхода от заплатата на работника.

  1. Измами с работното време

Работниците се назначават уж на непълен работен ден, но де факто работят по осем часа и повече. Всъщност в строителството, в кланиците или в грижите за възрастни хора де факто никой не работи на непълен работен ден.

  1. Забавяне на заплати

Това се случва най-често в кланиците и по строежите. Заплатата се плаща не на първо, а на 15-о число на следващия месец, но част от работниците вече са си тръгнали, ако договорът им е приключил и така и не получават парите си.

  1. Обаждане в митницата

Това е най-бруталната измама. Парите на работниците се бавят няколко месеца и когато положението стане нетърпимо, работодателят се обажда на властите, че са нелегални, идват от митницата и ги арестуват. Това беше честа практика, когато българите още нямаха свободен достъп до пазара на труда в ЕС. В Германия митническите власти се занимават и с измами със социални осигуровк и инелегален труд. Те имат право да правят изненадващи проверки в обекти и дори по магистралите, да арестуват и да конфискуват.

 

Работници и служители от страни от ЕС, които работят в Германия, вече ще получават същите надници и добавки, каквито получават и германските граждани. Това реши Бундестагът в сряда. Защо се наложи тази законова промяна и какви са проблемите на работниците от други страни от ЕС в Германия?

С поправката Германия хармонизира законодателството си с препоръките на ЕС за заплащането на труда на командированите лица. Така от една страна европейските граждани ще бъдат защитени от измами със заплащането и експлоатация, от друга страна германските работници пък ще бъдат защитени от дъмпинга на по-евтината работна ръка.

Страните от Източна Европа дълго време се съпротивляваха срещу европейската резолюция, която бе приета през 2018 година, тъй като се опасяват от липсата на конкурентноспособност на пазара на труда. С новия закон фирмите са длъжни да плащат на всички свои служители не само минималната надница, а и договорените с профсъюзите в съответния бранш добавки, премии, добавки за нощен, извънреден и труд по празниците, както и да заплащат всеки час извън работното време. Длъжни са да плащат и сумите, които германските им колеги получават за опасен труд, работа в замърсена среда или труд, както и за добитата и използвана в трудовия процес квалификация.

Законът ще се отрази сериозно на трудовия пазар не само в Германия, но и във всички източноевропейски страни, които печелят търгове в Германия като подфирми и работят с хора от страната си. Той засяга най-вече строителството, но и грижите за възрастни и болни хора, селскостопанския труд, туристическите услуги, кланиците. В тези браншове работят предимно източноевропейци, които са назначени като служители на подфирми и не рядко дори не получават заплатите си, ако някоя от фирмите във веригата реши да обяви фалит.

Според статистиката в Германия годишно досега са пристигали над 400 000 души като командировани лица, които са на договор към фирми със седалища в други европейски членки.

200 000 от тях са строители. Към тях се прибавят и онези работници, които подписват договори с европейски фирми, регистрирани в Германия. Така хората от страни от ЕС по строежите стават една голяма част от общо 890-те хиляди заети директно в този бранш в страната.

По принцип не е необичайно или икономически нелогично в строителството да се работи с подизпълнители, това дори е необходимо, за да се осигури бърз и качествен строеж.

Но именно възможността за предаване на поръчката на подфирми създава и множество порочни практики, които често завършват с неплатени данъци от фирмата и неплатени заплати на работниците по скелетата.

Параден пример за това е строежът на най-луксозния мол в Берлин – Mall of Berlin. Сградата в самия център на германската столица бе построена преди няколко години и в нея се помещават магазини на най-луксозните марки дрехи, козметика и техника.

Генералното предприятие, което спечели поръчката и изпълни строежа – FCL, обаче обяви фалит точно след завършване на сградата. Списъкът с фирми и лица, на които дължи пари, е огромен, а в самия му край са работниците. Този списък онагледява и проблема, който Германия се опитва да пребори с новия закон.

В него са изброени десетки подфирми – от почистването, през охраната, до бетонобъркачите, фирмите, които изнасят строителния боклук, противопожарните инсталации, кранистите, градинските работници и дизайнерите и т. н. Такава дълга верига от подфирми прави замитането на следите и отговорността лесни. Всеки се опитва да прехвърли отговорността за заплащането на другите, всеки отрича да е главен работодател, неколцина обявяват също фалит, други пък имат договор, който ги освобождава от носене на отговорност извън личната. Колкото повече фирми от различни държави са заети в един проект, толкова повече възможности се отварят за избягване на плащането на данъци и измами със социалните осигуровки и плащането на надниците на работниците.

