Искам да ви дам един по-различен поглед към делата с катастрофите, при които всеки ден загиват невинни хора. Защото, както знаем - смъртта на един човек е трагедия, смъртта на хиляди годишно е просто статистика.

В повечето случаи това са рутинни дела, по които се извършват индентични експертизи - съдебномедицински, автотехнически, понякога комплексни такива, разпитват се оживели участници и други свидетели очевидци. Разбира се, има и случаи, които са доста сложни поради по-голям брой участници, бягство от местопрестъплението и липса на каквито и да е записи на камери и очевидци.

Истината е, че обикновено отговорът на въпроса какъв е механизмът на пътнотранспортното произшествие се дава от експертите, а оттам разследващите и прокуратурата правят изводи има ли виновно поведение или не.

Тук е и големият проблем - липсата на достатъчно, и то компетентни автоексперти. Делата са много, претенциите на участниците в тях големи, а възнагражденията ниски. Това е и основната причина огромната част от този тип дела да не приключват досъдебната си фаза в разумни срокове, което поставя на изпитание не само пострадалите, които чакат своето възмездие, а и обезщетение, но и обвиняемите, на които предстои да изтърпят евентуалното си наказание.

Нерядко вина имаме и юристите, които участваме в наказателното производство - разследващите, наблюдаващият прокурор, поверениците и защитниците, едните със своята процесуална мудност, другите с понякога ненапълно основателните си претенции по изясняване на обективната истина.

Не е тайна и негативната роля, която играят по този тип дела една категория адвокати, които ние сами в нашата си общност наричаме с презрение "гробищни" и чиято основна цел е да атакуват с позволени и не съвсем средства още неосъзналите какво точно им се е случило потърпевши, да подписват с тях неизгодни договори и цесии и в крайна сметка да гледат да се обогатят по-скоро лично, отколкото да се грижат истински за интересите на доверителите си.

Знам, че сега всички сме потресени от нелепата смърт на известен човек и журналист, знам, че всички имаме мнение по въпроса, но за да видите колко е кратка човешката памет, поровете в интернет за предходни много по-тежки и с повече жертви инциденти, за да установите, че или нищо не сме чули за тях, или напълно сме ги забравили. Хората са останали сами със своята мъка и своята малка житейска правда.

Затова нека оставим нещата на професионалистите, които работят по случая, да си свършат работата. Всяко пренатягане както от страна на обвинението, така и от страна на защитата извън обичайните обвинения и процесуални действия води само до теории от сферата на конспирациите и ненужно пренавива пружината на общественото мнение.

А, както се казва в една клиширана, но вярна сентенция - влезе ли общественият натиск в съдебната зала, правосъдието излиза.

---

Бел. ред. - Авторът е известен адвокат, доскоро председател на Пловдивската колегия. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.