Какво е реконвалесцентна плазма и защо САЩ решиха да я ползват като основно оръжие срещу COVID-19? Защо е важно да правим скрининг тестове на населението? С тези и други въпроси се обърнахме към специалиста с най-добър опит в практическото приложение на плазма и плазмени продукти у нас, онкохематолога с 30-годишна практика д-р Чавдар Ботев.

- Реконвалесцентна е плазмата, взета от човек, който е преболедувал дадено заболяване. Такава плазма се ползва обикновено за лечение на имунодефицитни състояния, както и при автоимунни и възпалителни процеси. Лечението с такава плазма е много стар метод. У нас в Института по заразни болести отдавна се правят продукти, богати на имуноглобулини. Това става, като се събира плазма от 5000 души и се създава пул от антитела (имуноглобулини), който обаче е неспецифичен, не е насочен срещу определен агент.

Какви видове антитела се образуват в организма при боледуване?

- Антителата са от няколко типа, но основните са: имуноглобулини М (IG M), които се появяват веднага след заразяването и остават само в кръвта, и имуноглобулини G (IG G), които се образуват по-късно, остават в продължение на години в организма и ни пазят при следващо заразяване. Идеята е при преливане на такава реконвалесцентна плазма наличните антитела да се свържат с патогена, в случая с вируса, при което става една пасивна имунизация. Тоест свършва се работата, която се върши обикновено с едно ваксиниране. При ваксините имаме имунизиране с цел създаване на антитела, а тука се ползва плазма с готови антитела.

Конкретно при COVID-19 кога се очаква образуването на антитела?

- Образуването на IG M е първата реакция на организма, с която той отговаря на вируса и те могат да се открият 5-10 дни след появата на първите симптоми. След един-два месеца, в зависимост от инкубационния период, клиничната картина и прочие особености, се появяват и IG G. По принцип IG M са по-активни, но IG G остават в организма за много дълъг период и освен това са в много голяма концентрация. Освен това 30% от IG G са в кръвта, а другите 70% са в тъканите. Чрез тях организмът пази всичките си входове от евентуално заразяване.

Тоест, ако се взема реконвалесцентна плазма, е по-добре да минат поне два месеца от заболяването?

- Да, защото освен антителата можем да вкараме и вируса. На практика съществува и такава възможност. Трябва да сме сигурни, че човекът не е заразен.

По принцип вирусът навлиза в кръвта като при всяко друго заболяване?

- Да, в началото на заболяването има виремия, при което вирусът може да увреди отделните органи. Интересното е, че той най-бавно изчезва от фекалиите. Пробата от гърлото може да е отрицателна, но от фекалиите да продължава да е положителна.

Когато се правят тестове дали една плазма е подходяща за преливане, трябва ли да се направи и тест за наличие на COVID-19 в кръвта?

- На този етап няма кръвен тест, който да доказва наличие на този вирус в кръвта. Но важното е, че когато има IG G, значи няма вирус. Тоест човекът вече си е изградил имунитет. Но най-важното в целия този алгоритъм е да се знае как да се взема плазма, в какви количества, на какъв интервал от време и по метод, който е максимално щадящ. Плазмопреливането също става според кръвната група. Например хора с кръвна група АБ могат да дарят плазма на хора с всички останали кръвни групи, защото нямат антитела срещу антигените А и Б. В момента една японска фирма се опитва да събира плазма и да отделя антителата срещу COVID-19, което отнема време и вероятно този продукт ще отиде за по-богатите държави.

Какви са методите за вземане на плазма?

- Да се вземе кръв и от нея да се отдели плазмата, която ще бъде само около 300 мл. Това е еднократно кръводаряване, което може да бъде повторено след няколко месеца. Второ, може да се взема плазма през ден или два до три пъти седмично, но по 500-600 мл. Различните апаратури позволяват един човек да може да дари голямо количество плазма. Плазмата се възстановява за 2 дни, така че на всеки два дни може да се вземе нова.

Кога се наблюдава ефектът от плазмопреливането?

- Веднага. Той е изключително добър при пациенти в много тежко състояние. Те буквално за 24 часа могат да бъдат стабилизирани, като терапията им продължава по стандартния метод. И опитът на Китай е много положителен в тази насока.

Американците казват, че реконвалесцентната плазма може да се ползва при критично болни. Това правилно ли е?

- Като правило този метод не се използва при терминално болни, защото органите им са толкова увредени, че дори вирусът да се унищожи, пациентът ще умре от недостатъчност на отделните органи и системи. Чел съм резултати от аутопсии в Китай. Там се описва буквално унищожаване на тъканите и на органите, което е възможно при много възрастни хора със съпътстващи заболявания. При тях имунологичната реакция е много по-слаба, те образуват по-малко и по-трудно антитела, но в същото време организмът реагира с разрушителни реакции от типа на автоимунен отговор, тоест срещу собствените си клетки.

Възможно ли е лечение с реконвалесцентна плазма да се приложи и в България?

- Да, това е напълно възможно и реално. Въпрос на организация и намиране на правилните хора. Това е просто решение, което може да спаси живота на тежко болни пациенти. Затова въпросът, който изскача на преден план, е следният: необходимо е колкото се може хора в страната да се тестват по бързия тест, тоест с кръвния тест, за да се види дали имат IG M и IG G. Това ще позволи, първо, да се провери каква част от населението е преболедувала от въпросния вирус, и второ, тези, които са здрави и просто са прекарали на крак заболяването, ще могат да станат донори на тази безценна плазма и да спасят тежко болните.