Article_top

Правим го като в Германия. Това заявява властта тези дни, опитвайки се да аргументира своята на практика единствена икономическа мярка - известната вече схема 60/40. Тя наистина звучи добре - държавата поема цели 60% от заплатите на служителите, работодателите само 40%. 

Запазваме работни места, казва властта. 

Само дето не го правят като в Германия. И само дето не се запазват работни места. Напротив - стимулират се излизането на трудовите борси, сивият сектор и безработицата. Мярката 60/40 е ефимерна лъжа, а отговорните министри отказват да го признаят. 

Най-пострадали от "действията и бездействията" на държавата ще са малките бизнеси - баровете и ресторантите, които въобще не работят. Малките магазинчета, които работят, но не печелят, любимите фризьорски салончета. Общо 400 000 фирми в страната. Милион засегнати. И тишината, която ще родят "мерките".

Говорят предприемачите

Клуб Z потърси тези, които реално създават стойност, но не са големи. Не са заводи, не са производители. Те са тези, които всеки ден дават работа на 2 до 10 служители, тези, които изхранват семействата си, тези, които не участват в обществени поръчки, тези, които не ползват еврофондовете, тези, които плащат данък "държавата" всеки месец. Тези, които сега умират бавно. 

"Не можем да издържим. Без помощ от държавата имаме само два месеца", ни каза Ники - един от собствениците на малък софийски бар. 

Това е класическа предприемаческа история. Три момчета - Ники, Христо и Цеци, които винаги са работили за някой друг, се събират, теглят банков кредит и започват да работят за себе си. Правят ремонт на помещението сами, изграждат, измислят и започват. Известни са с личното си отношение към хората, с творческо виждане и с наистина добро обслужване. 

Днес са пред колапс. Държавата затвори заведенията преди три седмици, а преди дни удължи извънредното положение. Не коментираме правилни или не са саниратарните мерки, има специалисти за това. Ники, Христо и Цеци обаче имат приход равен на нула. 0!

За тях работят още трима души. Държавата днес им предлага да поеме 60% от заплатите, а те да платят остатъка до 40% заедно с осигуровките. Държавата иска и да ги задължи да обещаят, че ще задържат работниците още три месеца след помощта, независимо дали ще им позволи да отворят бизнеса си. Момчетата нямат приходи и не могат да платят 40%. Не могат да платят нищо. И просто няма да ползват помощта.

"Ако се възползваме от тази помощ, това значи да влезем в преразход със 100% от стойността на осигуровките и 40% от заплатата на всеки служител. Според нас тази стъпка е неприложима за дружества от нашия тип, защото не можем да си го позволим заради липсата на приходи и капитал."

Днес тримата и барът им зависят само от повелята на коронавируса. Затова отиваме в един от модерните напоследък софийски квартали. Срещаме Игор, който има малък магазин за дрехи. Търговията върви добре, не се оплаква и наема 4-има служители. Днес положението е различно. Игор ни каза, че няма намерение да участва в схемата, а предпрочита да пусне работниците си - двама, на свободния пазар и в бюрата по труда.

"Със спестените пари вероятно няма да запазя бизнеса, но ще нахраня собственото си семейство. Не виждам смисъл да кандидатствам и за гарантираните от държавата кредити - вече имам достатъчно заеми."

Вноските стават непосилни и единственото, което може да успокои ситуацията, е очакваният мораториум върхи вноските. Те обаче няма да изчезнат, а само ще се отложат във времето. 

От мярката няма да се възползва и Елена Кирилова - собственик на малък магазин за търговия. Причините са няколко, но основната е прозаична - няма пари за своя дял от 40%.

"Никой не държи толкова пари в банките. Всичко се използва за обратни инвестиции, за модернизиране, за ремонти, за бонуси", казва тя. 

Въпреки че магазинът работи, оборотите са сринати и дневните постъпления едва успяват да платят сметките за ток, вода, интернет, телефони. 

И още - преди кризата разплащането с доставчиците ставало по банков път, което позволява плащането със забавяне между 10 дни и месец. След като коронавирусът започна да върлува из страната, големите играчи масово държат на плащане в брой и веднага. Ликвидността за заплати е продънена. 

Бойко, собственик на бар в София, е в по-добра ситуация от повечето си колеги предприемачи - неговият бизнес има план, резерви, и "2 месеца затворени врати няма да ни съборят". Въпреки това само за втората половина на март има десетки хиляди загуби - и това не е пропусната печалба.

"Обедняването на населението ще е истинският проблем", отбеляза той.

