СТРАСБУРГ--За поредна година Европейският парламент и правителствата са изправени пред трудни преговори за бюджета на ЕС догодина. От 1 ноември те ще са главна грижа на Кристалина Георгиева, зам. председателка на Европейската комисия по бюджета и човешките ресурси.

Днес евродепутатите в Страсбург гласуваха с голямо мнозинство поправки към бюджета на ЕС за 2015 година, които предвиждат плащания, т.е. разходи от 146,42 милиарда евро, увеличение от 8,1 на сто спрямо 2014 г., и ангажименти, или таван на приходите, от 146,38 милиарда евро, увеличени с 2.6 процента спрямо тази година. Парламентът прие поправките с 464 на 186 гласа и 46 въздържали се. 

Съветът,  който представлява правителствата, веднага излезе с отрицателна позиция, потвърждаваща подкрепените от мнозинството държави-членки на 2 септември числа: плащания от 140,00 милиарда евро, с 3, 3 на сто повече от тази година и ангажименти от 145,08 милиарда евро с 1.7 на сто над тазгодишните.

ЕС приема бюджета с т.нар. процедура на съвместно вземане на решение, в която Съветът и Парламентът имат равно тегло и трябва да стигнат до съгласие в преговори.

Бюджетът на ЕС за 2014 г. предвижда плащания от 135,5 милиарда евро и ангажименти от 142,64 милиарда евро. За 2015 година Комисията беше предложила плащания от 142,14 милиарда евро ( 4.9 на сто увеличение) и ангажименти от 145.6 милиарда евро (с 2,1 на сто над сегашните).

Три четвърти от приходите в бюджета на ЕС идват от вноски, които държавите-членки правят пропорционално на своя брутен вътрешен продукт. Тези от тях, които внасят повече, отколото получават обратно, или т.нар. нетни донорки - Австрия, Белгия, Дания, Германия, Италия, Люксембург, Обединеното кралство, Холандия, Финландия, Франция, Швеция - пета година подред настояват за съкращаване на разходите на съюза заради бюджетните икономии, които кризата ги принуждава да правят у дома.

Заради ежегодното орязване на разходите под натиска на Съвета ЕС вече е натрупал "снежна топка" от неплатени сметки по европроекти в държавите-членки от 23 милиарда евро, каза днес председателят на Комисията по бюджети в Европарламента Жан Артюи (Европейска народна партия, Франция). Очаква се при запазването на досегашната практика тя да нарасне до 30 милиарде евро тази година. ЕС обаче има правно задължение да покрие тези разходи.

"Това положение не може да продължава, Европа се дискредитира с такива отклонения", каза Артюи пред журналисти. Колегата му Жерар Депре (Алианс на либералите и демократите за Европа, Белгия) каза, че парламентът поставя споразумение за увеличаване на тазгодишните плащания като условие да започнат преговорите със Съвета по бюджета за 2015 година. 

Разминаването в позициите означава, че на 28 октомври започват триседмични преговори, в които страните ще търсят компромис. Ако не го постигнат, догодина ЕС ще може да харчи на месец една дванадесета от досегашните си разходи.

Бюджетът на ЕС представлява около 1 на сто от неговия БВП, равняващ се на близо 13 000 милиарда евро годишно. Той е десетки пъти по-малък от националните бюджети на най-богатите държави-членки и 94 на сто от него отива за инвестиции - в селско стопанство, инфраструктура, икономическо и социално развитие, изследвания, иновации, образование. Често крайният получател на тези пари са фирми от страните нетни-донорки, които печелят търговете за изпълнение на проектите в страните-нетни получателки.

Отделянето на национални средства за по-бедните страни в Европа обаче е горещ вътрешнополитически въпрос, експлоатиран от евроскептиците в богатите държави-членки в условията на бюджетни ограничения.