Ето кои са най-разпространените трикове:

  1. Фалшиво самонаемане

На строежа на мола са заети основно румънски строители. Те трябвало да получат нормални трудови договори, но всеки ден им казвали: „Елате утре за договора, сега си свършете работата на скелето.“ Успоредно с това ги задължили да си направят еднолични фирми и да работят като предприемачи, а не като обикновени строителни работници. Това е класика в строителния бранш. Така реалният работодател се освобождава от задължението да осигурява работниците си. Данъците също са си за тяхна сметка и те трябва да ги плащат от надника, без работодателят да участва в тези процеси.

Порочна практика има и в кланиците, където също работят много източноевропейци – често българи. Те са с временни договори за извършване на еднократна услуга, които също оставят целия разход по социални и здравни застраховки за тях.

2.  Псевдокомандировани

Такива са много работници, които подписват договор за работа в Германия с фирма в родината си. Това е сред най-разпространените практики в България, например. Плаща се в най-добрия случай минималната надница за Германия, а социалните застраховки работодателят плаща евентуално в родината, а не в Германия. Което лишава работниците от възможност за пари за безработица, обезщетение.

  1. Верижно командироване

По закон командированото лице може да работи максимум година в Германия. Ако остане по-дълго, трябва да има основание за това, одобрено от агенцията по труда. Целта е да се избегне възможността чужденци да работят в Германия за заплати като в родината си, които често са десетократно по-ниски.  Но фирмите преназначават работниците на уж нови длъжности с нови задължения  и така командировката започва да тече отначало. Работниците продължават да вършат обаче старите си задължения.

  1. Занижаване на квалификацията

Например в строителството квалифицираните работници получават 15 евро на час, а общите работници – 12. Фирмите обаче водят на документи всички назначени чужденци като общи работници, независимо, че те правят и ел.инсталации или друга квалифицирана работа. В най-добрия случай разликата се плаща на ръка, но без удръжките.

  1. Жилище и храна се вписват като част от заплатата

Често наетите от България или други по-бедни страни от ЕС биват назначавани на договори, обещаващи им определена сума пари плюс жилище. Такива условия са приели и румънските строители на мола в Берлин. Накрая на място работникът вижда, че е настанен в стая с още дузина колеги, като не рядко се налага дори да дели един креват с някого, като го ползват, докато единият почива, а другият е на смяна. Румънските строители, които се обърнаха към съда и оттам станаха ясни всички подробности в техния случай, са били настанени по 16 души в три стаи. Цените на тези жилища са многократно завишени и работодателят си удържа разхода от заплатата на работника.

  1. Измами с работното време

Работниците се назначават уж на непълен работен ден, но де факто работят по осем часа и повече. Всъщност в строителството, в кланиците или в грижите за възрастни хора де факто никой не работи на непълен работен ден.

  1. Забавяне на заплати

Това се случва най-често в кланиците и по строежите. Заплатата се плаща не на първо, а на 15-о число на следващия месец, но част от работниците вече са си тръгнали, ако договорът им е приключил и така и не получават парите си.

  1. Обаждане в митницата

Това е най-бруталната измама. Парите на работниците се бавят няколко месеца и когато положението стане нетърпимо, работодателят се обажда на властите, че са нелегални, идват от митницата и ги арестуват. Това беше честа практика, когато българите още нямаха свободен достъп до пазара на труда в ЕС. В Германия митническите власти се занимават и с измами със социални осигуровк и инелегален труд. Те имат право да правят изненадващи проверки в обекти и дори по магистралите, да арестуват и да конфискуват.

Коментари

Защото бачкането на германеца се взима от некадърници от източна

Европа, които подбиват цената на труда му, докато ползват облаги, които са направени с неговите данъци.

Или ще има една, федерална Европа с разлики в доходите, които се определят от пазара в рамките на единна данъчна и осигурителна система, или тарикатите ще се възползват, а тези, които плащат ще намразват "обединена Европа" повече и повече.

Среден път няма.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Страх ли ви е от новия коронавирус SARS-CoV-2?