А именно - дори след като извънредното положение приключи, с колко ще е намален оборотът през следващите 6 месеца, година, две... Според Бойко икономическите мерки е трябвало да дойдат веднага с извънредното положение. Той има петима работници на трудови договори и е стигнал до общия извод - 60/40 не е от полза и не е реална помощ и в момента им е по-изгодно да ги пуснат на пазара на труда.

"В момента държавата е злата мащеха, която се опитва да създаде впечатлението, че помага. Но това не е истината. В медиите виждаме най-вече популизъм на тази тема. Опрощаване на осигуровки и данъци - това наистина би помогнало.

Договорили сме се с наемодателите ни за намаление на наема за кризисните месеци, а с държавата не можем. Как става това? Как едните ни разбират, а държавата не? Какви данъци ще вземат от нас, ако фалираме?", пита той.

Според Бойко намаляване на ДДС би била една добра оздравителна мярка за малкия бизнес.

"В следващите няколко месеца ще следим бизнес средата и ако популизмът вземе връх, вероятно ще преосмислим желанието си да плащаме данъци и заплати в България", обобщава той.

Дотук всички ще предпочетат да съкращават пред това да използват държавната "помощ". Пазарът или отчаянието обаче раждат и по-радикални предложения. Като това на собственик на каравана за стрийтфууд, който смята да прати работниците си на борсата, откъдето да вземат 60% от заплатите си. Под масата пък ще има дава още малко. Така те хем ще получават прилично заплащане, хем ще имат стимул да се върнат при него, когато кризата мине. Решение - няколко пъти по-добро от това, което измисли държавата. 

Какво всъщност предлага държавата

Сметката вече е известна, направиха я от една от най-големите работодателски организации в България - АИКБ. Накратно - държавата дава 60% от брутната заплата, а работодателят дава 40% плюс осигуровките. Чудесно, само че тези осигуровки отиват отново в държавата, където отива и данъкът общ доход на работника и неговата част от осигуровката. 

Така излиза следната ситуация: държавата вади пари от единия си джоб, подава ги на работодателя и работника и веднага след това взема повече от половината от тях и ги прибира в другия си джоб.

За това упражнение по ловкост финансовият министър казва, че ще му трябват над милиард лева. Като отчетем и какво се връща обратно обаче, излиза, че още малко и държавата ще започне да печели от сметката. 

"Две трети от тази помощ се връщат обратно в държавата. Ако държавата казва, че дава 1 млрд лв. по тази мярка, то 2/3 от сумата - или 650 млн. лв., ще се върнат обратно в държавата под формата на данъци и осигуровки", изчисли преди ден бившият вицепремиер Ивайло Калфин. 

Тоест реалният разход излиза на около 350 млн. лв. Все пак милиардът се брои като изхарчен и ще бъде компенсиран с нов дълг. 

Общото мнение на експертите и бизнеса е категорично - мярката 60/40 може да помогне само на такива фирми, които така или иначе не са в тежка криза и имат ликвидни буфери. 

Те обаче са малко и са нищожен процент при малките предприятия. Според премиера Борисов фирмите държат десетки милиарди в банкови депозити и могли да използват тях. Проверка на Клуб Z обаче показа, че от 600 000 банкови влогове на компаниите цели 344 000 са до 1000 лв. 

Доколко ще работи мярката 60/40 говори и експресният сондаж на Българската стопанска камара от последните два дни. Отговорът - само 8% смятат да се включат. Над 40% ще съкратят служителите си. 

Изводът от всичко това е, че малкият бизнес колабира, а държавата отказва дори да го прегледа.

 

Правим го като в Германия. Това заявява властта тези дни, опитвайки се да аргументира своята на практика единствена икономическа мярка - известната вече схема 60/40. Тя наистина звучи добре - държавата поема цели 60% от заплатите на служителите, работодателите само 40%. 

Запазваме работни места, казва властта. 

Само дето не го правят като в Германия. И само дето не се запазват работни места. Напротив - стимулират се излизането на трудовите борси, сивият сектор и безработицата. Мярката 60/40 е ефимерна лъжа, а отговорните министри отказват да го признаят. 

Най-пострадали от "действията и бездействията" на държавата ще са малките бизнеси - баровете и ресторантите, които въобще не работят. Малките магазинчета, които работят, но не печелят, любимите фризьорски салончета. Общо 400 000 фирми в страната. Милион засегнати. И тишината, която ще родят "мерките".

Говорят предприемачите

Клуб Z потърси тези, които реално създават стойност, но не са големи. Не са заводи, не са производители. Те са тези, които всеки ден дават работа на 2 до 10 служители, тези, които изхранват семействата си, тези, които не участват в обществени поръчки, тези, които не ползват еврофондовете, тези, които плащат данък "държавата" всеки месец. Тези, които сега умират бавно. 

