Един китаец бил на екскурзия в Германия. Като се завърнал в родината си с възторг разказвал колко голям бил изборът на кучешко и котешко месо в германските супермаркети. Той така и не разбрал, че е разгледал щандовете с храна за домашните животни. Това, разбира се, е само виц. Но и по него си личи, че в Китай се консумира  кучешко месо.

И все пак: трябва да отбележим, че това не е практика в цял Китай. Не всеки китаец яде кучешко и не всеки ресторант предлага кучешки специалитети. Четириногите, които обикновено се развъждат специално за тази цел, са по-скоро елемент от регионалната кухня. През годините обаче кучетата и котките станаха все по-популярни и като домашни животни.

А това засили критиките срещу консумацията на кучешко и котешко месо. Още през 2017 година градската управа на Юлин се видя принудена да забрани прословутия Фестивал на кучешкото месо - след протест на активисти. Но това не означава, че проблемите са решени: законите са едно, а прилагането им - съвсем друго.

А забрана за търговия с диви животни?

През декември от провинция Хубей тръгна заразата с новия коронавирус. Малко след това в провинцията забраниха лова, транспорта, търговията и консумацията на диви животни. От нея бяха изключени "традиционни животински видове" като гълъби и зайци. Учените предполагаха, че болестта е тръгнала от прилепи, продавани на пазар за диви животни в Ухан.

Фактът, че вирусите често се прехвърлят от животни върху хора, не е нещо ново, нито пък типично само за Китай. Проблематично е това, че човекът унищожава все по-голяма част от местообитанията на дивите животни, което прави контакта му с тях все по-тесен. И Китай не е единственият пример за възникването на опасни епидемии. Нека си спомним за ебола в региона на Западна Африка или вирусът "нипа" в Малайзия - и двете достигнаха хората чрез дивите животни.

Забраните за консумация на диви животни обаче влизат в разрез с китайската традиция. Още известният последовател на Конфуций - философът Мен Цзи, живял в трети век пр.н.е., пише: "Обичам риба, но харесвам и мечешките лапи. А ако не мога да имам и двете, предпочитам мечите лапи".

Тъкмо мечешките лапи, според китайската традиция, спадат към "осемте съкровища", на които традиционната китайска медицина (ТКМ) от хилядолетия насам приписва лечебни свойства. Лекарите, които работят с методите на ТКМ, са дали на някои от тези субстанции многообещаващи имена. Екскрементите от прилепи, например, са обозначавани като "скъпоценен пясък, светещ в нощта".

Фактът, че в изпражненията на дивите животни има множество опасни вируси преди хилядолетия просто не е бил известен. А общото правило все още гласи: колкото по-рядка е една субстанция, толкова по-търсена и по-популярна е тя. Това си личи например по нелегалната търговия с рог от носорози.

Ловът и гладът

Последната императорска династия на Китай - Цин (1644-1919) е тази, която легализира консумацията на диви животни. В класическия китайски роман от 18 век "Сън в алени покои" се описва тържество, на което били предложени 30 елена, 50 сърни, 20 диви кози, 40 мечешки лапи и други подобни "деликатеси".

Крайната бедност по времето на режима на Мао е карала хората да ядат всичко, което намерят. Едва през последните 30 години бедността в Китай намаля в резултат на бързото икономическо развитие. Но с нарастващото благосъстояние в страната се консумира все повече месо от диви животни. То се е превърнало в символ за благополучие.

Преди броени дни стана ясно, че от 1 май град Шънджън в южната част на Китай забранява търговията и консумацията на кучешко и котешко месо. Критиците бързо надигнаха глас. Първи бяха месопроизводителите и търговците на кучешко месо.

"Шънджън се отказва от една съществена част от китайската култура на храненето", заявиха те.

"Дойче веле"