ПЕТЪР ТОМОВ
НАШ КОРЕСПОНДЕНТ В ТАМПА, ФЛОРИДА

Вентилатор се превърна във важен фактор в телевизионния дебат между губернатора на Флорида Рик Скот и претендента да седне в креслото му Чарли Крист.

Скот, който е от Републиканската партия, се запъна, че няма да участва в словесния двубой в Маями, ако демократът Чарли Крист не махне венитилатора, който бе инсталирал тайно под катедрата си. Публиката в залата се разшумя, а водещите на дебата се споглеждаха объркани един друг, без да знаят какво да сторят.

Скот обяви, че е против вентилатора, защото бил нарушение на уговорката да не се използват електронни прибори по време на дебата. Най-накрая духалото бе изнесено и престрелката с думи започна. В това време в студиото на радиостанция в Тампа, Флорида, се обади развеселен слушател, който подхвърли: „Добре че в този дебат не участва бившият президент Бил Клинтън, защото щеше да поиска вентилаторът да бъде инсталиран в панталоните му“.

Демократът Чарли Крист се бори да седне в стола на Рик Скот и да стане
губернатор на Флорида. Снимка Уикипедия

Тези избори със сигурност ще отбележат рекорд по калните кампании, които се приемат на въоръжение от претендените за Сената. В битката са пуснати в ход всички конвеционални и недотам оръжия за масово внушение.

Републиканците във Флорида например въртят почти всяка вечер по телевизията клип, в който Чарли Крист гръмко заявява: „Тук съм защото обичам Барак Обама!“. След това дикторът напомня, че Крист е напуснал Републиканската партия, от името на която бе губернатор на щата до 2008 г. После се обяви за независим, а след това стана член на Демократическата партия.

Артилерията на управляващите демократи пък сипе залпове по гафовете на Скот в здравното застраховане, заради които частната му компания бе глобена от властите с почти $2 милиарда. През 2010 г. Рик Скот бе принуден да напусне поста си на президент на фирмата „Кълъмбия хелткеър“.

Когато президентът е от управляващата партия, при избори той също се превръща във важен фактор – участва активно в събирането на пари, произнася речи на партийни сбирки и т.н. Но при сегашните междинни избори, в които битката е за контрола върху Сената - горната камара на Конгреса, е напълно обратното. Заради ниския рейтинг на стопанина Барак Обама кандидатите от Демократическата партия правят всичко възможно той да не участва в техните мероприятия. Републикаците, а и значителна част от американците (над 60 на сто) определят като пълно фиаско четирите и половина години от президентството на Обама. Причина за това са ударилите на камък политически реформи, на които президентът е главен мотор.

Промяната на здравното осигуряване с цел да обхване по-голяама част от населението, наречена „Обемакеър“, бе зле зачената, роди се с мъки и обещава да има труден живот. Програмата, изложена върху над 2000 страници (които никой законодател не е чел преди приемането ѝ в Сената), бе приета против желанието на повечето американци. Почти всичко в нея, което бе обещано от Обама, не се сбъдна и по всичко изглежда, че зле скроената реформа ще превърне здравеопазването в кошмар.

Рекламирайки идеята си, президентът се закле, че „Обамакеър“ ще спести много пари, особено на най-бедните. Стана тъкмо обратното – цените на медицинските услуги катапултираха в Космоса. Обама гръмко се закле, че всички, които имат добри здравни застраховки, ще могат да ги запазят. След старта на реформата частните осигурителни компании масово анулираха по-евтините планове.

Президентът също обеща, че опасната болест ебола няма да проникне в Америка, а броени дни след това в Тексас бе регистриран първият смъртен случай на територията на Щатите. Противниците му го обвиняват, че с пасивността си е оставил екстремистите от Ислямска държава да се превърнат в сериозна военна сила и да завземат значителна част от Ирак и Сирия.

Срещу президента се сипят обвинения, че бездейства и спрямо агресивните действия на руския му колега Владимир Путин. Обама се опитва да се отбранява, но дори в собствената му партия набира сила брожение срещу беззъбата му външна политика и хаоса във вътрешната.

Белият дом се опитва да си припише заслугите за плахото икономическо съживяване след може би най-дългата икономическа криза в историята на САЩ.  Обама се гордее, че броят на безработните е слязъл до 6,5 на сто. Обективни икономисти обаче посочват, че в гънките на статистиката се крие цифрата на безнадеждно останалите без работа, които са извън пазара на труда – 4,4 милиона американци. Мрачни мисли навява и фактът, че един от всеки петима души получава пенсия за инвалидност.

