Петък, 21 януари, парламентарен ден.

Румен Гечев от БСП се качва на трибуната и директно обвинява правителството, НСИ и БНБ в надписване на данните за растежа на брутния вътрешен продукт на България. Думите му са шокиращи, защото България подава тези данни към европейските си партньори - Евростат, Европейската комисия, Европейската централна банка, както и Банката за международни разплащания в Базел. На база на растежа на БВП се определя и държавният бюджет. 

В продължение на дни никой от правителството и/или ресорните агенции не даваше никаква информация по темата. Мълчанието беше пълно. Клуб Z зададе въпроси на НСИ още вчера - оттам ни казаха, че работят по случая, но не могат да кажат нищо официално. 

Становище обаче дойде днес. В един глас Агенция "Митници" и НСИ обявиха, че данни не са манипулирани, а са използвани добросъвестно. Обясняват и причините за несъответствията. 

За какво става дума? 

БСП получава последната справка за търговското салдо на България за 2019 г. Там се забелязват малко странни данни - през цялата година износът на страната расте, което е нормално, имайки предвид положителната икономическа тенденция от последните години. Впечатление обаче прави спадът на вноса в една конкретна категория - "Минерални горива, масла и подобни продукти". Там е отчетен спад на вноса с близо 3 млрд. евро.

Статистиката е предоставена от Националния статистически институт. Според левицата става дума за неосчетоводен внос, който "помпа" статистически износа. Оттам се получава и генериране на търговски излишък, който повдига растежа на БВП. 

Клуб Z реши да провери данните на НСИ. За изненада или не те показват шокираща динамика, що се отнася до вноса на продукти от категория "Минерални горива, масла и подобни продукти". Данните на БСП се потвърждават - вносът е спаднал с около 3 млрд. евро. 

Ограденото поле показва движението на вноса на нефт и подобни продукти през последните години. Последната стойност е за 2019 г. Преди нея - тази за 2018 г. и т.н. за всички предходни години.

Внимателно преглеждане на данните показва, че този спад се дължи изцяло на една подкатегория - "Нефт и всякакви рафинирани нефтопродукти". В нетно изражение намалението е от 6,5 млрд. евро през 2018 г. до 3,5 млрд. евро за миналата година. Изчисленията на икономистите от ekipbg.com показват, че това е практически спад с цели 46%. Абсолютен рекорд в статистическите данни. 

Къде е логиката? 

Или просто защо е странно? Просто казано - защото няма причина за такова намаление на числата.

Елементарната пазарна логика казва, че спад на вноса на нефт може да имаме при няколко хипотези. Първата - при сериозно стагниране на икономиката. Такова обаче в България няма, напротив - отчитат се все по-добри данни.

Втора - при сериозно намаление на вътрешното потребление. Такова отново няма. Напротив - всички статистики, включително тези на Евростат и НСИ, показват, че основният икономически растеж се дължи на вътрешното потребление в страната.

Трета хипотеза - фундаментална динамика в цените на петрола. Сериозен срив обаче не откриваме през нито едно тримесечие на миналата година. 

Другият вариант е България да има огромни запаси на нефт и да не се налага допълнителен годишен внос. Според Гечев обаче такива запаси в такива количества не съществуват.

Така стигаме и до въпросителните.

На какво се дължи резкият спад? Има ли обективни икономически фактори зад него, или това е обикновена статистическа грешка?

Грешката

Всяка година БНБ изготвя и една друга статистика, основана на данните на НСИ. Тя се казва "грешки и пропуски", която би трябвало да отчита евентуални недоглеждания, преди да е излязла официалната и окончателна статистика. Поглеждайки към нея, отново откриваме шокиращо число - за 2019 г. възможната грешка е изчислена на 3,34 млрд. лв. Своеобразен рекорд, който чисто информативно е около 6% от БВП. За сравнение - през 2018 г. БНБ е записала възможни отклонения от малко под 400 млн. лв. 

Отново проверка на икономистите на ekipbg.com показва, че единственият случай, в който тази категория е отбелязвала стойности, близки до тези за миналата година, е бил през 2008 г.

Днес следобед БНБ обясни пред Клуб Z какво и как се включва в графата. 

Според централната банка тази графа съществува в представянето на платежния баланс, защото системата за набиране на данни не е затворена, а представлява комбинация от различни източници на информация, постъпващи с различна честота, периодичност и обхват.

Колебанията в графата пък се дължат на ревизии на данните за дебита и кредита по текущата сметка и на "усъвършенстванена методология за компилиране на отделните статии на платежния баланс и съществуването на обективни ограничения при събиране на информацията по отделни статии на баланса".

Оттам отново ни припомниха, че месечните данни са предварителни и подлежат на ревизии. 

Въпреки това не получихме отговор на какво се дължи рекордното число в графата.

В същото време съвпаденията стават прекалено много. 

