Тревогата за болестта у нас остава все още висока, но се регистрира спад на стойностите ѝ. Расте тревогата за работното място. Одобрението за действията на правителството се запазва силно, макар и вече не в шоковите стойности, регистрирани в началото на извънредното положение. Почти всички българи са убедени, че страната ни се справя по-добре със спирането на разпространението на болестта в сравнение с Европа като цяло.

Според мнозинствата моментът за сериозна демобилизация все пак още не е дошъл, но те не биха желали удължаване на извънредното положение след средата на май. Обществото вече оценява по различен начин различните мерки. Хората очакват ясна работа на държавата за запазване на икономиката, а мерките досега се оценяват като недостатъчно ефективни и работещи. 

Това са изводите на "Галъп интернешънъл" от поредния социологически сондаж на агенцията, проведен сред 915 души чрез телефонно интервю в национално представителен панел между 21 и 23 април. Това е пето поредно изследване и това позволява отчитане на тенденции, отбелязват от агенцията.

Намалява тревогата

Обществената тревога остава висока, но намалява в сравнение с предходния месец. Белезите на намаляване ясно личат в реакциите на хората на самата епидемия. В "Галъп" разбиват тези реакции на три групи:

- паническата група (приемат, че това е смъртоносна опасност за човечеството и едно от най-страшните неща, които хората са преживявали) се запазва: 24% сега (само с два пункта по-нисък преди месец), но тревожната (приемат, че коронавирусът е опасен, но в крайна сметка е просто силен грип) намалява със седем пункта до 57%, а спокойната (приемат, че ситуацията не е опасна и е свързана с повече шумотевица) се увеличава с 6 пункта до 18%.

Очевидно по-висок сега е делът на спокойните, а този на тревожните намалява, макар и да остава най-значим. Към неговата значимост трябва да се добави и константният дял на панически реакции. 

33 на сто харесват "шведския" модел

В света се оформиха три модела на реакция на епидемията: 

първи, условно наречен „китайски“: с драстични мерки и намеса на държавата в личния живот. 13% го подкрепят сега при 30% подкрепа преди месец;

втори, условно наречен „европейски“: със забрана на струпвания на хора на обществени места. 48% го харесват сега при 42% преди месец;

трети, условно наречен „шведски“: обикновеният живот продължава нормално, хората преболедуват вируса и добиват масов имунитет. 33% го подкрепят сега при 23% преди месец.

Приложеният в почти цяла Европа метод се приема най-широко у нас, но „шведският“ модел започва да се харесва повече от „китайския“. Вероятно всичко това е отражение и на ниската досега заболеваемост в България. Колкото по-успешни са марките досега, толкова по-бързо те започват да изглеждат и ненужни в очите на мнозина. Към това трябва да се добави и отбелязваната и досега склонност у нас размерът на заплахата да се поставя под съмнение, отбелязват от агенцията.

35% казват, че лично те се страхуват от вируса. Преди месец бяха пак толкова и дори малко повече - 37%. Една трета пък намират за напълно реална възможността да умрат от тази болест, 55% смятат, че същото се отнася за близките им. 

Остава надеждата, че скоро ще има лекарство: 46% я споделят, но 42% не. Останалите се затрудняват да отговорят. 

Властта и коронавирусът

93% приемат, че България се справя добре на фона на останалите европейски страни. Като даже има ръст - преди месец този дял бе 87%, отчитат от агенцията.

Доверието в различните звена на правителството, в Щаба, в премиера Борисов и т.н. е в диапазона между 60 и 80%, а неодобрението – от една пета до една трета. Преди месец одобрението на властта изглеждаше и по-добре, но и сега остава много по-високо от доверието, което тя получава в обичайни обществени ситуации. 

Белезите на успокояването личат и в отговорите на въпроса как се оценяват мерките на властта срещу епидемията 62% казват, че са достатъчни, при 66% в края на март и 66% в средата на март; 28% твърдят, че са прекалени, при 20% в края на март и 17% в средата на март; 8% смятат, че са недостатъчни, при 12% в края на март и 15% в средата на март; 2% e делът на онези, които не успяват да отговорят.

