Франция се чувства уязвена. Или по-скоро част от Франция: политическата Франция, Франция на Париж, Франция на традиционните медии.

За първи път в модерната история на страната политик подава оставка, защото сексуалният му живот - неговия личен сексуален живот, основан на взаимно съгласие - беше публично изложен на показ. В този случай съвсем буквално изложен на показ.

Бенжамен Гриво, кандидатът на партията на президента Макрон за кмет на Париж на местните избори следващия месец, се оттегли от предизборната надпревара миналия петък. Заради видео, в което се вижда как той мастурбира и което той е пратил на 27-годишна жена преди две години. Клипът беше пуснат онлайн.

Политиците и коментаторите от целия политически спектър - от крайно ляво до крайно дясно - побесняха - не заради поведението на Гриво, а заради публикуването на видеото, както и защото заради него политикът трябваше да се оттегли.

Те се оплакаха и че спокойното и лежерно отношение, което Франция имаше към сексуалния живот на политиците си, се измества от жестоките "сгащих те" правила на социалните медии и интернет.

Френският обществен живот "се американизира", казаха те. Границата между политиката и секса, публичното и частното, е изчезнала. На карта е поставено бъдещето на френската демокрация. 

Себастиен Шену от крайнодесния Национален сбор обясни: "Не избираме светец, а кмет на Париж".

Ришар Феран, председател на Националното събрание, приятел на Гриво и едно от лицата на партията на Макрон, добави: "Всеки има право на "тайната си градина" - за личните му мисли и действия. Да не бъркаме прозрачност с воайорство, крачка към някаква сексуална инквизиция".

След 23 години във Франция, признавам, че съм объркан. Мислех, че разбирам Франция доста добре, осъзнавам обаче, че не е така.

Реакциите на аферата "Гриво" или "Мастургейт" ми се струват едновременно предсказуеми, разбираеми и абсурдни.

Нахлуването в личния живот на отделни граждани е нещо лошо и често грубо. Трябва ви само да хвърлите поглед на британските таблоиди, за да разберете колко погрешно и жестоко може да бъде. Но дали по същия начин е грешно да обсъждаме личния живот и лицемерието на публичните фигури?

Гриво, женен с три деца, парадираше по време на кампанията си с щастливото си семейство и консервативните си ценности. Бившият президент Жак Ширак, както и много други френски политици консерватори, са виновни за подобни двойни стандарти в миналото.

Пьотр Павленски.

Може би по-точното е, че това не е просто извънбрачна афера. Гриво е изпратил на млада жена, по това време студентка по право, видео, в което мастурбира. По това време през май 2018 г. той е министър и основен говорител на правителството. Така, според мен, се разкрива нещо важно за характера на Гриво, за неговата зрялост и доколко е подходящ за поста. Според повечето френски коментатори това е закостеняло и превзето англосаксонско разбиране.

Мнение, което сякаш най-много наподобява на критика, беше изразено от Ерве Гатаньо, редактор в "Le Journal du Dimanche". Той духовито написа, че Гриво е "безотговорен, но не виновен".

Историята допълнително се усложнява от особената сага около публикуването на видеото онлайн. Жената, на която през май 2018 г. Гриво праща клипа, Александра дьо Тадео, вече е адвокат. Освен това е и крайнолява политическа активистка, както и нейният нов любовник, руският дисидент, анархист и пърформанс артист Пьотр Павленски. Преди време той закова скротума си към Червения площад. Точно Павленски, който сега симпатизира на движението на "жълтите жилетки", публикува онлайн видеото миналата седмица, след като не успя да събуди интереса към него на френския разследващ сайт "Mediapart". От сатиричния седмичник "Le Canard Enchainé",  подобно на "Mediapart", също отказват да се занимават с разкрития от личен, сексуален характер.

Гриво праща клипа на Дьо Тадео преди две години като използва приложение, което би трябвало да го унищожи след няколко минути. Вместо това видеото някакси е записано или възстановено. Дали това е дълго планиран политически удар? Това не е ясно. За мен не е вероятно. Защо да държат заснетото толкова дълго?

Независимо дали е било дълго планирано, или не, ясно е, че видеото е част от войната срещу Макрон и неговите съмишленици, която се води без прекъсване в интернет - и от крайнолявото, и от крайнодясното. Други амуниции, използвани в тази война, включват изопачено представяне и тежки лъжи за политиките на Макрон - както и безпочвени слухове за личния живот на самия президент.

В това отношение страховете на френските традиционни медии са оправдани. Действията на Дьо Тадео и Павленски са част от нарочна атака срещу представителната демокрация - последователен опит да се омаскарят всички системни политици и традиционни медии.

Но оневинява ли това Гриво? За закостенелия англосаксонец в мен неговото поведение е още по-глупаво и неприемливо.

Във всеки случай гневните писъци, че е нарушено френското законодателство и табуто върху личния живот, са сами по себе си лицемерни. Лъскавите френски списания нарушават личното пространство на чуждестранни кралски особи, както и на собствени и чужди знаменитости от шоу бизнеса, всяка седмица и плащат скромните глоби като част от техния бизнес модел. Никой не протестира особено.

По мои собствени наблюдения французите извън вихрушката на Париж не са така ентусиазирани, както вътрешните хора, по отношение на имунитета върху личния живот на политиците. В началото движението на "жълтите жилетки" беше мотивирано донякъде и от зловещи фантазии за оргии, финансирани от данъкоплатците - симптоматично за по-общото усещане, че се спестява цялата истина.

Аферата на Доминик Строс-Кан през 2012 г. би трябвало да е сложила край веднъж и завинаги на разбирането, че своеволното сексуално поведение на френските политици мъже може да е обект на клюки, но не и на обществена загриженост. Репутацията на ДСК като мъж, който стига до крайности в отношенията си с жените, беше добре известна. Никой обаче не пишеше за това с едно достойно за уважение (или във френските очи за презрение) изключение.

Подобен имунитет не може повече да съществува в ерата на интернет. Френското законодателство и медиите със самоограничителните им правила може да продължат да държат сексуалния живот на политиците далеч от традиционните публикации и платформи. Но да се разпростре това ограничение до по-тъмните части на Мрежата не е възможно.

Урокът за френските политици от проблемите на Грибо е по-деликатен, отколкото изглежда. Ако френският политик "просто" беше имал връзка по взаимно съгласие с 27-годишна студентка, историята щеше да бъде чудо за един ден. Различното в случая е в записаното видео.

Френските политици не трябва да се държат като светци. Но трябва и да се опитват да избягват да се държат като най-големите идиоти сред тийнейджърите.

Коментарът е публикуван в "Политико". Джон Личфийлд е бивш международен редактор на "Индипендънт" и е бил кореспондент на вестника в Париж в продължение на 20 години.