Внос от трети страни и мястото на Русия

България традиционно внася огромната част от своя нефт от Руската федерация. Поглеждайки разбивката на НСИ за вноса от трети страни, виждаме, че вносът от Русия спада с цели 33% за 2019 г., сравнен с този за предходната година. Това е огромен процент, който не би могъл да се обясни с пазарна и икономическа логика. 

Данните за вноса от трети страни - ясно се вижда, че импортът от Руската федерация бележи спад от 33% на годишна база.

Така, нямайки никакво конкретно обяснение от властите, се налагат няколко нови хипотези, откриват се и нови проблеми - на данъчно ниво. Ако статистиката на НСИ е вярна, това означава, че отговори на какво се дължи спадът дължат от финансовото министерство.

Ако обаче това е грешка - умишлена или не, възниква друг въпрос. При хипотезата, че количества нефт са влезли, но не са отбелязани от държавната статистика, се питаме: кой и как следи за продажбата на този нефт и за изплатените след това на фиска средства. Основният вносител на нефт в страната е "Лукойл". Компанията, която стана известна с това, че от години не плаща никакви данъци в хазната и винаги излиза на загуба. Факт, който беше признат от финансовия министър по време на последното заседание на бюджетната комисия към парламента. Той обясни, че НАП е отписала данъчни задължения на петролни компании в размер на стотици милиони, без обаче да назове конкретни фирми. 

Съществува обаче и още една хипотеза. Преди 2019 г. "Лукойл" да е внасяла горивата си на силно завишени цени. Сега този проблем да е оправен и изведнъж статистиката да изглежда изкривена, а данните да са верни. Това обаче означава, че властите не са направили нищо по въпроса в продължение на години. Фискът е ощетен с милиарди, а някой е решил, че това не може да продължава. Отговорност обаче дали ще се търси от някого? 

Всички тези хипотези обаче бяха опровергани от двете отговорни ведомства.

Какво казват от НСИ и Агенция "Митници"?

Накратко - проблем няма, има разминаване във времето на подаване на декларациите. 

"Във връзка с новото съюзно митническо законодателство от януари 2019 г. вносителите на определени борсови стоки, включително нефтопродукти, подават два вида митнически декларации – опростена и допълнителна. Разликата във времето на подаване на двете декларации е над месец (а понякога и повече), като НСИ използва само окончателните данни. Това означава, че внос, осъществен например в края на май, ще бъде отчетен статистически окончателно през юли", пишат от двете ведомства. 

Оттам твърдят, че за нуждите на статистиката НСИ изтегля данни от информационната система на Агенция "Митници". Поради разминаването в графика на НСИ (изтеглянето се извършва до 28 дни след края на периода) с този на АМ в тези масиви не се съдържат данните от допълнителните декларации. Данните за всички тримесечия се ревизират едва след края на годината. Това е и причината за разликите във вноса в тримесечната статистика за БВП, казват ресорните агенции. 

Предварителните данни за БВП пък щели да бъдат публикувани на 5 март. Окончателните - на 19 октомври. 

Въпреки че обяснение е намерено след неколкодневно мълчание - двете агенции казват, че ще обсъждат допълнително технологията на обмен на данните между двете институции, за да оптимизират процеса. 

От отговорите им обаче не става ясно каква е разликата между двете декларации - опростената и допълнителната. Ако приемем тезата, че разминаване във времето на подаването има, то тогава остава въпросът: какво е записано в първата - опростена декларация. Единственият начин разминаването да достига такива големи суми е, ако там не са записани никакви конкретни числа за вноса. 

Въпреки това отговорите дават и вероятния отговор на стойностите в графата "грешки и пропуски". Ако БНБ са знаели са забавянето в отчитането на данните, са имплементирали данните за вноса в грешките с идеята да го поправят при окончателните данни.

Ще има ли ревизия на растежа? 

От отговорите на НСИ и Агенция "Митници" става ясно, че... нищо не е ясно. Към този момент все още не знаем дали има фундаментален спад във вноса на нефтени продукти. Дисбалансите засега не са поправени. 

От БНБ заявиха пред Клуб Z, че месечни данни за платежния баланс, включително за текущата му сметка, са предварителни и подлежат на няколко ревизии преди публикуването на окончателните данни. Растежът на БВП е обявен на 3,3% официално. Според Румен Гечев реална актуализация на данните би довела до растеж от под 1%, което ще ни нареди на едно от последните места в ЕС. 

До момента на точните числа обаче съмненията остават. Най-вече заради това, че отново никой отговорен фактор не обясни навременно и ясно промените. Ако всичко се дължи на малка промяна в регламентите и няма грешка, нито манипулация, проблемът можеше да бъде решен с едно бързо съобщение или моментален отговор на властта. Въпреки това на ведомствата има отне 5 дни да "измислят" отговора и през цялото време твърдяха, че работят по темата.