"Не можем да издържим. Без помощ от държавата имаме само два месеца", ни каза Ники - един от собствениците на малък софийски бар. 

Това е класическа предприемаческа история. Три момчета - Ники, Христо и Цеци, които винаги са работили за някой друг, се събират, теглят банков кредит и започват да работят за себе си. Правят ремонт на помещението сами, изграждат, измислят и започват. Известни са с личното си отношение към хората, с творческо виждане и с наистина добро обслужване. 

Днес са пред колапс. Държавата затвори заведенията преди три седмици, а преди дни удължи извънредното положение. Не коментираме правилни или не са саниратарните мерки, има специалисти за това. Ники, Христо и Цеци обаче имат приход равен на нула. 0!

За тях работят още трима души. Държавата днес им предлага да поеме 60% от заплатите, а те да платят остатъка до 40% заедно с осигуровките. Държавата иска и да ги задължи да обещаят, че ще задържат работниците още три месеца след помощта, независимо дали ще им позволи да отворят бизнеса си. Момчетата нямат приходи и не могат да платят 40%. Не могат да платят нищо. И просто няма да ползват помощта.

"Ако се възползваме от тази помощ, това значи да влезем в преразход със 100% от стойността на осигуровките и 40% от заплатата на всеки служител. Според нас тази стъпка е неприложима за дружества от нашия тип, защото не можем да си го позволим заради липсата на приходи и капитал."

Днес тримата и барът им зависят само от повелята на коронавируса. Затова отиваме в един от модерните напоследък софийски квартали. Срещаме Игор, който има малък магазин за дрехи. Търговията върви добре, не се оплаква и наема 4-има служители. Днес положението е различно. Игор ни каза, че няма намерение да участва в схемата, а предпрочита да пусне работниците си - двама, на свободния пазар и в бюрата по труда.

"Със спестените пари вероятно няма да запазя бизнеса, но ще нахраня собственото си семейство. Не виждам смисъл да кандидатствам и за гарантираните от държавата кредити - вече имам достатъчно заеми."

Вноските стават непосилни и единственото, което може да успокои ситуацията, е очакваният мораториум върхи вноските. Те обаче няма да изчезнат, а само ще се отложат във времето. 

От мярката няма да се възползва и Елена Кирилова - собственик на малък магазин за търговия. Причините са няколко, но основната е прозаична - няма пари за своя дял от 40%.

"Никой не държи толкова пари в банките. Всичко се използва за обратни инвестиции, за модернизиране, за ремонти, за бонуси", казва тя. 

Въпреки че магазинът работи, оборотите са сринати и дневните постъпления едва успяват да платят сметките за ток, вода, интернет, телефони. 

И още - преди кризата разплащането с доставчиците ставало по банков път, което позволява плащането със забавяне между 10 дни и месец. След като коронавирусът започна да върлува из страната, големите играчи масово държат на плащане в брой и веднага. Ликвидността за заплати е продънена. 

Бойко, собственик на бар в София, е в по-добра ситуация от повечето си колеги предприемачи - неговият бизнес има план, резерви, и "2 месеца затворени врати няма да ни съборят". Въпреки това само за втората половина на март има десетки хиляди загуби - и това не е пропусната печалба.

"Обедняването на населението ще е истинският проблем", отбеляза той.

А именно - дори след като извънредното положение приключи, с колко ще е намален оборотът през следващите 6 месеца, година, две... Според Бойко икономическите мерки е трябвало да дойдат веднага с извънредното положение. Той има петима работници на трудови договори и е стигнал до общия извод - 60/40 не е от полза и не е реална помощ и в момента им е по-изгодно да ги пуснат на пазара на труда.

"В момента държавата е злата мащеха, която се опитва да създаде впечатлението, че помага. Но това не е истината. В медиите виждаме най-вече популизъм на тази тема. Опрощаване на осигуровки и данъци - това наистина би помогнало.

Договорили сме се с наемодателите ни за намаление на наема за кризисните месеци, а с държавата не можем. Как става това? Как едните ни разбират, а държавата не? Какви данъци ще вземат от нас, ако фалираме?", пита той.

Според Бойко намаляване на ДДС би била една добра оздравителна мярка за малкия бизнес.

"В следващите няколко месеца ще следим бизнес средата и ако популизмът вземе връх, вероятно ще преосмислим желанието си да плащаме данъци и заплати в България", обобщава той.

