Пекин отново е в центъра на световния дневен ред. От години е ясно, че Китай се превръща в световна заплаха за сигурността, мира и нормалния икономически ход, но последните седмици разкриха една друга, вероятно по-тъмна, вероятно много по-опасна страна на режима. Парадоксално - тя разкрива типичния, класически инстинкт на комунистическата власт да крие. Този път, ако се докаже, лъжата обаче може да е коствала десетки хиляди човешки животи. Анализатори, политици, журналисти и обикновени граждани се питат - как да спрем Китай? Трябва ли изобщо да го спираме и има ли ход пред Европа, САЩ и света, с който Поднебесната да бъде приближена до нас? 

Представяме ви откъс от "Бойни полета: Борбата за защита на свободния свят" на бившия съветник по сигурността на американския президент Доналд Тръмп - Генерал Хърбърт Макмастър. Откъсът е публикуван в изданието The Atlantic, а ние ви го представяме с известни съкращения. 

Забраненият град

На 8 ноември 2017 г. колесниците на "Еър форс 1" докоснаха асфалта на пистата на летището в Пекин и така беше поставено началото на едно интересно държавно посещение, чиито домакин беше президентът на Китай и председател на Комунистическата партия Си Цзинпин. От първият ми ден в администрацията на президента Тръмп Китай се оказа основният ни приоритет. Така беше и при Барак Обама, но преди 5 години се обръщаше повече внимание на въпросите за Северна Корея и ядрените й ракети. С годините обаче същността и бъдещето на отношенията между Китай и САЩ бяха поставени на карта, а въпросите, които изникнаха, отразиха коренно различното възприятие на Китай за света. 

В края на 70-те, периода на мрачните години на управление на Дън Сяопин, предположенията, които движеха американския подход в отношенията с Китай бяха следните: след като вече е приветстван като част от международния политически и икономически ред, Пекин ще играе по правилата, ще отвори пазарите си и ще приватизира икономиката. Така страната ще стане по-просперираща, правителството ще започне да зачита правата на своя народ и ще се либерализира политически. Всичките тези предположения се оказаха грешни. 

Китай се превърна в заплаха, защото лидерите му продължават до днес да насърчават затворен, авторитарен модел на управление и то - като алтернатива на демократичните общества и свободната икономика. Комунистическата власт не само укрепва себе си в една такава вътрешна система, не само задушава човешката свобода и разширява собствения си авторитарен контрол, но и опитва да изнася този модел навън. Разработва нови правила и работи върху нов международен ред, който би направил света по-малко свободен и по-малко безопасен. 

По време на държавното посещение - Си и неговите съветници разчитаха много на историята, за да ни предадат своето послание. Особено наблягайки на някои теми и напълно игнорирайки други. Джон Кинг Феърбанк, историк от Харвард и кръстник на американската синология (б.р - китаистика), беше казал, че за да се разберат политиките и действията на китайските лидери - "историческата перспектива не е лукс, а необходимост". 

Делегацията, включваща президента Тръмп, първата дама, държавния секретар Рекс Тилърсън и американския посланик в Китай Тери Бранщад, получи първия си урок по история, докато обикаляше Забранения град, седалището на китайските императори в продължение на пет века. Бяхме придружени лично от Си и неговата съпруга, както и няколко съветници. Обобщеното послание - комунистическата партия на Китай безмилостно ще преследва "сериозно подмладяване на китайската нация". Самият Си ни описа този план като "мечтата на Китай", която ще донесе "просперитет, социализъм и национална слава". Именно Забраненият град беше идеалният фон за Си, за да покаже решимостта си да "приближи Китай до центъра на световната сцена".

Забраненият град е построен от династията Мин, в период, смятан от историците, за златен век по отношение на икономическа мощ на стария Китай. По това време корабите на Поднебесната империя, едни от най-големите съдове в епохата, предприемат пътувания около Западния Тих и Индийския океан. Всичко това - повече от половин век, преди Христофор Колумб да отплава на своето световноизвестно приключение.

Обиколката на Забранения град идеше да покаже на американската делегация само едно - китайските династии отдавна стоят в центъра на земята. 

Телевизионните камери в Китай, а и по света, излъчваха кадри, които бяха предназначени да създадат усещане за доверие в Китайската комунистическа партия, но докато бяхме там почувствахме и нещо друго - дълбока несигурност. Дизайнът на Забранения град отразява именно външната увереност и вътрешното опасение. Трите страхотни зали в центъра на града имат за цел не само да впечатляват, но и да защитават. Историята на династиите показва тяхната сериозна загриженост за вътрешните опасности, доста по-сериозна опасност от външното нашествие. За да се индентифицират и елиминират противниците, монголският император Джу Ди, създава сложна шпионска схема. За да предотвратява противопоставянето, той екзекуритра не само заподозрените в нелоялност, но и целите техни семейства. 

