На 6 март сутринта пет медицински сестри трябваше да стигнат до отчаян опит след нощна блокада на зала в бившия Партиен дом, за да бъдат чути. Една от тях стоя близо час на перваза на прозореца на сградата, убеждавана по телефона на живо в телевизионния ефир от водещ на сутрешен блок да слезе на безопасно отстояние. Тя беше заобиколена от служители на Националната служба за охрана (НСО) и лично техния началник - ген. Красимир Станчев. На тези, които са гледали на живо, вероятно им е изглеждало като на филм. Но, по дяволите, беше много истинско. 

И е показателно до каква неадекватност сме изправени като общество да решаваме кълбото от проблеми, в които сами сме се оплели. За по-малко от час този кризисен случай описа отново наяве политическата неадекватност, невъзможността на отговорни институции да действат адекватно в извънредна ситуация, а дори и искрената сензационност на медиите в случая. 

Цяла година управляващите баламосват протестиращите сестри, че ще има увеличение на заплатите им в здравната система. Цялата 2019 г. мина под знака на протестите на медицинските сестри като лично премиерът Бойко Борисов на няколко пъти се среща с тях, бяха отпускани на няколко транша - първо 30 млн. лв., а след това 50 млн. лв, за увеличение на тяхното заплащане.  

За да дойде септември, когато премиерът Борисов каза: „Ние сме ги пратили тези пари! И аз искам двойно, кой не иска двойно?! Ние влагаме милиарди в инвестиции!

Вчера съм се карал на Ананиев къде са 50-те милиона, които дадохме ?! Те не са 50 милиона, а са 86 милиона! Ананиев да се оправдава.“

На 17 октомври протестиращите медицински сестри се барикадират в кабинета на здравния министър. Вече е станало известно, че обещаните 50 млн. лв. всъщност са били намалени тихомълком на 6 млн. лв. И това е станало на 9 май. Сестрите отново излизат на палатков лагер пред Министерския съвет. Настояват не само за увеличение на заплатите им от 950 лв., но и нормирано работно време. Някои от тях работят на 24-, 36-, 48-часови смени. И въпреки многократни срещи, преговори, нови рамкови договори, техните искания така и не се изпълняват. 

Така дойде и поредната барикада в сградата на бившия Партиен дом, където на редовното заседание на парламентарната здравна комисия, протестиращите сестри са очаквали да дойде министър Кирил Ананиев. Заседанието продължило пет минути по думите на протестиращата Мая Илиева. „Министър Ананиев го нямаше, половината от депутатите ги нямаше и ние побесняхме. Ние пет дни стоим на палатки пред МС, а за тях бяхме невидими“, обясни тя. 

И за да станат „видими“, трябваше да бъде предизвикана кризисната ситуация с излизането на една от тях на перваза на прозореца на сградата на бившия Партиен дом. Или както сама посочи Бойка Анастасова - решила да излезе на перваза, защото охраната не допуснала камерите на медиите в сградата при тях. 

Случаят предизвика суматоха от версии и коментари защо се стигна до тази ситуация. Разбира се, управляващите видяха провокация, независимо, че са част от проблем. Шефката на парламентарната група на ГЕРБ Даниел Дариткова обвини НСО. По думите й било рисково служителите на службата да оставят „жена с нестабилно психологическо състояние на прозореца“ и двама от тях да не могат да се справят със ситуацията. Защо Дариткова не беше при протестиращите сестри? Ако министър Ананиев е бил зает, той няма ли заместници? Управляващите знаят, че цяла нощ петте жени за прекарали в залата на Партийния дом. Каква е тази откровена политическа арогантност и липса на елементарна дипломация?

Но защо НСО беше оставена сама в тази ситуация? Ген. Красимир Станчев разказа, че помолил за съдействие МВР. „Очаквах по-качествени психолози. В крайна сметка не искахме да нагнетяваме повече това положение.“, каза той. На място са били изпратени още в четвъртък трима психолози на МВР. Какво означава да са „по-качествени“? Какво са правели тримата психолози цяла нощ?

Имаше ли излишна медийна сензация?

Протест. Човек в момент на отчаяние се самозапалва. Вие сте с журналист с камера. Трябва незабавно да решите - да му помогнете или да вдигнете камерата и да снимате. Този казус е азбучен за факултети по журналистика. И няма правилен отговор. Защото медиите трябва да отразяват това, което се случва, но в същото време журналистите трябва да бъдат и човеци.

Една крачка е достатъчна, за да влезем в температурната динамика на сензация. Щеше ли протестираща сестра да получи такова медийно отразяване, ако не отиде на ръба? Работа ли е на един журналист да се прави на психолог и да преговоря в такава ситуация? Водят ли се преговори с човек в риск в ефир, пред огромна тв публика? Трябва ли медията да навива още винта на драмата?

Какво значи текстът на етичния кодекс на българските медии: „Ще се въздържаме от възхваляващо или придаващо излишна сензационност отразяване на престъпления, насилие и жестокост.“ Може ли този случай да предизвика други афектирани хора в знак на отчаяние и търсене на внимание да застрашат своята физическа сигурност?

Отговорите може да намери всеки сам.

Случаят с протеста "от ръба" показа, че управляващите подцениха протеста на медицинските сестри. Дали от високомерие, дали защото не виждат друг полезен ход. Но всичко се пише на сметката. Ще дойде ден да й се тегли чертата.