"За първи път пандемия предизвиква глобална криза, която със сигурност ще засегне демократичните общества, политическите институции, ще нанесе поражения на икономиките, и на нашите - също".

"Институциите, създадени за тази криза - националният щаб, медицинският съвет, правителството, законодателят, който прие един много добър закон за извънредното положение в толкова кратък срок - нека му признаем това - това създава убеденост, че имаме система, която е натоварена с това да ни предпазва от кризата".

Това заяви пред БНР бившият премиер Иван Костов.

По думите му засега изглежда, че България се движи "навреме" при взимането на мерки срещу заплахата от коронавирус, но проблемът идва от това, че никой не може да прогнозира и да каже със сигурност колко време ще продължи пандемията. А оттам - колко дълбока ще бъде кризата и на институциите, и на икономиката. 

Костов обясни защо похвали Народното събрание за т.нар. "извънреден" закон, въпреки че актът предизвика много критики в процеса на писането му и приемането му. Според бившия министър-председател признание заслужава това, че този закон "се опитва да уреди една изключително сложна материя за много кратко време".

"Трябва да се признае, че е направено голямо усилие. Критиците казват, че са допуснати грешки. Вероятно са допуснати грешки, но много е важно този закон да го има, за да регулира сложните отношения в страната по време на тази криза".

Затова и Костов заяви, че предпочита да не се концентрира върху грешките, а върху проблемите, които законът трябва да реши. 

"Не е работа на този закон да предвижда икономически мерки.", заяви Костов.  

По думите му правителството е това, което трябва да си постави задача и да изработи решения за намаляване на щетите върху икономиката, като спазва изискванията на оперативния щаб. 

"Аз чувам тези гласове държавата да започне да плаща и да компенсира всички за щетите, които сама нанася с извънредното положение. Но според мен това е невъзможно решение, просто няма такъв ресурс". 

Правителството трябва да знае, че националният щаб няма как да помогне за справяне с икономическите щети, напротив - само може да навреди, заяви Костов и подчерта, че намирането на равновесие между рисковете от заразата и крайната икономическа необходимост, което изпълнителната власт трябва да намери, е "титанична задача". 

Костов изброи следните необходими според него мерки: 

"Приоритет на правителството - най-важният - трябва да бъде създаване на сигурна логистика за движението на стоки в страната и особена на транзита, за което настоява Европейската комисия. В противен случай има опасност в целия ЕС да се стигне до недостиг на жизненоважни храни, лекарства и оборудване. За тази цел трябва да се увеличи пропускателните възможности на граничните пунктове и да се осигурят предпазни средства за всички шофьори на камиони, а ако се наложи, да се формират колони и да се водят през страната от автомобили на полицейски, транспортни и здравни власти".

Костов сам определи следващата си идея като най-радикалната, която предлага:

"Пледирам да се възстановят всички производствени услуги, които в момента са спрени, ако се изпълни условието да се гарантира безопасността на работниците и служителите с всички препоръчани от оперативния щаб предпазни средства. Ние трябва да се пригодим икономиката за произвежда стоки и услуги в условията на висок здравен риск като вземем всички мерки, за да го сведем до поносими граници. Трябва да свикнем да живеем в такова рисково време"

Третото предложение: 

"Правителството трябва да се ангажира за времето на извънредното положение да изплаща на принудително освободените от работните им места 60% от средно дневния осигурителен доход, върху който са внасяни дължимите вноски за фонд "Безработица". Като преди това изиска от работодателите да внесат социалната и здравната им осигуровка", посочи Костов и заяви увереност, че тази мярка ще проработи, тъй като по нея има консенсус и тя присъства в сегашния Закон за обезщетение при безработица. А и така и така, ако тези работници бъдат съкратени - държавата отново ще плаща същата сума, но като реално обезщетение за безработица. 

Припомняме, че кабинетът обмисля мярка, подобна на тази, но с някои детайли - работодателите да са длъжни да плащат и останалата част от заплатите на хората си, и осигуровките им, като са задължени да правят това и 3 месеца след приключването на помощта от държавата. Неспазването на едно от двете условия ще води до връщане на парите от страна на работодателите, гласи проектът на правителството. Представители на бизнеса вече се противопоставиха на тези идеи, защото според тях няма да сработят.

Костов се мотивира и с това, че докато човек си седи вкъщи и разходите му рязко спадат, това се вижда и пред данните за срива в потреблението.

"Ако работниците бъдат освободени - само ще се случи един шок от уволнението, а след преминаването на заразата - те ще бъдат възстановени на работа в компаниите, които няма да фалират".

По думите му това е равностойно на обезщетението при безработица. Според него така ще бъде спестен шокът на работниците и служителите от съкращаването им от работа, защото след кризата те пак ще бъдат възстановени на работа от фирмите, които няма да фалират.

Той защити земеделските производители, на които не трябва да бъдат налагани допълнителни рестрикции да си вършат работата. 

Според Костов решаването на икономическите последици от извънредното положение "не е въпрос на компромис, а на възможности и политическа воля, която държи сметка за интересите на цялото общество - не само на работодателите, на работниците, а на всички".

По думите на Костов на преден план излиза сигурността за живота на хората и в името на това се суспендират част от човешките права и свободи, изконна ценност на либералната демокрация. 

"Пораженията от кризата са много, силно се обезценяват всички финансови активи, обезценяват се държавни облигации, особено на страни с нисък кредитен рейнинг, цели отрасли са изправени пред мащабни съкращения на поръчки, а мерките срещу пандемията се стоварват върху търговията, транспорт, замрял е целият сектор на услугите, българският износ ще пострада много от кризата на глобалната икономика. Прав е президентът да повдига въпроса са малките и средните фирми. И крайната фаза на тази заплаха е да остави без доходи и работа значителна част от днес заетите хора. Това е огромен проблем и като сложим и това, че приходи в бюджета ще липсват, след като не работи икономиката - се вижда колко е труден балансът."

По отношение на органичаването на права заради живота на хората, Костов заяви, че въпросът е философски. По думите му и Румен Радев, и Европейската комисия, която постави въпроса мерките срещу коронавируса да не са за сметка на човешките права са прави да поставят темата, но "това е по-скоро застраховка за в бъдеще". "Всеки опитва да снема от себе си отговорност за мерките, които ще нанесат щети на обществото", каза Костов и добави: 

"Време е да се разбере, че има една естествена подредба на ценностите, която ние можем да пренареждаме в добри времена, неща, които считаме за много важни, но в кризисни времена естествените ценности заемат местата си", като постави ценността на човешкия живот пред тази на правата и свободите в тези моменти.