По-лесен достъп на малките фирми до обществени поръчки чрез понижаване на изискванията в търговете; държавната администрация също да бъде съкратена - по подобие на служителите в частния сектор; незабавно изплащане от страна на държавата на всичките й задължения по спечелени проекти, в това число и по европейските програми. 

Това са само част от предложенията на бизнеса за овладяване на щетите от COVID-19 за икономиката, които представители на различни браншови организации изложиха пред президента Румен Радев. Срещата на "Дондуков" 2 продължава и в момента. Преди нея от най-голямата работодателска организация - КРИБ, излязоха с предложения от 16 точки, като част от тях се покриват с обявените първоначално мерки от правителството.

"Смятам, че в компетенциите на изпълнителната власт е да трансформира оперативните програми, за да се налее ликвидност в компаниите, и, разбира се, може да се говори за промени на лимитите за обществените поръчки, за да се осигури животът на малките компании", посочи Радосвет Радев, член на УС на БСК.

И допълни, че към момента все още не е известно каква е степента на засегнатост в отделните икономически отрасли.

"Има такива, които потъват спокойно. Има такива, които са спрели. Има такива, които работят спокойни, и такива, които се развиват. Това са доставки, храни и фармация. Там, където има роботизирани системи, работят 24 часа", посочи Радев и призова:

"Това, което държавата може да направи, тя е известна като най-сигурен платец и в този момент, трябва да покаже своята коректност, изплащайки всички свои задължения по различни програми и обществени поръчки."

Същото поискаха и от строителния бранш: да бъде осигурено рапзлащането към строителните фирми и всички фирми в България. 

"Чуват се арогантни неща - "няма проблем, съкращавайте - на борсата и държавата ще ги поеме", посочи социологът и бизнесмен Кънчо Стойчев (АИКБ)  по адрес на обещанието на държавата да поеме 60 на сто от възнаграждението на съкратени служители, както е и сега. 

След което предложи "да се помисли и за оптимизационни мерки в администрацията - да се съкращава администрация", щом частният сектор ще понася тази тежест, съкращавайки своите служители. "Защото това също са част от нашите пари", заяви социлологът.

И призова да се помисли какво може да направи държавата по отношение на социалните осигуровки (по-рано имаше призиви тя дори да ги поеме, б.р.).

"Не казвам да не плащаме и да си съборим осигурителната система, но да има разсрочване, да има разбиране за тежките лихви, ако не си плащаш навреме", допълни Стойчев.

По думите му "туризмът е спрял". "Той е спрял. Като сложим и ресторантьорството - това е 16% от БВП." 

"Световната и европейската икономика бяха в недобро здраве и преди пандемията. Всичко това, което става, ще се отрази сериозно на икономиката и щетите ще бъдат по-големи по икономически причини, отколкото по медицински. Необходимо е да се приемат несимволични мерки за доходите на хората, които са останали без работа и доходи. Критериите са ясни. На тези, които им е забранено да работят и са останали без доходи, трябва да бъдат компенсирани. На тези, които имат рязък спад на продажбите поради това, че са запушени транспортните коридори, също трябва да бъдат подкрепени", заяви и председателят на управителния съвет на АИКБ Васил Велев.

"Във всички засегнати държави пакет от такива мерки са в ход. Трябва да мобилизираме максимално всички средства. Призовах правителството да преоцени своите финансови и инвестиционни приоритети. Здравето на българските граждани и българския бизнес не може да чака", заяви и президентът Радев.

Според представителите на работодателските организации фокусът на държавната политика трябва да е поставен върху съхранението на работните места, подкрепа за максимално съхраняване на доходите и недопускане на срив в потреблението. От бизнеса призоваха още за съкращаване на сроковете за обслужване на фирмите от страна на държавната администрация, както и за промени в правилата за кандидатстване по оперативните програми.