Мнението, че мерките са адекватни, продължава да преобладава решително, но за последните седмици има осезаем ръст в дела на отговора „прекалени“, респективно спад в дяловете на другите отговори. 

„Вече съм доста изнервен от ограниченията“ казват 31%, но 69% твърдят: „Приемам ограниченията, без да се изнервям.“

На въпрос дали е време ограниченията да започнат да намаляват, 52% казват „рано е“. Има обаче и 44%, които смятат, че е време, тоест обществото ни вече е реално разделено по този въпрос. 

Мнозинство от 53% намира, че извънредното положение не трябва да бъде удължавано и след 13 май. 30% все пак са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Тук вероятно се вплита не само личното мнение, но и надеждата на мнозина за по-бързо справяне със заразата.

Конкретните мерки – за/против

На практика различните досегашни мерки продължават да се оценяват високо, но като че ли мобилизацията и по този показател спада спрямо предходния месец. Например забраната на публични събирания като кино, ресторанти, фитнес зали и т.н. се подкрепя сега от 86% (при 94% преди месец). Спирането на достъпа на чужденци събира 81% подкрепа днес при 90% преди месец. Забраната за пътуване на българи в чужбина: 75% подкрепа сега при 88% преди месец.

Забраната за пътуване между градовете обаче вече не получава подкрепа сред мнозинството – преди месец я подкрепяха 56%, 40% не я подкрепяха, а останалите се колебаеха. Сега картината е обратната: 53% казват, че затварянето на движението между градове не е правилно, а 40% смятат, че е правилно. Останалите се затрудняват да отговорят. Вечерният час например преди месец събираше подкрепа от 59%, а 39% бяха на обратното мнение. Сега структурата на мненията е коренно различна: 69% са против, а 27% са за. Останалите се колебаят. Разбира се, тук влияние оказва и фактът, че властите сами се отказаха от някои подобни мерки. 

Сериозна критика среща затварянето на парковете: 59% са против, а 39% са за. Останалите се затрудняват да отговорят.

На другия полюс пък са мненията по отношение на ограниченията за Великден: 77% ги одобряват при 21% не ги одобряват.

Продължава спадът в доходите 

Доходите ми намаляха, казват 47% сега при 36% преди месец.

Работя от вкъщи – 25% сега при 22% преди месец.

Казват, че са загубили работа: 9% сега при 3% преди месец.

14% казват, че им предстои да загубят работа, при 12% преди месец.

Намалиха ми работния ден, казват сега 16% при 14% преди месец.

Всичко това показва ръст, макар и още не драстичен, на безпокойството за работното място. В някои случаи това безпокойство вече започва да надделява над безпокойството от заразата, отбелязват от "Галъп".

7% са вече хората, които по свое решение не ходят на работа, при 11% преди месец. 28% пък са сега самокарантиниралите се при 36% преди месец. Хората са давали повече от един отговор – станали са потърпевши от различни проблеми и са предприемали различни мерки.  

Преди месец 29% се опасяваха, че няма да могат да си плащат кредите. Сега 9% твърдят, че вече са спрели да ги плащат. 5% казват същото за лизингите. 

56 на сто не са усетили ясен план за икономиката

56% още не са усетили ясен план или въобще не са доловили план на държавата за преодоляване на икономическите последици след края на пандемията. 38% вярват много или малко в обратното, а останалите не могат да преценят. 

Явно обществото действително одобрява работата на държавата за спиране на заразата, но започва все по-ясно да изисква подобна работа и за овладяване на икономическата криза, се казва в коментара на агенцията.

Методика: CATI (Computer Assisted Telephone Interview), 915 интервюта, национална извадка – населението на възраст 18+ г. 21-23.04.2020 г. Абсолютна максимална грешка ± 3.3 при 50% дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.