За какво икономическо възстановяване може да става дума, след като 47 милиона американци купуват храната си с безплатно раздавани държавни купони? 

Консервативният радиокоментатор Ръш Лимбо, който всеки ден води предаване, следено от над 14 милиона души, заяви тези дни: „Разговарях с виден представител на Демократическата партия. Няма да ви кажа името му, защото той пожела така. Каза ми следното: Ръш, доскоро мислех, че Джими Картър е най-лошият президент в новата американска история. Сега разбирам, че  съм се лъгал“.

Това са напълно разбираеми реакции. Когато политиците се опитват да запазят властта си, готови са да стоварят вината за всичко върху лидерите. Заклет поддръжник на Барак Обама и на Демократическата партия остава нейната председателка Деби Уасерман-Шулц. „Републиканците са по-опасни от ебола“, заяви тя по телевизията. Но и стари кримки като нея не са в състяние да скрият, че макар името на Обама да не е в избирателните бюлетини, по всичко изглежда, че на 4 ноември повечето избиратели ще гласуват вот на недоверие в неговата политика.

Според наблюдатели подозиран бойкот на чернокожите може да се окаже най-голямата изненада за Демократическата партия в деня на междиннните избори. Когато Барак Обама стана първият в историята на САЩ президент от афро-американското малцинство, тъмнокожите жители на страната посрещнаха факта с големи надежди. Именно това бе и мотото на Обама: „Промяната, в която можем да  вярваме“.

Шест години по-късно чернокожите американци открито признават, че очакванията им са останали излъгани. Те продължават да са мнозинство от безработните, от излежаващите присъди в затворите и остават сред най-бедните кръгове. Активисти на Демократическата партия са в ужас от призивите на чернокожи църковни водачи и лидери на обществени движения, последователите им да останат у дома в изборния ден.

„Хората в нашата общност просто не вярват, че нещо може да се промени към по-добро“, заяви по телевизията в Маями Акуа Скот, активистка в местен профсъюз.  

Неочаквано за Обама остри атаки срещу неуспехите му отправят дори медии, които са били считани за верни съюзници на Демократическата партия. Телевизиите Си Ен Ен, Ей Би Си и Ен Би Си, вестниците „Ню Йорк таймс“ и „Вашингтон пост“ всеки ден са пълни с критични материали за президента и неговото воинство. Ен Би Си  например  разкритикува практиката на Белия дом да се опитва да редактира новините, които репортерите пускат в изданията си.

Колкото повече наближава 4 ноември, толкова по-пъстър става изборния фолклор. Като се започне от сентенции като тази на известния консервативен журналист Майкъл Кингсли: „Гаф е когато политик казва истината, очевидната истина, която не трябва да разкрие“. Във фейсбук и туитър пък се развихря парливото перо на народния хумор. „Политиците са като памперсите. Трябва често да се сменят по една и съща причина.“ „Демокрацията е три вълка и една овца, които избират какво да вечерят.“ „Гласувайте за демократите, това е по-лесно, отколкото да се хванеш за работа. Гласувайте за републиканците, по-лесно е, отколкото мисленето.“ 

Ако допитванията се потвърдят, Демократическата партия е изправена пред най-сериозното си поражение от много години насам.  Републиканската партия, която командва Конгреса, може да вземе под свой контрол и Сената. Тогава останалите две години от президенството на Обама може да му се сторят като истински кошмар. Това означава, че ще бъде сложен стоп на всичките му опити да наложи своите промени. Няма да му помогне президентското вето, което според Конституцията на САЩ може да бъде обезсилено от мнозинството в двете камари на Конгреса.

На практика следващите 24 месеца може да доведат до активно разследване на противоречивата практика данъчното управление да бъде използвано от управляващите като бич божи срещу политическите противници от Републиканската и от Чаената партия. Със сигурност ще бъде търсена отговорност и на виновните за бездействието, довело до клането в американското консултво в Бенгази през 2012 г, когато ислямисти от „Ал Кайда“ убиха посланика на САЩ в Либия Крис Стивънс и цялата му охрана от морски пехотинци.

Важен дял от отговорността за станалото в Бенгази се пада на Хилъри Клинтън, която бе държавен секретар по това време. Апаратът на бившата първа дама на САЩ се опита да прикрие следите, унищожавайки купища кабелограми и имейли. Но значителна част доказателства все пак са останали на сървъри под контрола на ЦРУ. Ако бъде доведено докрай сериозното разследване на „Бенгазигейт" може да погребе амбициите на Хилъри да стане първата жена, президент на САЩ.