В тези тежки за ВСИЧКИ времена надявам се си даваме сметка каква роля за запазване на висок дух играе изкуството.

Когато новините, произвеждани от неадекватни и малоумни политици, просто ни разбиват психически, когато практически е невъзможно да бъдем пълноценно физически активни, единственото бягство на духа е в стотиците театрални и оперни постановки, филми, музика, виртуални изложби и колекции (за съжаление свободната литература почти липсва, но да речем, че всеки от нас има богата библиотека от непрочетени книги). Те са НИ дадени БЕЗПЛАТНО! И това е изкуство, в което са вложени огромно количество труд, средства, милиони артисти, техници, продуценти.

Тези хора първи останаха без препитание, изгубиха работата си. Културната индустрия беше първата, която понесе ударите на рестрикциите. Всъщност артистите, които не са най-богатите хора на света, ни дадоха продукцията си безвъзмездно. Без ваучери. Безусловно. Без хленчения за умиращия си бизнес.

Някой подари ли ви тези дни бензин? Храна? Облекла? Коли? Хляб? Кафе? Вода? Ток? Някой даде ли ви залежалата си продукция? Не.

И когато всичко това свърши, спомнете си кой ви е давал, тихо и без претенции. И кой е вземал от вас. И благодарение на какво в тези дни между четири стени не сте се чувствали като в зандан, а сте можели през едно малко екранче да гледате опера в „Мет“ и в същия ден да отидете на театър в Москва или Цюрих. Просто след Голямата Дисоциация, преди да се втурнете отново по молове, екзотични разходки и ресторанти – купете си билет за кино, отидете на театър или балет. Като малък жест на солидарност.

*Текстът е от профила на автора във фейсбук. Заглавието и подзаглавието са на "Площад Славейков".

"Площад Славейков"