Китай използва подобни тактики векове наред. Подобно на Си, императорите, седнали на тежкия трон в сърцето на Забранения град, практикували отдалечен и автократичен стил на управление, уязвим от корупция и вътрешни заплахи.

Обиколката ни премина през последната императорска обител, където е положен Пуй - лишен от власт през 1911, едва петгодишен накаран да абдикира, заради републиканската революция. Така започва, описаният лично от Си, "век на унижение" - нещастна епоха  на вътрешна раздробеност, военни поражения, отстъпки пред чуждестранните сили и брутална окупация. После дойде ред на срещата ни с Ли Къцян - председател на Държавния съвет и глава на китайското правителство. Именно тогава ни стана ясно, че Китай е различен. Монологът му напомни, че Пекин е развил своята индустриална и технологична база и вече не се нуждае от САЩ. Натърти, че ролята на САЩ в бъдещият икономически ред ще се ограничи до това да предоставя на Китай суровини, селскостопански продукти и енергия. 

Напускайки Пекин, бях убеден - китайските лидери смятат, че имат много тесен прозорец с възможности да затвърдят своето управление и да преразгледат световния ред в своя полза. Искат да разширят влиянието си по границите и отвъд тях. Да си върнат изгубената през "века на униженията" чест. Страховете и амбициите обаче са неразделни. Точно те могат да ни обяснят защо Китайската комунистическа партия е обсебена от контрола - и отвътре, и отвън. 

Трите зъба

Авторитарните намеси на централната власт стават брутални. В Китай толерантността на партията към свободното изразяване и несъгласие е минимална и това е много меко казано. Репресивните методи спрямо будисткото малцинство в Тибет са известни. Протестантските църкви се оказаха трудни за контролиране заради тяхното многообразие и децентрализация и това тревожи Си. Хонконг пламна и Пекин обвини чужденците както обикновено. В Синдзян 1 милион уйгури са разпределени по концентрационни лагери, а правителството е решено да не "показва абсолютно никаква милост".

Така партийните лидери изградиха безпрецедентна държава на наблюдението. Телевизията е пропаганда. Университетите "обясняват" западните либерални ценности, правата на лицата, свободата на изразяване, върховенството на закона. Студентите учат "Мислите на Си за социализма с китайски характеристики". Философията на лидера от 14 точки е предмет на най-популярното приложение в Китай, което изисква от потребителите да влизат с номера на мобилния си телефон и истинското си име. После печелят точки като четат статии, пишат коментари и правят тестове с множество възможности за изобр. Системата от лични "оценки на социалния кредит" се основава на проследяване онлайн и други дейности на хората, за да се определи тяхната "приятелска" нагласа към приоритети на властта. Резултатите пък определят допустимостта на заемите, които могат да вземат, държавната заетост, допуска до собствено жилище, обезщетенията и други хиляди неща. 

А влиянието навън? Партията опитва да въведе модерна версия на трибутарната система, която китайските императори използват за установяване на власт над васалните държави. Накратко - ако слушате, можете да се радвате на търговия и мир с Поднебесната империя. Така се родиха идеите "Произведено в Китай 2025 г.", инициативата "Един пояс, един път" и "Военно-гражданския синтез".

"Произведено в Китай 2025г." - целта на упражнението е да помогне на Пекин да стане независим от научна гледна точка и да го превърне в технологична сила. Създадоха се високотехнологични монополи, отнеха се чуждестранни компании, краде се интелектуална собственост. 

Инициатива "Един пояс, един път" пък мобилизира 1 трилион долара за нови инвестиции в инстраструктура в Индо-тихоокеанския регион, Евразия и извън нея. Истинската цел е да се постави Китай в центъра на търговските пътища и комуникационни канали. 

Как работи? Пекин предлага на държавите заеми от китайските банки за мащабни проекти. След като страните обаче задлъжнеят, партия принуждава лидерите да следват дневния ред на Си в международната политика. Целта е да се измести САЩ от водещата роля на световната сцена. За развиващите се страни обаче "Инициативата" е безмилостен капан за генериране на дългове. Когато не са в състояние да връщат кредитите си, Пекин отново е "добър" - и търгува дълг за капитал. Така получава контрол върху пристанища, летища, язовири, електроцентрали и комуникационни мрежи. 