Дотук всички ще предпочетат да съкращават пред това да използват държавната "помощ". Пазарът или отчаянието обаче раждат и по-радикални предложения. Като това на собственик на каравана за стрийтфууд, който смята да прати работниците си на борсата, откъдето да вземат 60% от заплатите си. Под масата пък ще има дава още малко. Така те хем ще получават прилично заплащане, хем ще имат стимул да се върнат при него, когато кризата мине. Решение - няколко пъти по-добро от това, което измисли държавата. 

Какво всъщност предлага държавата

Сметката вече е известна, направиха я от една от най-големите работодателски организации в България - АИКБ. Накратно - държавата дава 60% от брутната заплата, а работодателят дава 40% плюс осигуровките. Чудесно, само че тези осигуровки отиват отново в държавата, където отива и данъкът общ доход на работника и неговата част от осигуровката. 

Така излиза следната ситуация: държавата вади пари от единия си джоб, подава ги на работодателя и работника и веднага след това взема повече от половината от тях и ги прибира в другия си джоб.

За това упражнение по ловкост финансовият министър казва, че ще му трябват над милиард лева. Като отчетем и какво се връща обратно обаче, излиза, че още малко и държавата ще започне да печели от сметката. 

"Две трети от тази помощ се връщат обратно в държавата. Ако държавата казва, че дава 1 млрд лв. по тази мярка, то 2/3 от сумата - или 650 млн. лв., ще се върнат обратно в държавата под формата на данъци и осигуровки", изчисли преди ден бившият вицепремиер Ивайло Калфин. 

Тоест реалният разход излиза на около 350 млн. лв. Все пак милиардът се брои като изхарчен и ще бъде компенсиран с нов дълг. 

Общото мнение на експертите и бизнеса е категорично - мярката 60/40 може да помогне само на такива фирми, които така или иначе не са в тежка криза и имат ликвидни буфери. 

Те обаче са малко и са нищожен процент при малките предприятия. Според премиера Борисов фирмите държат десетки милиарди в банкови депозити и могли да използват тях. Проверка на Клуб Z обаче показа, че от 600 000 банкови влогове на компаниите цели 344 000 са до 1000 лв. 

Доколко ще работи мярката 60/40 говори и експресният сондаж на Българската стопанска камара от последните два дни. Отговорът - само 8% смятат да се включат. Над 40% ще съкратят служителите си. 

Изводът от всичко това е, че малкият бизнес колабира, а държавата отказва дори да го прегледа.

Коментари

Калин

Интересно е вие какъв ореол градите с тези анализи ? Вероятно четете какво става в чуждия печат, и знаете че България не е Германия, нито с бюджет нито с възможности.
Само по едно нещо превъзхождаме Германия - по брой анализатори, експерти, които знаят как да станат нещата. На глава от населението в този смисъл изпреварваме и САЩ.
Тези обаче, които могат реално да свършат някаква работа са твърде малко.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

Платоническият

Кауинчо ами ти какво градиш бе джанъм , дежурен хейтър в Зета .... изпълзял от кочината , а иначе статията е вярна , вместо на Владко номерата 60/40 , хората ще бъдат освободени и директно на борсата - 100 % на гърба на държавата и какво излиза хем бизнеса ще се скапе хем държавата ще плати .... капиш ли Куинчо , дет се вика гербащина в действие .

Калин

Бобо, ти дори няма начин да изпълзиш от кочината, защото си полепнал по дъските на пода. Ти си последният човек, който може да ми каже какво да мисля, кое е вярно и кое не.
tsnanev's picture
tsnanev
tsnanev

Чети ,мисли разбирасе ако

Чети ,мисли разбирасе ако можещ.После плати една две заплати и тогава коментираи.

Kалинчо

когато успееш да видиш по-далеч от носа, ще установиш и колко много си НЕУМЕН! Мисленето не боли, опитай, но го направи с гънките по мозъка, а не както до сега, с гънките по ходилата.

То

Айде малко по сериозно, а? Че Борисов та и Горанов не им е ясна икономиката, е така. Но дайте да помислим. Тази мярка не е може да работи за, фирми които нямат дейност. Тази мярка работи за фирми с намален обем на дейността. Естествено че ресторант, бар, кафене праща хората на борсата, ако може да преговори с наемодателя намаление на наем, може, ако не пуска кепенцата и това е. Не е страшно.

Калин

Хайде още по-сериозно, икономиката е ясна единствено на Пенчо Пенчев, всички останали са просто зеленчуци.
Ако имате въпроси и проблеми свързани с икономиката има едно лице , което може да ви отговори - Пенчо Пенчев.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кои от икономическите мерки на правителството за справяне с кризата одобрявате?