Продължава дискусията по мерките за смекчаване на социалните и икономическите ефекти от пандемията с COVID-19. Няколко развития от последните дни добавят нови щрихи към доскоро твърде общите заявени намерения от правителството, а дори в момента в Народното събрание депутатите обсъждат и гласуват промени в редица закони, които имат отношение. Какво е важно към този момент:

Европейската централна банка създава нова програма за покупка на активи - Pandemic Emergency Purchase Programme (PEPP) – на обща стойност от 750 млрд. евро и срок до края на 2020 г. На практика това ще увеличи ликвидността в еврозоната, но по-важно – премахват или облекчават се част от ограниченията за финансиране и изискванията за обезпечение. Централната банка започва да купува и корпоративни облигации от нефинансовия сектор, а едновременно с това се дава гъвкавост в географското разпределение на покупките на активи; последното изглежда като директна подкрепа специално за Италия. Управителният съвет на ЕЦБ също така заявява, че програмата може да се изменя, увеличава или удължава, да се измислят нови инструменти и изобщо, че подкрепата ще бъде де факто с „отворен край“ в рамките на мандата на институцията. Междувременно, ЕЦБ реактивира и суап схема за достъп до ликвидност на датската централна банка за 24 милиарда евро.

Европейската комисия прие временна рамка за държавната помощ, която (засега) ще се прилага до края на 2020 г. Добре е да се уточни за пореден път, че решението указва какви мерки и схеми за подкрепа ще бъдат допустими, и съответно – няма да бъдат санкционирани по-късно за нарушение на общностното законодателство в областта на конкуренцията и държавната помощ. Съвсем ясно е, че мерките ще бъдат управлявани и финансирани от националните бюджети на страните, макар да се допуска и даже насърчава пренасочване на средства от фондовете на ЕС за дейности за борба с пандемията и социално-икономическите последствия от нея. Схемите за държавна помощ, които Комисията счита за допустими, са няколко типа:

Преки субсидии или избирателни данъчни отстъпки за компании за покриване на доказани спешни ликвидни нужди – до 800 хил. евро на компания;

Гаранционни схеми, чрез които да се гарантира, че банките ще отпускат кредити на компании с ликвидни нужди;
Субсидирани (с по-ниски лихви) заеми за покриване на непосредствени инвестиционни разходи или оборотен капитал на компаниите;
Помощите ще бъдат считани за подкрепа на нефинансовия сектор, а не за конкретните банки, участващи в схемите;
Краткосрочно експортно застраховане – увеличаване на обхвата при облекчени критерии за доказване на рискови експортни дестинации

Заедно с това, комисията счита за допустими и мерки за компенсиране на възнагражденията на наетите при свиване на дейността и за удължаване на срокове за плащане на данъчни задължения. Важно е да се каже, че всяка страна сама трябва да реши коя е най-подходящата комбинация от мерки, отчитайки спецификите на засегнатите отрасли и структурата на икономиката и заетостта.

Българската народна банка, в рамките на своя мандат, обяви няколко мерки с общ ефект от 9,3 млрд. лева. Те целят едновременно запазването на устойчивостта на банковата система и засилване на нейната гъвкавост за намаляване на негативните ефекти от ограниченията, произтичащи от пандемията, за гражданите и фирмите. Основните мерки са насочени към допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките. Те включват:

Капитализиране на пълния обем на печалбата в банковата система в размер на с 1,6 млрд. лв. (т.е. ограничение за изплащане на дивиденти към акционерите);

Отменяне на предвидените за 2020 г. и 2021 г. увеличения на антицикличния капиталов буфер с ефект от 0,7 млрд. лв.
Увеличаване на ликвидността на банковата система със 7 млрд. лв. чрез намаляване на чуждестранни експозиции на търговските банки.

Макар да имаше много дискусии в последните дни, конкретните мерки в България все още са на „чертожната дъска“ (вероятно част от законодателните промени ще бъдат гласувани в парламента по-късно днес, коментираме по предложенията, за които към момента изглежда вероятно да бъдат приети). Като че ли има общ консенсус около схемата за компенсиране на 60% от размера на осигурителния доход на наетите, когато се налага значително свиване на дейността на предприятието. Засега обаче има спор дали плащанията да са към компаниите, при положение, че те запазят изплащане на пълния размер на заплатите, или директно към работника. Също така не е ясно какъв ще е обхватът на програмата и как ще се доказва свиване или спиране на дейността – единствена индикация засега е в интервю на министъра на финансите, който споменава секторите туризъм и ресторантьорство. Добре е да припомним, че в България през 2009 и 2010 г. действаше схема за компенсиране на заплатите за предприятия, в които се налага значително съкращава на работното време, като тогава имаше предварително посочени условия за допустимост – както по браншове, така и според спада на приходите. За обмисляните две схеми за ликвидна подкрепа през Българска банка за развитие също няма нови и подробни параметри – засега знаем само, че става въпрос за портфейлни гаранции за търговските банки при отпускане на кредити на предприятия и директно предоставяне на ликвидност в компании (вероятно големи фирми) чрез придобиване на акции.

Няколко промени в действащи закони (в пленарна зала на второ четене днес, 20 март 2020 г.) имат също характер на мерки, които ще смекчат ефекта върху бизнеса:

Допуска се работодателите да предоставят платения годишен отпуск в предприятия, чиято дейност е преустановена. На практика това позволява – ако разбира се глобалното развитие на пандемията и ситуацията в страната са благоприятни – да се „почива“ март-април, а при рестарт на стопанската активност, да се работи през традиционните отпускарски юли или август.

Първоначално народни представители от ГЕРБ предложиха удължаване на сроковете за деклариране и плащане на корпоративен данък и данък върху доходите на физическите лица – което би облекчило както работата по годишното приключване и изготвяне на декларации точно в идните седмици, така и очакваните разходи по годишната вноска на данъка. Изглежда в неразборията около размера на авансовите вноски (виж по-долу) е отпаднало предложението за удължаване на срока за корпоративния данък – към момента на писане на тези редове текстовете още не са гласувани. Както стана дума, голямата дискусия беше около първоначалното предложение авансовите вноски за първите шест месеца на годината да се правят при база ½ от печалбата през 2018 г. Съвсем очевидно е , че 2018 г. е изключително добра година за финансовите показатели на голяма част от българския бизнес, докато част от фирмите през 2020 г. ще имат значително по-слаби резултати, включително и загуби. Изглежда се постигна съгласие това да отпадне, като определянето на авансовите вноски ще продължи по общия ред, т.е. компаниите ще могат да заявят дори нулева вноска. Редно е все пак да се припомни, че за данъкоплатци, които подценят очаквания финансов резултат и съответно авансовите вноски, се прилага лихва от малко над 10%, което би следвало да ограничи опитите за „хитруване“ за компании, които не са сериозно пострадали от кризата.

Кратката равносметка на седмицата показва, че 1/ мерките, обсъждани в България, изглеждат  подобни по смисъл и очакван ефект на предлаганите в други европейски страни, и 2/ ЕС като че ли реагира доста по-бързо от 2007-2008г.; скоростта е може би решаващия фактор за запазване на доверието в стопанските агенти и смекчаване на негативните въздействия. И да не забравяме, че след пандемията няма да е време за контрол, а за икономически растеж и приспособяване към новата реалност. В този процес свободата ще ни трябва повече от всякога.

Институт за пазарна икономика