Обобщено - новият авангард на Комунистическата партия на Китай е делегация от банкери и партийни служители с торби, пълни с пари. Корупцията дава възможност за нова форма на колониален контрол, която се простира далече извън стратегическите корабоплавателни пътища в Индийския океан и Южнокитайско море. 

"Военно-гражданският синтез" е най-тоталитарната от трите изброени ключови политики. През последните години партията задължи всички китайски компании да си сътрудничат с правителството в събирането на разузнавателни данни. 

"Всяка организация или гражданин подкрепя, подпомага и сътрудничи с работа на държавното разузнаване в съответствие със закона и пази тайните на работата на националното разузнаване", гласи член 7 на Закона за разузнаването. 

И още - заедно за разузнаването работят университети и изследователи, за да създават нови оръжия за Народноосвободителната армия. Насърчават се кражбите на интелектуална собственост, кибершпионажът и други технологични индустрии.

Един пример - генерал Кийт Алекзандър, бившият директор на Агенцията за Национална сигурност на САЩ, определи скорошен кибер пробив от Китай като "най-големия трансфер на богатство в историята". Китайското министерство на държавната сигурност използва хакерски отряд, известен като APT10, за да краде данни във финансовата, телекомуникационната, потребителската електроника и медицинската промишлености. Включително - от научните лаборатории на НАСА и Министерството на отбраната.

Предприети са редица действия за манипулиране на политически процеси в целевите за партията държави. В Австралия и Нова Зеландия бяха разкрити сложни схеми за купуване на влияние в университетите, подкупване на политици и тормоз над китайската диаспора. 

Стратегическа емпатия

Терминът е измислен от историка Захари Шор и в своята цялост той се опитва да разбере как изглежда светът в очите на някои държави и как тези възприятия, емоции и стремежи влияят върху техните политики и действия. 

Отчитайки историческата наслоеност, спецификата на управлението и "мечтата на Китай", стигаме до извода, че партията няма да либерализира своята икономика и форма на управление. Няма да играе по международните правила, а по-скоро ще опита да ги подкопае и евентуално да ги замени с правила, по-симпатични на интересите на Китай. Пекин ще продължи да комбинира своята на форма на икономическа агресия, нелоялни търговски практики и кампанията за индустриален шпионаж. По отношение на силата - Китай ще продължи да търси контрол върху стратегически географски места.

Каква тогава да бъде стратегията на САЩ и на света? 

Първо - западните либерални ценности, които Китай вижда като слабост, са всъщност преимущество. Свободният обмен на информация и идеи е конкурентно предимство, чудесен двигател за иновации и просперитет. Свободата на печата и свободното изразяване пък показаха хищническата същност на Пекин и го разобличиха като ненадежден партньор. Разнообразието и толерантността на свободните общества пък показаха нещо друго - те имат и своя практически смисъл. САЩ го разбра, когато помогна на протестиращите от клането на площад "Тянанмън". Тези, вече китайски, американци бяха в основата на иновациите в Силиконовата долина. 

Трябва ни обаче и защита. Няколко изрични стъпки, които да гарантират нашата сигурност. Например частният сектор да търси партньорства с такива компании, които спазват ангажимента към свободния пазар, представителното управление и върховенството на закона. Тези, които съзнателно сътрудничат на Китай за потискане на собствения народ пък трябва да бъдат санкционирани. 

Трябва ни много по-строг поглед върху американските, европейските и японските пазари на капитали, за да ограничим корпоративното и инвеститорско участие в нашите системи на авторитарния дневен ред на Китай. 

Трябва да се противопоставим на опитите на Пекин да сложи ръка на комуникационните мрежи и интернет.

Приоритетна област за многонационално сътрудничество между свободните общества следва да бъде развитието на инфраструктура, по-специално 5G комуникации, за формиране на надеждни мрежи, които защитават чувствителни и собствени данни.

Трябва да се защитаваме от китайските агенции, които координират операции за влияние в чужбина - като Министерството на държавната сигурност, Работния отдел на Обединения фронт и Китайската асоциация на студентите и учените. В същото време трябва да се опитаме да увеличим максимално положителните взаимодействия и опит с китайския народ. Съединените щати и други свободни и отворени общества трябва да обмислят издаването на повече визи и осигуряването на пътища за гражданство за повече китайци - с подходящи предпазни мерки. 

САЩ и други свободни нации трябва да разглеждат емигрантските общности като сила. Китайците в чужбина - ако са защитени от проблеми и шпионаж от страна на своето правителство - могат да окажат значително противодействие на пропагандата и дезинформацията в Пекин. 

Без ефективен отпор на САЩ и техните съюзници, Китай ще става все по-агресивен. Време е да действаме.