Европейският съюз не бива да изоставя амбициите си за нетно нулеви въглеродни емисии до средата на този век заради икономическите трудности, причинени от коронавируса, каза днес председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

"Докато сега планираме бавно да се върнем на работа и да инвестираме милиарди евро да рестартираме нашата икономика, трябва да избегнем да се върнем към стари, замърсяващи навици. Вместо това, трябва да се изправим по-добри от тази пандемия", каза тя днес в специално изявление.

"Можем да направим обществото и планетата ни по-здравословни, като инвестираме във възобновяема енергия, като караме чисти коли, като реновираме къщите ни и ги направи по-енергийно ефективни. Като купуваме устойчиво отгледана храна, като употребяваме повторно материалите, вместо да ги хвърляме, или като произвеждаме стомана по нисковъглеродни технологии. Това е есенцията на европейската Зелена сделка".

 

 

Утре колегиумът на комисарите ще обсъди изменения в проекта за следващия многогодишен бюджет на ЕС (т.нар. Многогодишна финансова рамка 2021-2027 г.). В неговия досегашен проект Зелената сделка е основен приоритет и перо в разходите.

Фон дер Лайен е изправена пред трудна битка с националните правителства, които са разединени по разпределението на приходите и разходите в евробюджета, а и част от тях искат Зелената сделка да бъде отменена или отложена заради разходите за икономическо възстановяване след рецесията, която пандемията се очаква да предизвика.

За да бъде одобрена, Многогодишната финансова рамка се нуждае от единодушното съгласие на държавите членки. Досегашните обсъждания показват, че те са далече от него.

Комисията възнамерява да предложи значително увеличена разходна част на рамката, която да послужи като европейски фонд за икономическо възстановяване. Миналата седмица германската канцлерка Ангела Меркел също подкрепи такъв подход вместо емисията на солидарен дълг, т.нар. "коронаоблигации", за които настояваха най-пострадалите от пандемията държави като Италия, Испания, Белгия и др.

Меркел посочи, че разширената рамка би означавала държавите членки да направят по-големи вноски в бюджета на ЕС, които при сегашните правила представляват над 70 на сто от приходите му. Съществуват обаче и идеи за нови източници на собствени приходи на ЕС като нови данъци върху интернет, върху авиогоривата, върху дигиталната икономика, като никой от тях засега не се радва на общо одобрение.